Цялостната поредица за Котарака

Отдавна трябваше да пусна такава темичка.
Ще ви разкажа накратко тук за нещата покрай поредицата.

Хронология:
(разкази 1) Котаракът и Спасението на Аврея разказва за първото сериозно изпитание пред Котарака, още във времената, в които чиракува на своя чичо Гобин. В същия сборник може да очаквате още 2 приключения, които се развиват по-късно, малко след раздялата с Гобин. Те разказват за две от задачите на Котарака, които изпълнява в пристанищния град Карсеп, заедно със своя нов приятел Хрисам и под крилото на Тано. В сборника може да очаквате динамика и екшън, интересни истории и развитие на героя между разказите - като манталитет и умения. Сборникът може да очаквате последното тримесечие на 2011г.
Приключението Котаракът и Спасението на Аврея е достъпно безплатно online от 06.06.2011г.
www.legacyofkreya.com/bg/books/k ... o-na-avreq " onclick="window.open(this.href);return false;

(книга 1) Котаракът и Черният Нарцис е първата книга от поредицата и разказва за последната задача на Котарака в Карсеп. От тази книга можете да очаквате фентъзи приключение с криминални нотки (или обратното) и само внимателното четене ще ви доведе до сполучлив край на приключението, а какъв да бъде той зависи само от Вас. Както вероятно повечето от вас знаят, Котаракът и "Черният Нарцис" е в разпространение от март 2011г.
www.legacyofkreya.com/bg/books/k ... qt-nartzis " onclick="window.open(this.href);return false;

Миналото ми. Гобин ме беше научил да не гледам към него, но дори когато го правя, виждам само избледняващите сенки на спомените от детството си. Впрочем, аз нямам детство. Поне не такова, каквото повечето хора си представят, когато чуят тази дума.
Родителите ми бяха починали преди да навърша пет. Почти не ги помня, не скърбя за тях и не ми липсват. От смъртта им насам всичко, което имах, бе чичо Гобин. Едно от многото неща, които ми беше забранил, бе правото да говоря или да питам каквото и да е за тях. Самият той пазеше живота си в тайна от целия свят и имаше неща, които не споделяше дори с мен.
Пътувахме много, почти постоянно. Дори когато се застоявахме повече от седмица в един град, сменяхме мястото, на което бяхме отседнали. За десетте години, през които живяхме с чичо ми, той ме научи на повече, отколкото някои хора научават през целия си живот. Научи ме да чета, да пиша, да смятам, възпита ме на обноски и маниери, които в последствие се преобразиха от грубия живот на улицата, но винаги ми бяха под ръка, когато се нуждаех от тях. Това обаче далеч не беше всичко. Той ме направи свой чирак и ме обучи да се бия, да боравя с оръжия, да се промъквам незабелязано, да се катеря като котка и още много други неща. Тренирах всеки ден от живота, прекаран с него, и още преди да навърша десет, започна да ме взема на мисиите си, да ми възлага наглед мънички задачи и да се възползва от помощта ми.
Гобин беше истински професионалист и вършеше работата, за която му плащаха, независимо дали ставаше въпрос за шпиониране, кражба или дори убийство. Не говореше много за Тъмното братство, но знам, че бе един от най-умелите му членове и въпреки че хората от тези среди, които знаеха как изглежда, се брояха на пръсти, по брой превъзхождаха тези, които не бяха чували за него.
Въпреки че бе сдържан и суров, той се държеше с мен уважително като с възрастен човек и никога не ме възпитаваше с гняв или насилие. В замяна имаше моята преданост, уважение и макар да бе опитал да изкорени всичко подобно от мен – имаше и обичта ми. Въпреки че бях възпитан в жесток и смъртоносен занаят, аз все пак бях малко дете и Гобин бе единственото, което имах – кумир, семейство, приятел и учител.
Колкото повече пораствах, толкова по-често ме вземаше със себе си по работа. Задачите, които ми даваше, бяха съвсем разнообразни – да подведа, заговоря или проследя някого, да открадна нещо, да се промъкна в нечия къща. Той измисляше изкусно своите планове, а аз изпълнявах безупречно и неотклонно всяка негова дума. Участвах в десетки от задачите му и те ми доставяха огромно удоволствие, сякаш за мен всичко беше игра.
Тази игра приключи преди близо пет години. Никога няма да забравя този ден от живота си. На поредната ни задача той се промъкна в къщата на способен магьосник. Не знам каква беше мисията му, Гобин никога не споделяше с мен повече от необходимото. Трябваше да се справи за броени минути, но никога не се върна. Инструкциите, които ми беше поставил за подобна ситуация, също бяха изчерпателни и както винаги ги следвах стриктно, колкото и да ми тежеше. Изчаках повече, отколкото бе заръчал пред къщата, после с един ден повече в страноприемницата и накрая напуснах града.
Без някаква цел и посока, попаднах в Карсеп, където влязох в банда с други бездомни деца. Често крадяхме или вършехме по-дребни задачи за разни хора. От всичките момчета най-добре си паснахме с Хрисам, а и бяхме далеч по-способни от останалите. Точно той ми измисли и прякора “котарака” след една задача, в която се бях промъкнал между дузина стражи в къщата на най-богатия съдия в Карсеп.
Тано Скаридата бе собственик на кръчма близо до океана, но основният му бизнес бе свързан с всякакви далавери и често се нуждаеше от нашите услуги. Взе ни под крилото си и ни помагаше в трудни моменти с някой и друг сребърник или със закрила, когато загазехме, а и често ни намираше работа. Животът вървеше добре, докато не се стигна до задачата с “Черният нарцис”...

(книга 2) "Абаносовият Дракон" разказва за времето, прекарано на кораба "Абаносовият Дракон". Приключенията на Котарака тук са по-необикновени и книгата ще е по-подходяща за читатели, които обичат adventure, horror и mistery частта, както и разбира се фентъзи-пиратските приключения. Системата на игра още не е затвърдена - ще се изгради на базата на вашите коментари за Аврея и Черният Нарцис, по начин който да задоволи максимално предпочитанията и очакванията ви. Със сигурност ще има включени умения, а може би предпочитате да има и бойна система?

(книга 3) "Рубиненият ключ" (работно заглавие). Това е първото приключение, писано по Котарака, от което има между 200 и 300 ЗАВЪРШЕНИ епизода. Книгата ще е доста голяма и може и да бъде разделена на две. Разказва за първото приключение на Котарака в Кралството на Морските Народи, а задачата идва направо от Тъмното Братство. Книгата разказва за доста неща всъщност и е разпръсната върху цялото приключение - вземането на задачата, пътят до нея и самото й изпълнение. От онези неща тип "Не е важно докъде стигаш, а самото пътешествие", с изключение че е важно къде стигаш - има си цялостна задача и кулминация накрая.
Тук има система за "закупуване на умения", бойна система, предмети и екипировка, проверки и т.н.
Книгата има нужда от лека преработка литературно и малки модификации на системата.
Като изключим сериозната игрална и бойна система, историята се развива постепенно, както в "Черният Нарцис".
Нея може да очаквате 2012, ако всичко върви добре.

(разкази 2) (безименна) Тук се говори за някои от задачите на Котарака под крилото на тъмното братство. Възможно е и отделните разкази/задачи да са по-навързани в цялостно приключение.

(книга 4) (безименна) Разказва за проблемен период и вътрешни и външни конфликти в Тъмното братство в Кралството на Морските Народи и отвъд него. За ролята, която Котаракът изиграва и за борбата за издигане и надмощие. От тази книга може да очаквате малко по-глобални и стратегически елементи.

(книга 5)(безименна) Тук историята се променя драстично, но в каква посока - това ще може да разберете чак в Епилога на книга 4. Няма да кажа нищо!

Междинни книги и разкази? - Да, вероятно ще има. Има план за една допълнителна книга, за която не искам да говоря още, а да изчакам развитието на Рубинения ключ - може би ще е част от книга 4, а може би ще си е отделна книга. Разкази може да излязат за всеки етап от живота на Котарака.

Какво още от Крея? - Целият свят. Поредици с други герои в същия свят и време и преплитане на приключенията им с тези на Котарака. Защо не и книга игра за повече играчи с няколко от героите? Вероятно е още след "Рубинения ключ" да почна да ги редувам, но до тогава има бая време - за момента вниманието ми е изцяло върху Котарака. Иначе идеи за персонажи има доста:
- джуджето Саху, което противно на родителите си, съжителите си и цялата раса започва да се занимава с Архимагия, вместо с цепене на камъни и разполовяване на мечки; стилът на книгите за Саху ще са с една щипка по-забавни, може би от мирогледа му, а може би от неговия спътник по неволя - гоблинът Ескинази
- отшелникът/отшелничката, която владее древни друидски магии и познания - дали ще може да се превъплащава в животни, да владее природните сили, древни друидски спиритуални магии или пък най-вече стрелба и бойни умения - това определя играча; Няма да казваме имена тук
- паладин, готов да се бори до последната капка кръв срещу ордите немъртви, демони и всякакви зли твари, а също и с тъмните организации из Крея и всичките им коварни заговори; Не очаквайте типичното героично фентъзи тук, (макар че ще има една щипка повече от това) героите и светът ще си останат с обема от Котарака - няма добро и лошо, черно и бяло - морални дилеми и по-задълбочени случаи за разследване;

Bloucester писа:

А може и да зарадваш феновете, като последваш една позабравена традиция и пуснеш голяма книга с много епизоди? (справка Кървав меч, Варварският бог, Сонора и т.н.)

С удоволствие, стига да мога да осигуря нещо подобно в подходящи срокове. Ако видя, че ще се забавят много нещата, когато стигна до тази част, ще я разделя за да излезе все пак нещо, преди да сте ме забравили .

nixata писа:

Хайде след като Майкъл обяви, че не си сериозен с писането, се стегни и пускай Абаносовия дракон . Все пак надушвам, че ще му бъдеш "духовен наследник". И при теб и при него 1-та книга е "изпитание-задача" за главния герой, а втората е морско-пиратска Само да не си посмял в 3 и 4-та да вкараш Котарака в некви средновековни спортни игри.

Интересно съвпадение, не се бях замислял Всеки си е уникален, няма наследственост и обещавам, че на 3-4 ще прекъсна тази аналогия, въпреки че баскетбола е сериозно застъпен спорт из цяла Крея.
За сериозността в аспекта, в който го казва (според мен), е прав - писането не е нещото, на което съм изцяло отдаден. Много други неща отнемат времето и вниманието ми.
От друга страна съм много постоянен в нещата, с които се заемам и точно обратно - сериозен съм с тях. Работя над стила си на писане, образовам се, практикувам и експериментирам в тази посока и "Абаносовия Дракон" ще излезе до края на годината, ако не излязат непредвидени фактори, или ако сборникът с Аврея не го изпревари. Просто така са разчетени нещата - 2-3 книги годишно; не мога да издавам всеки месец. А и не мога да си позволя да ви разочаровам с нещо претупано, нито имам желание или стимул да го правя. Ти, разбира се, знаеш това, ама да кажа и за другите
Процедурите, които ми изядоха месеци време покрай издаването и разпространението (и надвишават в пъти времето за писане) вече са отработени, така че за в бъдеще ще мога значително да повиша продуктивността, минимум двойно.

Мерси за подкрепата Драконът продължава да ми се изплъзва и достигна вторично заложения обем, около 250 страници (60к думи). Въпреки това сюжетът си се развива, позволявам си да разписвам на широко ситуациите и се очертава като да има трета чудовищно голяма книга-игра 2012 - по всяка вероятност над 350 страници. Все още описвам приключенията на самия кораб, което по първоначален план беше 1/2 от приключението, но сега по-вероятно е да се окаже около 3/4. Не ми се мисли ако и втората "половина" се разлее от 20 на 75 хиляди думи... В кратце, не знам кога ще я завърша, тъй като не знам колко голяма ще стане - иначе я пиша я ежедневно; не мога да се похваля с висока продуктивност, но поне с постоянство и старание. В следващия брой на списанието ще пусна някаква някаква по-голяма извадка, може би някоя от битките или пък бойната система в някакъв опростен вид.