Богдан Русев - Тронът на Алкирия (ревю)

Дългите седмици на голяма ангажираност покрай пускането на FL ми попречиха да напиша ревю на книгата докато ми беше прясна, но ще се опитам да пресъздам впечатленията си от онзи период.

Накратко - прочетох я, хареса ми и препоръчвам!

Особено за един фен на КИ, трябва да се подгрее с "Варварският Бог" и "Принцът на Алкирия", за да е удоволствието на максимум. Това изигра огромна роля да ми харесат всичките малки податки, великденски яйца, местности и споменати персонажи. Не мисля, че скоро е излизало по-добро българско фентъзи.

Книгата се доближава много повече до Бога като тон и атмосфера, огромен плюс в моите очи. "Принцът на Алкирия" за мен е прекалено лековата, много точно я е оприличил Ал Торо - "двама айляци отиват на плажа". Това никак не ми се понрави и за мен тя е остаряла значително по-зле. "Тронът на Алкирия" е по-тъмна, по-натуралистична и се доближава до съвременните трендове във фентъзито. Развива света и го превръща в логически издържано място на действие. Загатнати са политическите интереси и борбата за надмощие на различните фракции без това да утежнява повествованието. Има много интересен и свеж поглед върху Гуор и неговия култ. Нещата вече не са така черни и бели, представят се различни гледни точки за събитията и как това е афектирало животите на обикновените хора. Да, в днешни дни не звучи оригинално, а модно, но всичко е задоволително представено и нелошо аргументирано.

Главните персонажи ми харесаха много, бяха изградени добре, усещаха се плътни. Особен любимец ми беше Тарк. Не искам да разкривам подробности около сюжета, за да не развалям удоволствието, затова няма да се спирам на останалите и динамиката между тях. Само ще кажа, че от старите муцуни, най-застъпен в тази книга е образът на Алвиан, който ми стои изключително нереалистичен като ниво на пъкленост, интригантство и мъдрост за своите деветнадесет лета. Очаквах някаква причина за това, но останах незадоволен.

Според мен стилът на Богдан Русев е много приятен. Отне ми време да свикна с воденето на повествованието в сегашно време. Но от друга страна това не спираше да изостря вниманието ми върху текста и пазеше мисълта ми да не блуждае. На някои места слоевете от подчинени изречения звучат много добре и съм препрочитал параграфи с хорър елементи в тях, за да им се насладя. Множество добри попадения. На други места обаче изреченията са се получили тромаво, пълни с излишни обстоятелствени пояснения и разяснения в скоби. Но като цяло конструкцията на романа ми се стори чудесна. Имаше идеално темпо, което ме държа до края, който не ме разочарова. Не бих казал, че е книга, която ще ви държи притаили дъх докато отгръщате страниците, но ще се наслаждавате на пътя.

Разбира се, поздравления на Anardil за редакцията! Въпреки споменатите минуси, смятам, че романът е сред най-добрите български фентъзита и не отстъпва на много от преводните, с които сме заляти.

За мен е интересно, че книгата до момента е поляризираща, макар и още да няма статистически представителна извадка. Никой (почти) не каза "горе долу става", а всички отзиви са в посока или "сред най-добрите български фентъзита", или "да не припарвате до тази книга - освен ако не сте мазохисти". Това е типично за по-особени и нестандартни продукти и не мога да си обясня защо се случва с класическо меч-и-магия фентъзи, от което горе-долу се знае какво може да се очаква.

От "форума"/общността на книгите-игри:
- тотално ужасени - Стефан Стефанов, Джордж Ал
- смесени чувства - Караджов
- силно очаровани - ringlas, harlequin

Все пак мисля че е справедливо да отбележим, че на корицата пише "Богдан Русев" - може би това е знак, че не трябва да се очаква стилът на Робърт Блонд, а и според мен не би било нормално, ако на 46 пише 1:1 като на 16. Иначе влизане в духа на старите книги - да, логично е човек да очаква това, макар че лично аз като читател съм отворен и на тотално различен "прочит" на този свят. Естествено, това не оправдава евентуални проблеми в книгата и стила и разбирам напълно хората, които са очаквали нещо в духа на старите приключения.

Ако искате мнения на хора, които може и да не са чели книги-игри, може да ги намерите тук. За съжаление за момента оценките са доста ниски, това е най-ниско оцененият му роман до момента, но пък от малко хора, т.е. отново нещата не са статистически значими. Най-високо оценен е "Предпоследната крачка", а над него са няколко книги-игри под псевдонима РБ.
www.goodreads.com/book/show/60819280?ac=...id=qYKbizj7Xe&rank=1

Ал Торо писа:

За мен е интересно, че книгата до момента е поляризираща, макар и още да няма статистически представителна извадка. Никой (почти) не каза "горе долу става", а всички отзиви са в посока или "сред най-добрите български фентъзита", или "да не припарвате до тази книга - освен ако не сте мазохисти". Това е типично за по-особени и нестандартни продукти и не мога да си обясня защо се случва с класическо меч-и-магия фентъзи, от което горе-долу се знае какво може да се очаква.

От "форума"/общността на книгите-игри:
- тотално ужасени - Стефан Стефанов, Джордж Ал
- смесени чувства - Караджов
- силно очаровани - ringlas, harlequin

Не предполагах, че с ревюто си съм оставил впечатление на силно очарован. Просто книгата ми оправи вкуса от много лоши родни фентъзита и не мисля, че е по-долу от "бестселърите", които ги превеждат с тонове. Хареса ми и ми беше приятно с нея.

Прочетох мнението на Караджов и ревюто на Стефан в Goodreads. За мен повечето проблеми, които изтъкват са обект на дебатиране и личностни възприятия. Може би разривът в очакванията спрямо резултата е наклонил везните при тях с най-голяма тежест, докато аз имах прясно прочетения "Варварският Бог" за летва (понеже "Принцът на Алкирия" за нищо не става), и получих още от същото, но като за по-възрастен читател. Стилистиката на Русев според мен е добра, независимо от пропуските, а логическите дупки, които се изтъкват са плод на това колко умело им е продал обосновката, което явно при мен е било задоволително.

logus писа:

Онзи ден на Панаира дойдоха хора не за да си купят някое издание, а за да се възмутят от ревюто ми на "Трона на Алкирия".

Накратко, моята оценка е ниска, защото аз имам универсален критерий за книги, филми и т.н. И ставам още по-критичен в прочита, когато видя коментари като "най-добър български фентъзи роман" или "като на Джордж Мартин е" и т.н., а после, за капак: "в България авторът си има тежест и не се съобразява с редактора".
Та, не бях ужасен, бях отегчен. Чел съм и по-лоши книги, да, но те не са имали претенцията за нещо велико. И ако това е най-доброто, което имаме, би следвало критериите ни да са доста ниски.

Леле, кои са тези хора, то не остана някой, който да не е оплюл книгата?