Токораз Исто? Дали си заслужава?

Съгласен съм с адаша. Токораз Исто създава "псевдо патриотична история". Подобни неща прави Божидар Димитров и всички истински историци му се смеят. В едно предаване хвърли цифра колко офицери за загинали в сръбското българската войно и и акад. Георги марков го спря "Ама проф. Димитров, то в цялата българска армия по това време има четири пъти по-малко хора", а той "Е, нищо важен е устремът".
Като бяхме малки в учебниците ни пишеше, че Левски е заклел 3000 души, а се изпускаше съзнателно че го пазят 12 заптиета и един българин не идва да го спаси, докато при обира организиран от Общи има пет пъти повече хора. какво значи това - всичок се е крепяло на един човек и него като го е нямало са напълнили гащите.
Говорим за Великия Стамболов - полотика и поета, а не говорим че Стамболов се крие като мишка в кокошарниците, по време на Старозагорското въстание и на Априлското въстание.
говорим, че сме с 1300 години история, а никъде не се пише че 7 века и половина от тях минават под чужди робства.
като ще говорим за вечилието на България, нека да споменаваме и лошото, за да не сме пристрастни.
няма лошо да има патриотизъм, но нека да се казват и лошите неща, а не да си криеме главиет от истината, да се надуваме колко сме велики и как другите не ни зачитата. Токораз ИСто е "псевдопатриотарите". Има много хора които правят повееч за образованието и културата на България - учители, читалищни дейци - без да се тупат по гърдите.

Не, бе. Вярвам, че смисленият патриотизъм се състои в това да се гордеем с онези неща, които са безспорни постижения в нашата история и да ги демонстрираме със самочувствие, но без да ги хиперболизираме. Същото важи и за отрицателните събития - без да слизаме до ниво на нихилизъм и вайкане. Погледът не трябва да е самоцелен в нито една от двете посоки. Ненужни са ни и каквито и да е бомбастични измислици и самовнушения, както е сторил Исто. А след анализа направен от страна на Джордж по-горе, по отношение на текстовете на въпросния "автор", искрено се учудвам, че все още има хора, които проявяват някакъв интерес към темата.

Хубаво е от всичко да извличаме полезното. В случая - как да не пишем.

Виждам, че темата е доста стара, но така и никой не отговаря на въпроса ви, затова ще си позволя да споделя своето мтение. Чела съм само поредицата "Ятаган и меч" и ако първият том в началото се чете малко тегаво, докато се запознаем с особеностите на религиите, то нататък книгите са представени толкова увлекателно, че се чете съвсем неусетно. Лично аз, ако имам възможност бих си набавила и поредица "Тангра", а после вероятно и другите.