Джо Абъркромби - "Първият закон"

Много добро предположение! *дигнат палец*
Иначе като чета анотацията и аз точно за превземането но „новия свят” си помислих и как избиват индиянците или както там ще се казват местното население.
В тая тревиста пустош не се ли мотаха Дветопръстия с лудия маг и царя на хората?

Пускам си ревюнцето за Герои, като не съм пестил спойлери и други неща. четете на ваша отговорност =)

Горко на страна, която има нужда от герои!
Така започва не съвсем новата книжка на Джо Абъркромби* - „Герои”. Тя е част от неговата поредица развиваща се в един и същи цвят, но не е директно свързана с останалите книги, за които ще говоря и за които ще смятам, че читателят е прочел.
Основната част от повествованието, се развива за три реални дни, хайде пет да са. Веднага усещам как челите десетата част от търкалото на времето изтръпват от студената пот избила по вратовете им и бързам да ги успокоя. Страните тук са само две, основните герои се броят на пръстите на Кървавия Девет и няма описание на храна и рокли… или поне на рокли.
Историите на Джо са от така нареченото натуралистично фентъзи. Газиш в кръв, препъваш се в черва, хората се напикават от страх, преди, по време и след битка; мръзнат като порове; давят се и умират по всевъзможни гадни начини. Добре де, не и основните герои, но всички около тях - все пак това не е Р.Р. Мартин. Което ме подсеща, че няма секс, а магията е представена доста по-реалистично. Разбирай маговете предпочитат да накарат хората да се избиват помежду си вместо сами да се заемат с избиването им. Като цяло положението с магията е малко пипкаво и моето впечатление е, че основното количество то нея е изтекло от света. Ако навремето е можело да щракнеш с пръсти и да промениш коритото на някоя река, сега ще е по-евтино и лесно да пратиш двеста души с лопати да свършат същото. Тука щях да пиша орки, които в този свят се наричат Шанка, но самите те сякаш са били изтрити от света и въобще не се споменават в текущата книга.
Та нека се върнем на самата книга. Имаме две враждуващи страни на макрониво, разбирай маговете. Единият е братоубиец, родоотстъпник и би прегазил всеки и всичко, за да постигне целите си, и да - това е „добрия” магьосник. За другия можем да съдим единствено по думите на нашия познайник, а както се досещате те не са никак ласкави.
На глобално ниво имаме пак две враждуващи сили: Съюзът, които към момента е върхът на цивилизацията, разбирай ранното средновековие. Той се помещава в средата на океана на самостоятелен континент с формата и площта на Австралия. Освен това има „колонии” по всички околни континенти и страшно си пада по това да праща миротворци навсякъде, където има петрол… тъй де, нужда от цивилизация. Интересното е, че сега като пиша тези редове се сещам за една такава държава.
Но да продължим към другата страна в конфликта: Северът. Някой от вас може и да се изненадат, а други не, но Северът се намира на север от съюза и съвсем доскоро е бил сравнително мирна колония живуркаща си под ботуша на Съюза, малко над него една камара враждуващи кланове са поддържали формата си с малки, но за сметка на това постоянни войни помежду си**.
По едно време някакъв пич на име Бетеод обединява клановете, като им намира общ враг, когото да маризят и аха, аха да спечели войната, когато взима, че настъпва по мазола един от макро играчите - да, познахте, добряка. Съответно историята му свършва трагично, а на мястото му се възкачва Кървавия Девет - един добряк със склонност да изпада в берсерк в не особено подходящи моменти. Неговото царуване завършва със скок от терасата в течащата под нея река след опит за преврат. И на престола се възкачва Дау Черния. И горе-долу тук започва настоящата история***.
Войната върви твърде бавно и освен това е твърде скъпа, затова макро-играчите се споразумяват да направят едно финално меле, преди да преминат на следващата игрална дъска.
От страна на Съюза ще видим: Финри - щерката, та лорд маршал Крой, главнокомандващ армията на Негово Височество царя на съюза; Бремър дан Грост - телохранител, който неуспял да умре за господаря си и пратен в изгнание; Ефрейтор Тъни, който е версия на Ноби Нобс от диска и… май това е.
От страната на Севера: Келдар, син на Бетеод със склонност да заговорничи и в момента в нещо средно между изгнание и домашен арест; Кардан Гушата - старо куче, който прави нещата постарому и Бен, хлапе, което е слушало за героите и искащо да стане такъв.
Разбира се има и разни други, но това са основно хората, през чиито очи виждаме развитието на събитията.
Малко по-подробно:
Бремър дан Грост - аха, аха да спечели световното по дуелиране и добрия маг го преебава жестоко, като дава магически допинг на опонента му. В настоящата история той се опитва да поеме ролята на Кървавия Девет удряйки го на физика и рязане на глави и мажем да кажем, че донякъде се справя. Вторият образ, в който се опитва да влезе - е Сакатия, за чието име не се сещам. Текстът е представен по аналогичен начин, чрез непрестанно мрънкане, жалване и оплакване през мислите на героя отделени от основния текст с курсив. И докато сакатият беше осакатен и имаше що-годе основания да се жалва, то най-големия проблем на Бремър е пискливият му глас и ниското самочувствие. През неговите очи са представени голяма част от персонажите в книгата и можем да кажем, че той е главният герой в нея.
Финри - щерката на маршал Крой заел мястото на маршал Уест, болезнено амбициозна и по-скоро епизодична, колкото да има женски образи.
Ефрейтор Тъни - както казах и преди, това е ефрейтор Ноби Нобс в малко по-сериозен вариант. Полза от него и от хората около него почти няма, но ако сте се затъжили за Пратчет то той ще ви усмихне, като изключим края на първата глава с негово участие, където имаше някаква несвойствено дълга мелодраматична реч, която прескочих.
Келдар Гушата - „В битките, за които сте слушали като пеленачета, аз съм се бил!”. От стара коза яре и се опитва да опази хората си, ако може да се мине без бой ще опита да се мине без, а ако не може: „Гледайте да не ви убият!”. Приятен образ, за който ще се радвам да прочета още нещо.
Келдар - влиза в ролята на змията и се справя доста добре, направен е доволно жив, мами кръшка и всячески се опитва да не излиза в първата редица на битката. Аха, аха да стане крал на севера, но открива с изненада, че има скрупули.
Бен - станал в последствие Червения Бен. То за него казах и по-горе основното, но пък главите с него показват новобранците при северняците както главите с ефрейтор тъни показват как мрат новобранците при съюза.
Като цяло книжката е хубава, не знам дали си заслужава да си я купите, аз я взех назаем и си изкарах сравнително добре с нея. Евентуално ако го бяха пуснали дигитално за 7-8 лева, ама 20 ми е над психологическата граница.

Игрите с вас!





*В текста има доста имена, които вероятно не се изписват така, но ми звучат по горе-долу сходен начин.
**После някой твърди, че фитнеса не бил висше благо и не допринасял с нищо за световния мир.
***Абе уж нямаше да преразказвам предишните книги, пък то какво излезе…
****Суперсимпатичен образ и единствения дал фира, за което може да се съжалява. И да, споменава се само на едно място в настоящата творба.

Да цитирам класиците =)

Вилорп писа: писа:

*В текста има доста имена, които вероятно не се изписват така, но ми звучат по горе-долу сходен начин.

Хубавите работи съм ги оставил сам да ги открие човека.