Дискусии, коментари и критики СЪС SPOILERS

Минах я...
С много точки. Май 90...
Стори ми се лесна.
Честно. Предполагам, че е можело на много места да умра, може и късмет да ми помогна, но някак повечето избори ми се струваха лесни, тъй като бяха логични. Всичко сработи добре за мен....
Трябва като остане време да я разцъкам по- хаотично, та да видя къде се умира...

Като прочетох горното мнение и се замислих колко много не ми допадна последната част на "Обратната страна на земята", където след едни големи епизоди има въпроси като "Какъв цвят е небето?" и на основа на това дали си запомнил някви глупости, които автора е решил, че са важни се решава колко добре си се справил.
В това отношение "Черният нарцис" е напред, защото ако четеш внимателно ще схванеш добре ситуацията и ще вземеш правилните решения.
А иначе ... трудна ... лесна ... зависи кой колко внимава и с какъв тип фентъзи е свикнал и доколко е на акъла на автора. И аз си мисля, че не е много трудна, но помисли си колко е зле средностатистическия човек и после си представи, че половината са по-зле от него. За да има успех една книга тя трябва да е достъпна за по-голямо количество хора.

ПП: Или пък беше Тъмната страна на земята ...

Изключително съм доволен от логиката на изборите. Давам пример с откъса, в който играем на карти с принцесата. Пита се: колко игри искаш да спечелиш? а)всички; б)две; в)една; г)нито една. Разсъждавам така: ако спечеля всички принцесата ще се почувства размазана и ще се обиди. Ако не спечеля нито една, ще се отегчи, че играе с такъв слабак. Значи трябва да е една или две. Да ама принцесата все пак е кралска особа и няма да й хареса да загуби, затова най-добре да спечеля 1 игра. Оказа се, че и Торо е мислил по подобен начин, понеже получих 10 точки отношения. Много се кефя

Проблемът е, че ако всички избори са изградени по този начин, стават предсказуеми. Поне за мен.

Аз най се кефя, когато има някакъв страничен фактор - независимо дали съм се сетил да го взема предвид (като играч) или не - който хвърля неочаквана светлина върху логиката на ситуацията.

Или когато изборът е наглед предсказуем и логичен, но се оказва, че авторът е успял да те подхлъзне - без нечестни трикове, разбира се, просто чрез начина на поднасяне на информацията в изборите.

(Точно това се опитвам да правя в Асасините в момента. Вече сте стари кучета, така че вкарвам нови трикове. )

Но да: консистентно логични, пък били и донякъде лесно предсказуеми избори винаги са за предпочитане пред дивата гъбена ирационалност на един виден наш сюрреалист.

Ами очаквам с огромен интерес да видя ти как си се представил

Пример за много хубаво такова място в Нарциса е когато имаш шанс да навестиш и Тано, и Хрисам - и е въпрос на много мислене и/или малко шанс да прецениш кой от двамата те е предал.

При мен нещата станаха така - реших да ида първо при Тано, после се пита директно ли влизаш или тайно, реших тайно и видях, че нарцисът е при него. С други думи - преобладава шанса.

Ама ако беше отишъл първо при Хрисам?

Да, не е много сложно за отиграване, но имаше доста потенциал ситуацията.

Такаааа, тази сутрин изиграх книгата, ето как:

Отнесох се коректно към задачата и не счупих статуетката, после се предадох на стражите, опасявайки се, че може да ме убият. Опитах се да баламосвам капитана и като не мина - млъкнах. Отказах да съдействам на главния страж и се наложи да водят Тано. В замъка разпитах за слугите и избрах да живея сам, понеже не исках да ми се бърка и да ме наблюдава овчарчето. При срещата с Лейди Елинор се ръкувах и разказах за живота си обективно, а после я оставих да поговори за себе си. Не отговорих нищо на слугинята и си сдържах нервите и при случая на лозето. Избрах да набера освен билките и букет. На картите спечелих 2 от 3. На събирането със слугите се пробвах да разтърва Митъл и Реналд и се сбих с Реналд. В лечебницата разбрах за руната и това за мен е най-добрата част от книгата, в смисъл - наистина не го очаквах. Пробвах да кажа на овчарчето за руната, ама то ме отряза, а Реналд ме мразеше и не съм се и опитвал. На разходката с Елинор се пробвах да пофлиртуваме и ми се получи иделано После й разкрих истината, успях да я убедя да ми даде малко време и й казах за руната. Откраднах елексира от лечителя. Изчаках иконома в града и го проследих до срещата му, след което, понеже съм подозрителен, стоях докато се убедя, че това е всичко. После реших да си изясня какво е станало с Хрисам, намерих го на мястото, което само двамата знаем. Просто почуках, понеже реших, че щом се крие точно там, най-вероятно е доста уплашен и не е той предателят. Като се разговорихме разбрах за кораба и се върнах в замъка. Когато намерих нарциса си минах спокойно по коридора и на стража казах, е отивам при шефката Там взех "заек", тя ми махна руната и се навих да й помогна. Като тръгнахме да се изнизваме, стражът ни засече и аз, умникът, пробвах да се обяснявам, нали съм си диалогичен. *лоуд* Ликвидирахме стража и реших да потърсим помощ от иконома, понеже до бях дабъл чекнал и нямах грам съмнения. после, много ясно, хукнах към пристана, съгласно данните на Хрисам и готово

Резултат: 15 точки за 1 смърт, 10 за видра и плъх, 10 за заек, 10 за цяр, 25 за сокол = 70. Точно колкото да ме е яд за тъпия избор, който направих със стража

Заключение: Книгата е добра и е достойна да поведе заръщането на жанра. Искрено се надявам, че пазарните резултати са добри и че ще имаме възможност да прочетем още за приключенията на Котарака.

Първото ми изиграване завърши само с 60 точки, баси... трябва пак.

С риск за спам!

Споко момчета, като бета тествах ала "кежуъл рийдър", умрях сигурно 4 пъти. Бях, в един момент, с достатъчно ниско количество точки, за да не мога да ползвам някой опции, а за другите нямах кодовите думи. Бях си изработил самокапан :Р

До точките не стигнах изобщо :Р

Току що я минах, помитайки всичко и всички, преспивайки с мацето, спасявайки я и най-важното - не умрях нито веднъж. Но съм изпуснал нещо, защото имах само 90 точки накрая.

Торо, книгата е великолепна. Мисля, че така си вдигнал летвата за всички от старата школа, че не знам дали някой би могъл да я вдигне на по-високо. Аз съм критичен човек, но останах без дъх и изпълнен с великолепно усещане от преживяното и без нито една критика. Поклон, човече, поклон...

Сега, като се замисля, се сещам за няколко КИ, които са ми оставяли такова добро впечатление, но нито една от тях не е имала огромната възможност за избор на развоя на събитията, както тази тук. Може би, като ми мине малко надъхвацията ще намеря, за какво да се заям, но поне за сега съм очарован. И то много.

ПП: Прочетох книгата с отвратителен зъбобол, така че положителното ми впечатление е само още по-стойностно

Аз умрях щото имах много гризачи за кодови думи. После умрях и защото нямах нито цяр, нито орел, нито сокол - именно това ме издразни в книгата - края е малко рандъм, а и няма логика точно за тези кодови думи. Иначе имах масата точки отношения, ма какво от това

Някой знае ли в какъв случай се получава к.д. "орел" ?

Pe6ka_S_Mnenie писа:

Някой знае ли в какъв случай се получава к.д. "орел" ?

Май ако утрепеш момата?