Ревюта на "Котарака и Абаносовият дракон"

Мина много време откак четох Котарака и Черния нарцис – помня, че не ме впечатли особено, но не ме и разочарова. За мен си беше едно добро въведение, като загатна за нещо мащабно.
За съжаление продължението излезе след 5 години, и ако се налага да чакаме още толкова….не знам.
Нямах големи очаквания от Абаносовия дракон, но за щастие Ал Торо ме опроверга. Книгата-игра е чудесна. Няколко нива над първата (всъщност втората част, ако броим Аврея).
Корицата – не ме впечатлява особено, но е по-добра от Черния нарцис. Като че ли ми стои комиксово. Вътрешните илюстрации – на места са ОК (масата), на други са зле (слизащата мадама). Доволен съм.
Сюжетът – познат, но все пак интересен. Котака трябва да оцелее на непознат пиратски кораб, справяйки се с разнообразни предизвикателства – ръкопашни боеве, напористи мадами, морско сражение, интриги, мистерии и т.н. Авторът се е постарал да ни поднесе порция от всичко в стил Емилио Салгари (та дори повече) и мисля, че се е справил добре.
Героите – признавам си, че имам слабост към огнени магьоснички…сещате се. Всичките герои са ярки и запомнящи се…може би само Котака ми беше слабо представен. И това се дължи само на дългото прекъсване между двете части – Нарциса и Дракона. Препоръка – биваше да има речник на главните герои, защото им забравях имената по време на играта, а изборите ми зависеха от тях.
Игра – адмирирам идеята за двата вида геймплей: основен и разширен. Така няма да има недоволни. Харесаха ми тактическите избори по време на битките, особено при абордажа. Според мен самите умения можеха да бъдат по-ясно дефинирани – бой с хладни оръжия например, което включва всичко, а не само ками и кинжали.
Изборите – многообразни , като са разпростират от чисто биткаджийски до социални и дори романтични. Имаше моменти, в които искрено се посмях, а илюстрацията с магьосницата и котака може спокойно да присъства в някое еротично списание.
Оценяването на края е малко неясно. Под 25 точки е еди какво си, а 50 точки е друго. Аз изкарах 39 и ми се искаше да знам как съм се справил според Автора. Важно е за мен.
В заключение мога да кажа, че Ал Торо с Абаносовия дракон доказва, че може да пише и създава книги-игри на високо ниво. Прекарах си чудесно в света на Крея и като най-голям недостатък мога да изтъкна краткостта – или аз съм чел твърде бързо, или играта е с такава динамика и темпо, че не усещаш кога си стигнал Епилог.

С удоволствие се завърнах в Света на Крея и влязох в кожата на Котарака. След като се беше "измъкнал" от мисията в "Черния нарцис", Котарака беше заспал в един кораб. Е, приключението тук е след като се събужда. Оказва се, че корабът е пиратски и е тръгнал на опасна мисия.
Първата част от играта е да си заслужиш мястото на кораба, алтернативата е да станеш храна за рибите. След това следва свикване с морския живот, все пак това е първото приключение в морето и нашия герой не е опитен моряк, но в зависимост от играта може да се справи повече от задоволително. След като Котарака сме го превърнали в опитен морски вълк следва задължително за пиратите - абордаж на търговски кораб. В последната част нашият герой се забърква в заговор за преврат. Не знам, но на мен също, както и на други приключението в Котарака и Абаносовия дракон ми се стори много кратко, но това може да се дължи и на увлекателния стил, многообразието на избори, различните герои за всеки, от които макар и на кратко сме запознати с историята му.
Двете системи системи са наистина нещо ново и интересно, като бойната система, макар и на пръв поглед тежка се оказва много приятна и ефективна.
Изключително приятно четиво и дано по-скоро видим продължението му, защото съм жаден за още от приключенията на Котарака.

Копирам ревюто си от goodreads и тук, та да го има на повече места

От тийнейджърските ми години не бях чела книги за кораби, пирати и морски битки. "Котарака и Абаносовият дракон" ме върна към онзи период, когато непрекъснато се обърквах с частите на кораба (тук няма такава опасност - показани са дори на схема ) и с нетърпение очаквах следващия обрат. Смесицата между фентъзи и типично морско приключение в случая е изключително добра - книгата за мен беше хем нещо познато и приятно, хем донякъде разчупва част от клишетата. Включително и това за присъствието на жени на кораба. Някога ме беше яд, че в "Островът на съкровищата" няма нито една жена, с която да се идентифицирам.
Книгата ми хареса и като замисъл, и като изпълнение. Героите са интересни и разнообразни, като с тях може да се влиза в различни отношения на любов, приятелство или съперничество. Изборите също са от най-различен вид. Някои, като например какво да обядваш, изглеждат на пръв поглед незначителни, но се натрупват във времето, а от други буквално може да зависи съдбата ти.
За мен беше иновативна и изключително добре замислена двойната система, според която книгата може да се чете само с избори или чрез по-подробно преминаване на битките с повече тактика и пресмятане. Приветствам подобни решения, защото никога не съм харесвала воденето на битки в книга-игра и да си призная - винаги ги прескачах с презумцията, че съм победила. Доволна съм, че тук не се налагаше да го правя.
Книгата много ми хареса и се надявам да не чакаме следващата част с години, както чакахме тази. Това е и един от недостатъците на историята - тъй като е поредица, дори и да се сложи резюме на историята досега (както е направено), все пак си е друго, ако си чел предишните части и все още си ги спомняш.

Най-после намирам време да напиша ревю за Котарака и абаносвия дракон. А книгата и автора определено заслужават внимание. Това е второто топ заглавие от новата вълна , което ми направи силно и добро впечатление (след разказа на Майндкрайм).

На първо място искам да кажа, че за мен това е правилния начин да се представи един фентъзи свят - чрез поредица от книги , които дават възможност на автора добре да опише и формира вселената, в която се развива действието.

Второто важно нещо - намирам една градация и развитие на стила на Торо с всяка книга. Ако Черния нарцис е просто добра книга с много вариативност на изборите, то Котаракът и Спасението на Аврея надгражда и увлича много силно читателя в света на Крея. Тук е момента да спомена - прави много приятно впечатление , че автора е пуснал старите си книги безплатно на сайта и всеки може да ги дръпне за да се запознае с историята ако ги е пропуснал преди това. Не че не бих ги купил, за да подкрепя инициативата за нови книги игри, но това просто прави едно добро впечатление - като вид коректен жест на автора към читателите.

В Абаносовия дракон стила на Торо вече изглежда напълно развит и разпознаваем - изключителна вариативност и възможност да завършипш книгат по поне два начина с отделни мини сюжетни линии, които също са опционални. Прави впечатление, че можеш да завършиш книгите на Торо и по морален и по аморален начин. Например в Черния нарцис - да убиеш или да спасиш лейдито. А в Абаносовия дракон - да подкрепиш благородния капитан, или да се присъдиниш към метежниците. Готиното е, че както и в живота изборите са равностоини и автора не те съди морално, по който и път да тръгнеш . Това е много силно. Като четох Черния нарцис за пръв път дори не знаех, че има начин да не убиваш лейдито. Заклах я като прасе и даже бях оценен високо - по тази линия, която съм избрал бях постигнал силен ресултат. После разбрах, че можеп да я спасиш, а освен да я спасиш , можеш и да я онодиш - ей това е истинска вариативност. И възможност да завършиш книгата по поне два равностоини пътя. В Абаносовия дракон пътищата пак са два, но имат и доста опционални рзклонения. Писането на вариативни книги игри се превръща в запазена марка на Торо и той се оправя перфектно с него.

Друга отличитиелна черта на автора е боравенето с кодови думи. Няма излишна, или неизползвана кодова дума. Реално кодовите думи решават съдбата ти ,или влиаят силно на оценката ти в края. При Торо те не се използват просто за да ти вдигат оценки, или да те измъкват в дадени ситуации. Кодовите думи показват по кой от многото възможни пътя си минал и влиаят пряко на съдбата ти, в настоящия момент.

За Абаносовия дракон има и усложнена система, с много сметки и зарове. Тази система не ми харесва, но я прегледах и е направена добре. В смисъл - логична е и ще допадне на хората, които навремето харесваха битки със зарове. Моето лично мнение обаче е, че има само двама автори , които могат да боравят с цифри в книгите си, без да стават досадни. Майндкрайм е царя, при него всяка точка от оценката е следствие от правилен избор и цифрите се използват за моделиране на качествата на героя, а не за бясно мятане на зарове. Другия силен с цифрите е Георги Караджов. Според мен е добре Торо да се придържа към основния си стил и да стои далеч от зарове и цифри . Това разбира се е личното ми мнение.

Като история - Абаносовия дракон , както и всяка от другите части са много интересни и увлекателни. А описанието на героите е силно и ярко. Характера на Котарака се моделира до голяма степен от изборите, които правиш, което е плюс. Останалите персонажи също са описани добре - Дрейп, Мелинда, Криси, боцмана, че даже и второстепенните като Серджо Зъба са добре обрисувани от автора. Стила не е преклено художествен - бих го определил като средна работа за литературна творба. Добро впечатление прави, че автора не се напъва да усложнява литературния си стил и разказва просто и необременяващо.

Дневника е силен , има избор на умения, като според избраните умения трябва даподбираш в какви ситуации се забъркваш - което е много добра комбинация.

Играта е на макс - всеки избор се оценява , или отклонява съдбата на героя в друга посока. Книгата не само е подходяща, а дори е необходимо да бъде изиграна поне два-три пъти за да хванеш всички чалъми и да постигнеш висок резултат.

Като критика / препоръка - на мен лично би ми харесало ако вместо сложната система за битки, обема беше използван за вплитане на трета основна линия, или на множество по-малки.

Като цяло книгата е кного силна и вариативна. Както казах, втория голям шедьовър от новата вълна и и поставям оценка 8/10. Чакам с нетърпение следващата от поредицата.

Ахой! Най-накрая!
Повече от добро продължение на приключенията на Котьо, който вече е преквалифициран в пират! Което добавя още малко подправка към иначе постната кухня на пиратския жанр...
Както се забелязва, книгата ми допадна много. Особено много - развитието на отношението с членовете на екипажа. Имаше някои ситуации с развитието на които не съм съгласен, но те бяха само в баталните епизоди. Малко е прекалено и със заешките епизоди, но честно казано не ми идва в повече.
Също така ми се струва не добра идея пренасянето на комплект умения от книга на книга - едва ли ще излезе нещо консистентно в аспекта на това че различните комбинации ще тежат много различно в различните книги, а не видях някаква идея за надграждане. Още повече че тъкмо в първия Котарак нямаше никакви умения - по този повод съм изкушен да си запазя дневника най-много за "Белязания Чък", но не и за следващите книги.

Отново се връщам на старата си дилема - не знам дали за жанра е по-добре Торо да пише, или да издава... Остава да се надяваме че ще намира време и за двете в бъдеще. Амин!

Котарака си е Котарака, без значение с какъв член , и със сигурност книжката повече ми хареса като игра от първата част. Толкова време мина от Нарциса, че само далечни проблясъци ми идваха, колкото да подскажат за какво точно ставаше дума. Не, че не можеше да я прегледам набързо ама... Всичко по реда си сега за тая книга:

Оформлението е супер, макар по мое мнение, звездичките по няколкото епизода да не бяха съвсем нужни. Няма кой знае какво за криене В по-горните коментари гледам неодобрения за корицата. Защо? Супер си е, само малко синьото на морето да беше по-тъмно, да създаде мрачна атмосфера, буреносна. Така ми е малко веселяшко, но си е съвсем добра корица на книга-игра. Вътрешните илюстрации са дори още по-добри за моето нетренирано и нищо не разбиращо око.

Правилата са супер. На първа игра и по-скоро разглеждане на обстановката играх с лесните, но като любител на зарчетата със сигурност ще пробвам и "играч"-еските Наистина системата напомня на "Кървав меч" и доколкото чета е работеща. Против "скоковете"! Може би някакъв допълнителен вид щети, заради остри оръжия, намазани с отрова или просто ръждясали остриета повече ще ми харесаше. Това със скачането е малко като филм от младите години на Джеки Чан.

Историята е ок, но наистина е малко кратка. За над 400 епизода ми се струва, че минава доста бързо. Повечето разклонения са за проверка на стойности и кодови думи и май там отиват повечето епизоди. То пък и какво толкова да се случи като действието се развива само на един кораб? Нормалните неща, пиянство, сбиване и... любов/секс! И не! Не е мъжка, дружеска любов Жените не ми се вързаха много сред пиратите, па били и щерки на капитани и помощник-капитани. Другите са си пичове - двамата братя бабалари, Сержо, капитана, Мъжът в черно (те това е пират на място - отначало докрай си бях с него и не разбирам как заради някаква п*кла ще тръгна да подкрепям Финигън в бунта! Сеч!). Фентъзито ми е малко в страни от историята - елфи, орки... Не на място в такъв вид приключение. И момичето с вятъра... Абе бели кахъри.

Финално: Хубава книга, интересна игра. Дано само следващото приключение на острова на съкровищата обхваща повече локации за обикаляне. Така се създава впечатление за повече обемност и епичност. На тоя кораб, сред ром, вълни, препирни и метежнически мисли, какво да хванеш да правиш?... а да и морска болест Чакам да се запозная с Чък