ДЪГА (2022/1 /бр) - ревю

С интерес си закупих първия брой на ребрандираната ДЪГА. заделих 28 лева, колко му е. Далеч по скъпи книги сме купували.

Ще призная че първоначално имах известен скептицизъм, но като прочетох ребрандираната ДЪГА съм значително успокоен. Да, стила е - като цяло - манга; Да новата ДЪГА се отличава значително от ДЪГА от 90те години и е по-близка до опита за ребрандиране 2001-2003 г. Обаче няма как - вече сме 23 години по-късно, има друго поколение което харесва други неща - по-къси разкази и повече шаренийки. Съжалявам, че са използвали името, тъй като то е насочено към определен тартег - но не съжалявам за начина по който е реализиран комикса.

За разлика от Дъга от 2001-2003 г, където имаше един куп истории, които взаимно не си импонираха като стилове, тук стиловете са едни с друг много подобни, което ми допадна. Пипано е с голяма любов към детайла. Някои истории са цветни,други чернобели, но всички са кратки и много детайлни.
Ще се опитам да направя кратък анализ

Бонзай - автор Сатанасов - ами аз не съм голям фен на истории в стил "Наруто" и "Последният шаман" но мога да оценя, че като за манга е направено добре. Гентацо съвсем не е нов герой имаше го и във възродената ДЪГА 2001-2003. Стила на Сатанасов е запазен и тук.

Пирамидата - текст Андре Анаров, илюстрации Джулиано Димитров - разказа е с не-ве-ро-ятни илюстрации. Дойде ми малко хаотичен, но предполагам че в продължението ще станат ясни повече неща. Малко като в типична манга героите сипят люти закани, но това е характерно за стила и с него се свиква.


Разни Фантасмагории - интерактивен комикс. Е, най-накрая! След кралска кръв бе крайно време да видим такъв! Разказа е пародия, но се е получил добре.За мен е един от най-добрите разкази. Маргарита Стефанова и Мартин Черногорски са създали нещо доста добро. Има какво да се желае, но определено разказа е интересен.

Прокълнатият Сапфир е единственият разказ, който определено не ми хареса. Проблемът не е че е черно бял, а че контурите твърде много се сливат, женските фигури почти не се различават, а действието ми идва ужасно хаотично.

Русалии - Мая Бочева и Тихомир Петков. Ето другия разказ след Разни Фантасмагории, които печели отличен от мен. Също като горният разказ и този се докосва до българската митолигия (само че Фантасмагориите са пародия на св. Георги, а тук имаме реален фолклорен мотив и то доста интересен). Дявол, русалки, самодиви...Мая Бочева е доказала нееднократно, че умее да популяризира българските народни мотиви и аз я поздравявам за това.
Илюстрациите са великолепни - на много по-високо ниво са отколкото някога бе да речем Бубачко, личи си че и хартията е по-друго и всичко. Мая Бочева непрестанно надгражда себе си.


Без титла - винаги ценя когато се създават разкази на база българска история. В случая още по-приятно е, че Иван Шишман е сафо фон на историята на Божидар, както Тервел бе фон на историята на Елемаг. Калоян Томов е рисувал с пастели, но илюстрациите са прекрасни. Божидар действа в стил "Добромир" само че вместо да раздава юмруци реже глави като Конан.
Лехаш - ето още един разказ илюстриран от Калоян Томов. Хареса ми една идея по-малко защото е ползвал мотиви по-близки до ирландците, отколкото до българите - елфи, живи дървета и пр. - но все пак отчитам като голям плюс опита да се докосне фолклора и митологията.


Гонитбата - Марко Стоянович и Иван Беров са създали един симпатичен разказ, подходящ за деца. загатнато е продължение. Разказа започва лековато, но очевидно в него ще има класово разделение, което вече ме спечели. (добродушно селско момче си има закачка с принцеса, бащата-цар е тиранин - клише, новърши работа за деца)

Като цяло - ако сте "маниаци" на тема старата Дъга, е твърде вероятно новата Дъга да ви подразни. Стилът е съвършено нов, няма нищо общо със старата Дъга. Но ако се опитате малко "да си отворите чакрите" ще видите, че комикса е на доста добро ниво. Желая му успешен старт и дано надскочи 13-те броя, характерни за Дъга от 2001-2003 г. В "Дъга" има разкази за всички възрасти - от разкази за най-малките - Гонитбата до разкази за по-големи с доста кръв и насиле - като Без титла.

това е вторият опит за Възраждане само да вметна

Джордж, не си ли я взе от НДК? Там е 25 лв, а не 28 лв. Днес аз също си я взех.

Моят набор - 86, е от тези, които не са израснали с "Дъга". Когато започнах да потребявам комикси като малко дете, на пазара бяха "Фют" и "Мики Маус", а "Дъга" тъкмо е била залязла с последния си брой. От такава гледна точка, аз не съм обременен от носталгия по старото издание. Преди месец прочетох 2-3 от ранните броеве на старата "Дъга" за да добия представа за нея и разбрах защо списанието се радва на култов статус 30 години след смъртта си. Имам и поглед над Втората Дъга, онази отпреди 15-20 години. Когато се обяви третата инкарнация, основната дискусия беше трябва ли да се ползва старото име и употребата му не е вид измама спрямо старите почитатели. Трудно ми е да определя. От една страна старата Дъга е наистина много качествена и направена с определени визуални стилове, съдържа конкретни истории, които я определят като това, което е. От друга, би могло да се ползва името за да се привлекат стари и нови читатели и дори в това да има леко подвеждане, самият ефект да е за добро и да помогне за развитието на комикс сцената у нас. За да се случи второто, трябва обаче да имаме някакво добро качество на комиксите. На мен ми се струва непосилна задача да искаме новата Дъга да бъде като старата. Старата е излизала в съвсем различно време, в което културата е била държавен приоритет, създавали са се условия за творците да работят и не са се допускали некадърници. Днес всеки може да изложи творчеството си без какъвто и да е контрол, а образованието и самата среда не предразполагат към създаване на качествени неща. Четеейки новата Дъга разсъждавах основно над този въпрос - има ли тя достатъчно качество за да бъде полезна както за творците, така и за публиката. След като я завърших не мога да дам категоричен отговор. Смятам, че продуктът е точно на ръба. По малко за отделните произведения:
Бонзай - Страхотни рисунки от Сатанасов. Не е моята тематика, но оценям, че за почитателите на точно това течение в мангата, качеството е високо.
Пирамидата - Тук рисунките са средна работа, не блестят, но и не са лоши. Историята е доста абстрактна, но създава атмосфера и кара читателя да си задава въпроси какво точно се случва. Хареса ми.
Разни фантасмагории - Опит за хумор/пародия. Мисля, че се е получило горе-долу. Майтапите не са от най-остроумните, но съм виждал далеч по калпави опити за хумор. Визуално не е лошо за това, което опитва.
Без титла - Тук не мога да кажа нищо за историята. Загатва за някаква интрига, но е твърде малко за да се тълкува смислено. Като рисунки е доста зле. Особено финалният шот с конника е потресаващ.
Прокълнатият сапфир - Тук имаме опит (или напън) за някакво интелектуално пиршество, но аз нищо не разбрах от него. Разбира се, допускам, че не съм на необходимото ниво и по-умните читатели могат да останат очаровани. Като рисунки също не ми хареса.
Лехаш - Аматьорско изпълнение и като рисунки и като история. Клиширана история за войн, който ще отмъщава за опустошеното си село. Имаме някакви чудовища, мъдри елфове и тн. Може би авторът сега прохожда и не искам да го съсипвам с критиката си, нормално е да започнеш с такова нещо. Може би ако Дъга продължи да излиза, такива творения трябва да се поставят в собствена рубрика - "млади автори", "дебют" или подобна. Така поднесени биха били интересни.
Русалии - Неочаквано за мен, но този комикс ми хареса най-много. Стилът на рисуване не ми е съвсем по сърце, особено що се отнася до образите на човешките персонажи. Митичните чудовиша пък много ми харесаха, особено една жива скала и дяволът в определени кадри. Като история ме привлече. Навя ми чувства като от "Тъмната страна на земята" и изглежда имам слабост към такива сюжети. Дано има продължение.
Заповеди и Гонитбата - Последните две предложения са може би най-добрите като комплексни качества. Имат красиви рисунки и успяват да разкажат история за малкото си страници. Заповеди ми напомни на нещо, излязло от Хеви Метъл списанието, за което навремето бях абониран. Втората история с лисичките също ми хареса доста, там остава впечатление, че е само увод на нещо по-голямо.

Та това е от мен. Новата Дъга е един нелош опит. Искаше ми се да бъде още малко по-добра за да мога да я похваля искрено, но и в тази си форма бих я препоръчал на българските почитатели на комикса.

Ако група художници направят нов проект и го кръстят да речем - БГ Комикс или БГ Манга, или каквото и да е друго аз бих подкрепил идеята. Бих дал шанс на тези хора да разгърнат идеите си и бих ги купувал дори да има известни дразнещи пропуски, които ще отдам на грешките при растежа.

Когато обаче въпросната група хора стартира своя проект с името Дъга… за мен това вече не са проспериращи художници, а шайка нагли плагиати. Които трупат евтина популярност и си правят безплатна реклама на гърба на успешен продукт, с който те нямат нищо общо. Наглостта и безочието обикновено не вървят заедно с таланта, ами тъкмо обратното. Така че няма да дам шанс на “новата Дъга”. Това изобщо не е Дъга, а гавра с труда на хората.

Страшно много ми се искаше да харесам новата Дъга, но уви - в нея няма почти нищо, което да ми се струва особено интересно било в сюжетно, било в художествено отношение. До голяма степен съм съгласен в мнението на Berserk (което е много подобно на позицията на Росен, която ми попадна преди известно време във Facebook) - не виждам нито една причина списанието да носи името Дъга, при положение, че единствената му връзка с оригинала е логото. Ако ми позволите напълно хипотетичния сценарий, това би било грубо казано еквивалентно на - знам ли! - книга-игра под името Годзила, в която за самата Годзила става дума само на първата и последната страница. Или иначе казано, имаме си доста евтин маркетингов трик, който едва ли ще сработи след първия брой, тъй като феновете на старата Дъга вече се чустват излъгани.

Хубава тема се е заформила тук с добри разбивки на отделните истории. Комикс жанровете са ми слабо познати, тъй че ще греба с цели шепи от извора.

Внимателно прелистих новото списание и всички комикс-истории ми харесаха с по нещо - стил, качество на рисунъка, оригиналност. Май като недостатък ще отбележа липсата на редактор на текстовете в балончетата. Ама толкоз.

Като малък имахме вкъщи налични броеве на Дъга, имам и бегли спомени от ЕЛО, Франсис Дрейк и Билбо, тъй че не е хептен да съм бос де. Само от средната Дъга, така да я нарека нямам никакво впечатление. Дали се намира някъде из нета за свободно четене?

Най-новото издание през какъв период от време се очаква да се издава, някой дали има идея?

В Читанка има всички 42 броя


chitanka.info/sequence/dyga

отиваш на брой 1, страница 1 и работиш със стрелките. Не че не може директно да дадеш страница 2, но в страница едно може да има 6-7 страници А4, и изведнъж да се озовеш в средата на друг разказ. Карай със стрелките под илюстрациите- чисти сметки, добри приятели.

а, ти питаш за Дъга 2003-2005 - във Фейса я има

има всички броеве, но е доста хаотично. Съветвам те да идеш в снимки и оттам да "сглобиш" историите.