Критики и заяждания за Нарциса

Аз съм за ракията

Битови алкохолици, последните двама.

Яко

Котаракът и Светата последница

Котаракът се е забъркал дълбоко, в схемите на джуджешкият клан Усук Анитс`а, от които може да го измъкне единствено древното джуджешко питие, създадено още преди великите войни, Ракий-жос.

Вие, в ролята на младият авантюрист, ще трябва да пребродите изоставени руйни, търсейки древните летописи на знатните джуджешки майстори, изковани в безсмъртине гранити, отстоели хиляди години!

Трябва и да издирите единствения останал мъдрец, все още познаващ почти изчезналите писания и да го спечелите за каузата.

Набавянето на съставките е единствено по силите на най-умелите приключенци, като вас. А именно Морско грозде от Кандйските острови, Магическите круши, растащи дълбоко в лабиринта под столицата на Морските народи, както и тайнствена съставка, която последно е била срещана в злокобния Пещерен град.

Ще обиколите целите Езерни народи, в търсене на най-добпите пивовари, които ще впрегнат цялата си способност в създаването на Светата напитка.

И всичко това, трябва да бъде свършено, преди настъпването на най-чаканият джуджешки празник - Денят на последниците!

Книжката е добра. С двама приятели и две приятелки я изиграхме. Добре е написана, хареса ни, че е наблегнато почти изцяло на литературната страна на нещата.
Супер, НО...
това което бих определил като недостатъци са
1.Много е кратка... тъкмо ти става интересно и историята свършва.
2.Зарибихме Елинор и яко обаче след това видяхме , че има и друга версия дето Котаракът и дава отровата и в крайна сметка пак може да стигне до "благополучния край на приключението". Тоест не се очаква тя да присъства в следващите книги, което малко убива интригата.

Иначе поздравявам автора и всички останали ентусиасти, които сте се захванали с възраждането на книгите-игри. Като малък много ги четях и сега с "Котаракът" си припомних за малко онова приятно усещане от миналото.
Успех!

Много се радваме, че толкова хора сте я изграли. И че си намерил повод да почнеш да пишеш на форума.

Много скоро ще можете да изиграете и друга нова литературна книга-игра с КОФИ романтика (като там връзката между момчето и момичето е централна за цялата история и преминава от книга в книга).

(Говоря за Асасините разбира се.)

Ейдриън Уейн писа: писа:

Много се радваме, че толкова хора сте я изграли. И че си намерил повод да почнеш да пишеш на форума.

Много скоро ще можете да изиграете и друга нова литературна книга-игра с КОФИ романтика (като там връзката между момчето и момичето е централна за цялата история и преминава от книга в книга).

(Говоря за Асасините разбира се.)

Само се надявам романтичната любовна история да не изяде книжно място на хубавия, класически, здравословен и изпълващ душата кютек и приключенски дух, така характерен за книгите игри

Да не спамя в чужда тема, но кога е било книга на Уейн и Блонд БЕЗ зъл нон-стоп екшън?

(Е, може би Олтара де, но тя пък е атмосферична и в друг жанр (хорър-мистъри.)

Интересно ревю от Андарил, ако се ориентирам правилно, което не намерих тук:

Имаше време, в което така наречените книги-игри се бяха превърнали в нещо като роден културен феномен – с огромните си тиражи, вярната (най-вече момчешка, уви) аудитория и откъслечните опити да се откъснат от стигмата на детско-юношеската литература и да предложат забавление за пораснали.

(Нещо, впрочем отдавна постигнато от други формати, на които в един или друг период се е гледало с насмешка – анимационните филми например, а също и комиксите във вида на илюстровани романи или… „Дъга”.)

Доколко е възможно това така и не стана ясно, понеже онази епоха продължи само две-три години, след което си замина безвъзвратно – макар и не преди да направи известни хора като Богдан Русев и Любомир Николов. Книгите-игри изчезнаха от пазара. Читателската им маса се изпари, а онези верни фенове, които продължаваха да си спомнят за тях, по мои наблюдения са перфектни копия на средностатическите американски нърдове – обаче, не тези от „Big Bang Theory”, а по-смотаните им последователи.

Казвам това със съжаление, твърдо вярвайки, че форматът имаше потенциал. С което ще сложа край на лирическото въведение, за да си поговорим за истинската причина за днешния материал. Surprisingly enough, тя е – според собствената си реклама – първата професионална книга-игра в България за повече от едно десетилетие. Името ѝ: „Котаракът и Черният Нарцис”, а авторът изглежда се казва Александър Торофиев.

Та, „Котаракът…” е в основата на амбициозния опит на създателя си да върне на пазара интерактивната литература и в същото време да я ориентира към вече поотрасналите читатели от 90-те. Дали ще успее да изпълни първата цел не мога да съдя, но с втората определено ще се провали.

Първо, книгата е наивна. Историята е взета като от наръчник за забавляване на момченца без социален – и най-вече сексуален – живот. Жанрът е фентъзи. Сюжетът бяга от клишето (което е прекрасно), но на моменти се изплъзва и от здравия разум (което винаги е било долнопробно). Героят е силно идеализиран, а така рекламираното му развитие по-скоро липсва… но това си нормално като се има предвид, че всичко се случва само в рамките на няколко дни.

На второ място идва стилът на автора, който така и не успя да ме впечатли с нещо извън немалкото погрешно използвани изрази („затаих въздух”, duh) и скучни, ама много скучни описания. Без хумор. Без разчупени изречения. Без промяна в темпото, когато ситуацията изисква такава. Но с леко детински диалог.

Контрапункт

Приключвайки с горните параграфи, обаче, не мога да не обърна поглед в посока към положителното, както съветваше един голям българин. Макар и да не въздейства особено, писането на Александър бие от раз половината ни прехвалени съвременни писатели, още повече, че май му е за първи път. Отдавна не съм чел родна или преведена книга, в която да не съумея да открия лесно нито една правописна грешка, така че коректорът си е заслужил всяка стотинка.

Сюжетът може и да е детински, но поне го има, а това не може да се каже за „Безкрайният път”, нищо, че Богдан Русев ми е любим автор. Игровите елементи са добре развити и без фрапиращите пропуски, които превърнаха не едно отчаяно осемдесетарско чедо в сериен убиец. Краят хем е затворен, хем загатва за интересно продължение. Или, иначе казано, има потенциал.

Дали Александър Торофиев ще се научи да пише и ще го реализира, ни предстои да разберем. Дотогава спокойно можеш да се направиш на готин и да подариш „Котарака…” на малолетния си племенник. Или може би на съседа с очилата и колекционерската серия на DnD.

e-lect.net/?p=3373

Сега и аз ще се позаяждам Заради автора,който е написал Край на победният епизод,като стигнах до него,мислех,че пиратите ме убиват.Не можеше ли да се напише "Следва продължение"?