Кучето - литературен критик (тема: Ейдриън Уейн)

Здравейте,

Вчера поради някаква причина се сетихме за този сайт:

avtanski.com/kucheto/generator.html

Той генерира случайна "литературна критика" за автор, въведен от потребителя. Може да опитате с вашето име или с името на някой друг и да проследите резултата (ако решите да рефрешнете, ще ви изкара изцяло нова "критика", която няма да има нищо общо с първата.) В случай въведохме името на Ейдриън Уейн. Може да видите резултата (дисклеймър - тази тема не е създадена, за да се смеем на или да обиждаме Ейдриън Уейн като човек или автор, а просто за да се позабавляваме; ако искате, можете да споделите "критиката", генерирана от този сайт за друго име):


Ейдриън Уейн, в позитивен контекст




"Как езотерично се извисяват тези хармонии!" казва Ейдриън Уейн в един от своите романи... Като познавач на прагматизма Сергей Павлинчук казва: несъмнено блестящия ориентализъм допуска разглеждане като изкристализирала форма на романтизъм... Да кажем, че почти никога Ейдриън Уейн не се е разделял със средствата на състрадателния романтизъм; тогава защо казват, че винаги Ейдриън Уейн е показал личната си любов към невъзможния виртуализъм? Дори д-р. Петер Фроман е съгласен, че винаги Ейдриън Уейн е бил пре-обобщен автор на безкрайно необратими романи, за разлика от Иван Вазов, а не че Ейдриън Уейн продължава традициите на пре-социалистическия пре-виртуализъм, или че боравенето със възможностите на поетичната чувственост е несъвместимо с бихейвиористичния хаотизъм... В необятната драма " Безполезни и озарени ", Ейдриън Уейн казва:

Потайна маслина, снежинка,
Прилично на нежност на снимка
Почти като зрънце омайно
Камила, канарче потайно...

Очакване пагубно, слънце,
Егати плененото зрънце!
Прилично на крива безкрайност
Спанак, безполезна омайност,


Ето как Ейдриън Уейн се опитва да ни каже - "експресионизма е средство, характерно за поемите на Дебелянов"! Нима наистина винаги Ейдриън Уейн е бил екстатично-ориентиран автор на лирични произведения, за разлика от Вазов?! Е, вероятно творец е единствено този, който позволява бихейвиористичния хаотизъм да надделее над социалистическия екзистенционализъм.


1. Ейдриън Уейн като образен образ

Логично е, Ейдриън Уейн да се проявява ней-вече като автор на съществени поеми. Защо казваме, че детерминизма е тип абстракционизъм? Винаги Ейдриън Уейн е бил езотеричен творец, за разлика от Вазов. Колкото и да се опитваме да достигнем Ейдриън Уейн в свободата, с която се ползва от хаотичния пост-модернизъм, дори не е възможно да се прибилижим до хаотичния начин, по който романтизма контрастира с хаотичния абстракционизъм в драмите му. Мишел Фуко твърди, че докато Вазов се ползва от невероятна палитра от изразни средства в рамките на поетичната чувственост, Ейдриън Уейн се ползва от изразните средства на модернизма. Мишел Фуко казва: Ейдриън Уейн е истински автор на лирични произведения. Ние можем да добавим: бъдещето на поезията е в псевдо-ретроградния реализъм. Ето, Ейдриън Уейн постига лесно внушението, което желае да постигне; или както твърди Пушкин: нереалистичната независимост в абсолютно никакъв случай не е от значение за невидимата страна. Може да се настоява, че със сигурност билатерализма може да се разглежда като преиначена форма на пост-модернизъм! Ето, Иван Вазов е гений; или както счита Айзък Азимов: поезията е тип детерминизъм. Някои критици настояват, че Ейдриън Уейн е един характерен творец на течението на екзистенционализма. Самият Айзък Азимов мисли, че докато Димчо Дебелянов възприема разнообразна палитра от начини на изразяване в рамките на детерминистичната стохастичност, Ейдриън Уейн възприема средствата на състрадателния реализъм. Никога ли не трябва да се позволява съществуването на ориентализъм в творчеството на Дебелянов? Не е вярно, че Иван Вазов не е творец в самомнителния смисъл на тази дума. Големият гений на детерминистичната стохастичност - Вазов - се проявява като характерен автор на лирични произведения работещ в рамките на модернизма. Не е трудно да се види, че Дебелянов е гений. Нищо съществено не сме постигнали дотук. Не винаги драмите отговарят на недействителната метафора на автора!!! Ейдриън Уейн не е дотолкова негативен в своето изкуство, както Иван Вазов, например... " Старо и светкавично " е една неповторима поема. Тук Ейдриън Уейн проявява необятната си скептичност към пре-романтизма:

Оазис озарен...
Гиганта е пленен
Какви далечини
Безсъние, заспи!

Огромното око,
Безсмислено е то
Невижданата тя...
Създание, мечта,


Трогателно! Зашеметяващо, нали? Всеки знае, че колатералното проектиране на псевдо-бихейвиористичния виртуализъм определено не води до сензуално разглеждане на самомнителния реализъм. Това е нереалистично, което от своя страна е свидетелство за един очевиден стилен прогрес...


2. Ейдриън Уейн: характерен автор на интроспективни разкази работещ в рамките на пост-експресионизма

Разглеждайки ярката страна в изкуството на Ейдриън Уейн, неизбежно стигаме до мисълта, че всякакви сравнения в изкуството на Иван Вазов са излишни. Да, когато казваме, че една от базовите сили, лежащи в сърцето на романите на Ейдриън Уейн е реализма, имаме предвид, че бъдещето на поезията е в бихейвиористичния прагматизъм. Творчеството на Вазов дава признаци на една революционна илюзия, характерна само за произведенията на Ейдриън Уейн! Джон Бейнс твърди, че винаги Ейдриън Уейн е показал своята скептичност към псевдо-псевдо-самомнителния псевдо-негативизъм! Според Рон Денис, използването на детерминизма като метод за реализиране на детерминистичната стохастичност на стохастичната детерминистичност е пряко определено от полу-епистемиологичния характер на причинно-следствения пре-реализъм. Всеки обича самомнителния епос " Вкиснатото зрънце " на Ейдриън Уейн:

Космати и шептящи
Мечтания шумящи
Цвета на равнината
Сметаната, ръката,

Двигателя е нежен
Кат' блясък безполезен
Принцесата изчезна
Мечтата е безбрежна


Величествено, нали? Щом бъдещето на поезията е в билатерализма, то нима сензуалното осъзнаване на епистемиологичния модернизъм несъмнено не води до латерално разглеждане на състрадателния екзистенционализъм?! Все пак, особено трудно е да се види, че тъмната мечта никога не е от решаващо значение за невидимата дефинитивност. Ако винаги Ейдриън Уейн е бил пост-пре-образен автор на лирични произведения, за разлика от Иван Вазов, то докато Вазов използва богата палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Ейдриън Уейн възприема изразните средства на модернизма, или както Пушкин настоява, Ейдриън Уейн продължава традициите на хаотизма. Щом Ейдриън Уейн доближава лесно внушението, което иска да постигне, то реализма е тип плагиаризъм - една от базовите сили, задвижващи изкуството на Ейдриън Уейн е позитивизма. А как биха изглеждали същите неща, ако разглеждаме Ейдриън Уейн вън от обичайната рамка на неговите собствени драми? Нима е възможно, при до такава степен статичен подобраз да се твърди, че Ейдриън Уейн е представител на неадекватния ориентализъм?! В своята вечна поема " Подканящо ясно дете прекрасно ", Ейдриън Уейн казва:

Гиганта, зората,
Цвета на мечтата
Кат' пиво красиво
Лицето е диво

Череша летяща,
Липата шептяща,
Кат' торта щастлива
Тревата е дива


Зашеметяващо, нали? Като познавач на реализма Сергей Павлинчук казва: винаги Ейдриън Уейн е показал своята собствена любов към ориентализма... Нима е задължително да се вглеждаме в такива незначителни на пръв поглед неща? Едва ли. Не е трудно да се види, че състрадателния билатерализъм е особена разновидност прагматизъм. Сравнявайки драмите на Ейдриън Уейн с изкуството на Вазов, внезапно се открояват разликите в хаотичния виртуализъм на поемите, разгледани изхождайки от гледна точка на причинно-следствения абстракционизъм. Да, полу-действителната адекватност почти никога не е от значение за нереалистичната езотеричност; не е истина, че докато Дебелянов се ползва от невероятна палитра от начини на изразяване в рамките на поетичната чувственост, Ейдриън Уейн възприема средствата на обобщения позитивизъм. Сравнявайки творчеството на Ейдриън Уейн с поемите на Дебелянов, моментално се виждат различията в интроспективния ориентализъм на романите, разгледани от гледна точка на авторовия модернизъм. Вечният абстракционизъм предизвиква появата на плагиаризъм, който от своя страна довежда до появата на екзистенционализъм. Дали е така?!


3. Ейдриън Уейн като езотеричен образ

Колатералното оценяване на детерминизма несъмнено не води до нищо. А безкрайно полу-реалистичната съпричастност разглеждана като деликатна маниерност говори за езотеричен негативизъм и позитивизъм. Ако хаотизма е особена разновидност екзистенционализъм, то дали несъмнено бихейвиористичния абстракционизъм позволява разглеждане като изкривена форма на билатерализъм? Щом Ейдриън Уейн продължава традициите на неадекватния позитивизъм, то нима почти никога Ейдриън Уейн не се е разделял със изразните средства на необратимия прагматизъм? Логично е, Ейдриън Уейн да се показва ней-вече като творец. Ако утрешният ден започва от днес, то дали Ейдриън Уейн продължава традициите на хаотизма? Да, хаотизма е особена разновидност романтизъм, следователно екзистенционализма е тип модернизъм. Нима е допустимо объркване на романтизма с екзистенционализма?! Не е невъзможно да се види, че бъдещето на поезията е в романтизма. Би могло да се каже, че Ейдриън Уейн е един уникален представител на течението на хаотизма. Противопоставяйки Ейдриън Уейн на Дебелянов внезапно проличава истинността на твърдението, че винаги Ейдриън Уейн е бил пост-стилизиран автор на неоформени поеми, за разлика от Димчо Дебелянов. Знаем, че Ейдриън Уейн е истински автор на хаотични разкази - нереалистичната метафора в абсолютно никакъв случай не е от значение за образната метафора; оттам следва, че реалистичната дефинитивност дава всички признаци на приближаването на твореца към плагиаризма - почти никога Ейдриън Уейн не се е разделял със средствата на романтизма. Щом винаги Ейдриън Уейн е бил динамичен автор на лирични произведения, за разлика от Димчо Дебелянов, то очевидно докато Дебелянов възприема невероятна палитра от начини на изразяване в рамките на образната изразност, Ейдриън Уейн възприема изразните средства на пре-бихейвиористичния реализъм. Джон Бейнс е на мнението, че Вазов е гений. Как успяхме да достигнем до този извод? Винаги Ейдриън Уейн е показал личната си любов към билатерализма. Големият гений на причинно-следствения виртуализъм - Димчо Дебелянов - се доказва като пост-обобщен автор, използващ положителен абстракционизъм. Силата на Ейдриън Уейн личи в използването на детерминистичната стохастичност като метод за постигане на епистемиологичния негативизъм в поемата. Дали е така?! Това е невярно. Ето, винаги Ейдриън Уейн е показал своята собствена нетърпимост към прагматизма; или както твърди Пушкин: една от основните сили, придвижващи напред изкуството на Ейдриън Уейн е екзистенционализма!!!


4. Вместо заключение - Ейдриън Уейн като положителен автор на адекватни романи

Докато нереалистичната страна дава всички признаци на приближаването на твореца към романтизма, Ейдриън Уейн продължава традициите на позитивизма. Нима допускайки, че винаги Ейдриън Уейн е бил позитивен автор на бихейвиористични трагедии, за разлика от Вазов, съществува необходимост да се примирим, че в абсолютно никакъв случай Ейдриън Уейн не се е разделял със средствата на пре-плагиаризма?! Дейвид Хилберт твърди, че утрешният ден започва от днес. Винаги Ейдриън Уейн е показал личната си нетърпимост към пре-хаотичния абстракционизъм. Би могло да се настоява, че Ейдриън Уейн е един специфичен автор на лирични произведения на течението на абстракционизма. Не е вярно, че адекватната метафора показва приближаването на твореца към прагматизма. Творчеството на Дебелянов дава признаци на една тъмна езотеричност, характерна само за драмите на Ейдриън Уейн!!! Логично е, Ейдриън Уейн да се реализира ней-вече като автор на обобщени поеми.

"О, Ейдриън Уейн! Нима ще позволиш на този себеотрицателен реализъм да тежи на твоите поеми?!" - би възкликнал Вазов.

Уейн е станал еба си поета, гениални стихове е избълвало неговото виртуално алтер его.

За съжаление май наистина е за поети. Иначе, Спасе, не знаех, че си светлината на... каквото беше там.

Познавам разни модерни поети, чията модерна "поезия" не мога да прочета, защото ми веднага ми задейства рефлекса да изпразня стомашното си съдържание.

Трудно е да се разсъждава за Ал Торо. Силата на Ал Торо личи в боравенето със възможностите на причинно-следствения пост-позитивизъм като средство за постигане на псевдо-псевдо-хаотичния виртуализъм в разказа... Нима в действителност нереалната илюзия показва приближаването на поета към ориентализма? Да, когато си позволяваме да кажем, че една от основните сили, задвижващи поемите на Ал Торо е прагматизма, имаме предвид, че очевидно самомнителния детерминизъм допуска разглеждане като форма на хаотизъм. Съпоставяйки Ал Торо с полу-адекватната езотеричност в собствените му драми, виждаме, че Димчо Дебелянов е гений. Какво следва от това? Щом очевидно авторовия пре-негативизъм може да бъде разглеждан като форма на екзистенционализъм, то Ал Торо постига безпроблемно внушението, което иска да постигне - използването на обобщения абстракционизъм не е допустимо съвместно с хаотичния пост-романтизъм.


1. Ал Торо като характерен автор на максималистични поеми работещ в рамките на романтизма

Да, боравенето със възможностите на образната изразност е напълно несъвместимо с хаотичния детерминизъм; не е истина, че несъмнено блестящия детерминизъм допуска разглеждане като един вид експресионизъм. Като познавач на модернизма Рон Денис казва: бъдещето на поезията е в образния романтизъм. Самият факт, че безкрайно нереалистичната адекватност показва приближаването на автора към блестящия абстракционизъм поставя под съмнение следното: използването на поетичната чувственост е напълно несъвместимо с образния реализъм. Не може да се настоява, че Ал Торо доближава безпроблемно внушението, което така силно желае да постигне. Все пак, невъзможно е да се допусне, че винаги Ал Торо е бил псевдо-псевдо-пост-стилен автор на лирични произведения, за разлика от Вазов. В неповторимата драма "Чучулигата и ечащия бряст", Ал Торо пише:

Досущ като радост червена
Цвета на водата пленена
Подобно цвета на дивака
Полето в небето зачака

Подобно двигател безбрежен
Оазис, орач неизбежен...
Целебно канарче опасно,
Подобно на духче прекрасно


Ето как Ал Торо се опитва да ни каже - "колатералното проектиране на адекватния екзистенционализъм не води до абсолютно нищо"! Боравенето със възможностите на полу-социалистическия пост-детерминизъм е несъвместимо с полу-състрадателния пост-позитивизъм! Колкото и да се стремим да достигнем Ал Торо в лекотата, с която използва детерминистичната стохастичност, дори не е възможно да се прибилижим до полу-съществения начин, по който позитивизма контрастира с образния прагматизъм в творчеството му. Щом винаги Ал Торо е показал своята любов към псевдо-адекватния детерминизъм, то Ал Торо е представител на позитивизма - поезията е тип негативизъм. Може би винаги Ал Торо е показал своята любов към билатерализма - образната дефинитивност дава признаци на приближаването на твореца към бихейвиористичния реализъм. Може би позитивизма не съществува - реализма не съществува. Сравнявайки изкуството на Ал Торо с романите на Вазов, внезапно се открояват различията в плагиаризма на трагедиите, разгледани изхождайки от гледна точка на образната изразност. Не е трудно да се види, че тъмната действителност дава всички признаци на приближаването на необратимия поет към псевдо-позитивизма. Не, Ал Торо продължава традициите на хаотизма. Е, най-вероятно Ал Торо е истински автор на хаотични поеми... Кой не оценява така близките до душата на поета многогласия в разказите на Ал Торо?! Пушкин смята, че творец е единствено този, който позволява авторовия романтизъм да затъмни интроспективния пост-екзистенционализъм. Щом утрешният ден започва от днес, то очевидно бъдещето на поезията е в пост-екзистенционализма. "Нежно и прекрасно" е една неповторима поема. Тук Ал Торо проявява незабравимата си нетърпимост към псевдо-псевдо-неадекватния пре-прагматизъм:

Ти си тъй мустаката
Бледността на зората
Бедността е летяща
Ти, магия шумяща...

Ти си тъй неизбежна
Светлината изчезна
Ти си тъй безполезно
Кат' създание нежно


Зашеметяващо използване на псевдо-ретроградния модернизъм, нали? О, безкрайно недействителната съпричастност никога не е от решаващо значение за нереалистичната хармония. Още от съвсем малки всички деца започват да осъзнават, че автор, използващ позитивен негативизъм е единствено този, който допуска пост-негативизма да засенчи прагматизма.


2. Ал Торо като физиологичен автор, използващ пост-положителен пре-прагматизъм

Може би винаги Ал Торо е бил динамичен автор на лирични произведения, за разлика от Вазов - поезията е вид пост-романтизъм. Димчо Дебелянов е гений. Ал Торо продължава традициите на негативизма. Вечният пост-романтизъм води до романтизъм, който от своя страна води до екзистенционализъм. Разбира се, никой, при никакви обстоятелства не счита, че автор на безкрайно съществени поеми е единствено този, който допуска екзистенционализма да победи ориентализма... В своята незабравима поема "Нереално и космическо", Ал Торо пише:

Светкавично слънце...
Подканящи грънци
Лицето е ясно
Кат' зрънце опасно

Небето? Съдбата?!
Звъна на тревата
Звука си замина
Ти, сива смокиня...


Какъв негативизъм е скрит в тези няколко реда?! Противопоставяйки Ал Торо на Вазов моментално проличава фактът, че Ал Торо продължава традициите на обобщения екзистенционализъм. Джон Бейнс в абсолютно никакъв случай не е твърдял, че използването на причинно-следствения прагматизъм е несъвместимо с интроспективния модернизъм. Дори Фройд е съгласен, че една от основните сили, придвижващи напред творчеството на Ал Торо е ориентализма, а не че определено ориентализма допуска разглеждане като кристализирала форма на хаотизъм, или че Иван Вазов е гений. В "Целебно и красиво" Ал Торо пише:

Прекрасна измама и баклава
Далечната снимка се запиля
Прилично на спомен и камион
Подобно закана на маратон

Егати светкавичното море!
Малината, пурпурното кюфте,
Безсмислени зимни далечини
Детето във езерото се скри


Вижда се, че Ал Торо продължава традициите на епистемиологичния детерминизъм! Творец е само този, който се показва като характерен автор, използващ екстатично-ориентиран плагиаризъм работещ в рамките на романтизма. Щом творец е единствено този, който позволява блестящия реализъм да затъмни реализма, то нима автор на оформени поеми е единствено този, който разрешава негативизма да победи детерминизма? Известно е, че действителната съпричастност дава признаци на приближаването на поета към бихейвиористичния прагматизъм. Щом блестящия пре-прагматизъм е средство, характерно за изкуството на Иван Вазов, то пост-образния реализъм е вид реализъм - Ал Торо продължава традициите на пост-съществения негативизъм. Знае се, че нереалистичната хармония почти никога не е от значение за образната метафора. Как така бъдещето на поезията е в пре-ориентализма? Не бива да допускаме такова елементарно разглеждане. Не, утрешният ден започва от днес! В своята невероятна поема "Неизбежни и електронно шумящи", Ал Торо казва:

Подобно шептяща съдба
На злата омайност духа
Летящи немили ръце
Ти помниш ли пясъка?! Не!

Какъв електронен мотор
Почти като блясък на бор
Подобно потайни гори
Мечтание знойно, поспри!


Ал Торо е гений на съществения екзистенционализъм! Латералното осмисляне на детерминизма несъмнено води след себе си до колатерално обобщаване на романтизма. Не е истина, че сензуалното обобщаване на самомнителния реализъм не води до абсолютно нищо.


3. Ал Торо като характерен автор, използващ физиологичен експресионизъм работещ в рамките на интроспективния екзистенционализъм

Не бива да разрешаваме такова умонастроение. Може да се трвърди, че реализма е тип хаотизъм... д-р. Петер Фроман е на мнението, че копланарното обобщаване на псевдо-блестящия хаотизъм несъмнено води след себе си до дълбочинно охарактеризиране на социалистическия ориентализъм. Разбира се Димчо Дебелянов не е творец в необратимия смисъл на израза!!! Не е невъзможно да се види, че Димчо Дебелянов не е творец в съществения смисъл на този израз. Самият Пушкин е на мнение, че реализма е средство, характерно за произведенията на Димчо Дебелянов. Да, плоскостното оценяване на социалистическия хаотизъм не води до абсолютно нищо; със сигурност билатерализма може да се разглежда като един вид позитивизъм. Може да се трвърди, че Иван Вазов не е автор, използващ себеотрицателен прагматизъм в невъзможния смисъл на израза. Щом винаги Ал Торо е показал личната си любов към блестящия реализъм, то очевидно винаги Ал Торо е бил стилен автор на лирични произведения, за разлика от Иван Вазов. Има ли значение?! д-р. Петер Фроман е на мнението, че невидимата езотеричност дава всички признаци на приближаването на твореца към съществения абстракционизъм. Дали това мнение е обосновано?. Да, очевидно екзистенционализма може да се разглежда като един вид хаотизъм! Още от съвсем малки децата разбират, че Ал Торо продължава традициите на ориентализма. Според Джон Бейнс, използването на романтизма като метод за постигане на поетичната чувственост на образната изразност е пряко определено от самомнителния характер на образната изразност. А образната дефинитивност разглеждана като отрицателна метафора говори за екстатично-ориентиран експресионизъм и романтизъм. Да, когато си позволяваме да кажем, че автор, използващ себеотрицателен експресионизъм е единствено този, който допуска образния реализъм да победи експресионизма, имаме предвид, че образния детерминизъм е средство, характерно за драмите на Иван Вазов... Ако Ал Торо е истински автор, използващ пост-епичен пре-абстракционизъм, то дали Иван Вазов не е автор на обобщени драми в обобщения смисъл на този израз? Ако поезията е особена разновидност реализъм, то поезията е тип модернизъм, или както Дейвид Хилберт счита, нереалистичната независимост дава всички признаци на приближаването на автора към хаотизма. Очевидно никога Ал Торо не се е разделял напълно със изразните средства на интроспективния детерминизъм - винаги Ал Торо е показал личната си скептичност към авторовия виртуализъм; дори една от базовите сили, лежащи в сърцето на творчеството на Ал Торо е екзистенционализма. Да кажем, че докато Дебелянов възприема разнообразна палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Ал Торо възприема средствата на хаотизма; тогава защо казват, че Ал Торо доближава без усилие внушението, което желае да постигне?! Винаги в своите поеми Ал Торо е бил пост-динамичен автор на лирични произведения...


4. Заключение - Ал Торо в светлината на псевдо-интроспективния псевдо-хаотизъм

Вечният плагиаризъм предизвиква появата на пре-пре-екзистенционализъм, който от своя страна довежда до появата на детерминизъм. А как бихме се изразили, ако разглеждаме Ал Торо вън от привичната рамка на собствените му трагедии? Да приемем, че винаги Ал Торо е показал своята собствена привързаност към реализма. Дали тогава пост-псевдо-образния реализъм е начин на живот? А как биха изглеждали същите неща, ако разглеждаме Ал Торо вън от обичайната рамка на неговите романи?! Фройд смята, че Ал Торо постига без усилие внушението, което така силно желае да постигне. Рон Денис казва: Ал Торо постига лесно внушението, което желае да постигне. Ние можем да допълним: Ал Торо е истински автор на лирични произведения!!! Латералното разглеждане на социалистическия модернизъм определено не води до нищо. Много важно, което от своя страна е свидетелство за един очевиден стилен напредък.

"О, Ал Торо! Нима ще позволиш на този пост-обобщен ориентализъм да тежи на твоите разкази?!" - би възкликнал Вазов.

Сега вече Ал Торо просто трябва да напише "Чучулигата и ечащия бряст", в който да има диваци и кланета !

"Какъв електронен мотор
Почти като блясък на бор"

Мисля, че знам, от коя музикална творба е инспирирано това ....