Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

Nedelcho Bogdanov писа: писа:

Чета Джек Лондон: В „Несравнимо нашествие“ (The Unparalleled Invasion) се описва бактериологична война срещу Китай.

Това да не е някой нов джек Лондон?

Даниел Стийл няма нищо общо с книгите които препоръчах. В живота има хляб и ерзац хляба, по принуда ям ерац ама знам че истинският вкус е на хляба не на ерзаца

Ал Торо писа: писа:

Сборникът с разкази на Артър Кларк "Песни на далечната Земя" ...

www.goodreads.com/book/show/19546720

Къде мога да видя кои разкази са включени. Имам два сборника с разкази от А. Кларк от края на 90-те. "Слънчев вятър" и "За времето и звездите". Ако има нещо различно ще си взема и този.

и двата сборника са чудесни

"Хората не се променят, променят се вещите."

"Пяната на дните“ е роман от Борис Виан, издаден през 1947 година. Разказва историята на мъж, който се жени за жена, развиваща болест, която може да се лекува само ако е заобиколена от цветя. Книгата е превеждана три пъти на английски под различни заглавия. По книгата са снимани три филма и е поставяна една опера.

В света на Борис Виан словото надхвърля собствените си граници, а вещите имат свой живот. Строшените стъкла зарастват от само себе си, някои облаци миришат на захар и канела, а други — на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, вратовръзките се съпротивляват да бъдат пристягани, змиорките и пъстървите се движат из водопроводните тръби, за да се доберат до туби с паста за зъби, която е любимото им лакомство, ъглите на помещенията се окръглят под въздействието на някои джазови композиции, а пианата произвеждат коктейли… В този сюрреалистичен свят разцъфва любовта между Колин и Клое. И когато Клое се разболява, съвсем естествено е страданието й да се дължи на поникнала в белия й дроб водна лилия и лечението да е пак чрез цветя. А докато тя все повече линее, стените постепенно се сближават, прозорците се смаляват, а светлината умира…

Вилорп писа: писа:

Предговорът към Малкия принц - версията в читанка.
Е няма толкова сухо и безинтересно нещо! Някак са успели да изкарат живота на боен пилот и писател бибип и блудкавината.

Първата глава от същия принц - чак усетих пустинен пясък в устата си. Само предговорът я бие в опита си да откаже детето да го чете.

Спасе, "скачането направо в екшъна" просто не е популярен литературен прийом в книгите от тази епоха. Намирам го за полезно. Учи на търпение.

Чета в момента "Дългият път към една малка ядосана планета"

Изключително приятна и лека фантастика, която ми напомня много за тв сериали от типа на Farscape и Firefly. Един крайно симпатичен сплотен екипаж от чудаци, към който е много трудно да не се привърже човек. Героите, са се хванали на една доста трудна, но доходоносна мисия със съмнителен край и нямам търпение да видя какво ще се случи. Основната сила на книгата са персонажите и отношенията между тях, както и колоритната галактика, която обитават. Изключително смилаема и добре написана е за момента книгата, учудва ме че няма повече фенове. Има интересни коментари за неща като раса, пол, идентичност, пацифизъм, генно модифициране, киборгизиране, права на ИИ и какво ли не. Книгата обаче не е дразнеща и не проповядва, а е написана умно и крайно увлекателно, за което авторката има моите адмирации.
Интересно е още, че авторката първоначално сама си е издала книгата благодарение на успешна кампания в Кикстартър и едва в последствие е привлякла и вниманието на големите издатели.

Чета Agent of the Imperium: A Story of the Traveller Universe на Марк Милър. Така де, кой да познава по-добре света на Травълър от автора му?
Да, въпросът е подвеждащ*, признавам си .

Книжката е много приятна. Главният герой е бюрократ**, вземал решенията за избиване на стотици милиони софонти (разумни създания). Причината: да бъдат спасени стотици пъти повече. Бюрократ, ама от кофти отдел!

А когато настанало време да мре, личността на този приятен човек била записана и разпратена "за спешни случаи" до всички възможни места, използвайки силата на Техно Мъмбо Джъмбо. Същата личност има и кодове за достъп до всички системи в Империума и правата да ги отклонява за свои цели.
Накратко, главният герой е технологичен призрак-пазител с ритуали за всемогъщество .

По принцип обаче от него се очаква да се върне "в небитието" след като си свърши работата. А ако не иска или не може? Или има по-важна работа, която изисква да поостане?
Е, тогава - четем в романа какво се случва...
Не, няма да ви спойлвам. Но ще кажа, че дотук книжката е приятна.

*Отговорът е "Водещият".
**Името Джонатан Бланд изобщо не е майтап, не, любезни!

Прочетох: The Atlantis Gene
(The Origin Mystery #1) - by A.G. Riddle
Първата половина от романа е с убийствено темпо. Отвличане, убийства, атака върху тайнствена служба, преследване, неочаквани обрати...много ми допадна. Все едно четях сценарий на филм като Беглецът или сериал като Allegiance. След това обаче скоростта спада и авторът насочва вниманието повече към древни загадки свързани с нацисти, подводници и тайнствени същества...
Развръзката си беше типичен екшън тип Пришълци.
Общо взето ми допадна, най-вече заради лековатия стил и завладяващите мистерии. Героите обаче не са "многопластови", както в Абъркромби например, по-скоро са като в Реката от която никой не се завръща. Все още се чудя дали да си купя втора част.

The Subtle Art of Not Giving a F*ck: A Counterintuitive Approach to Living a Good Life
by Mark Manson

Авторът всъщност има за цел да изобличи нещата, за които ни пука, а не би трябвало, защото те всъщност не заслужават вниманието, което им отделяме в ежедневието. Иска да насочи вниманието ни към нещата, за които всъщност, дълбоко в нас, ни пука – семейство, вяра, отдаденост към нещо отвъд нас...
Начинът на представяне на идеите е смесица между философски размисли, житейски преживявания и атака срещу необуздания материализъм, суетата и „нормалния“ начин на живот.
Разбира се, има си някои изтъркани клишета, сякаш взети от източни трудове (или фейсбук мемета), но без тях не може. Понякога е нужно нещо да се повтори н-пъти, за да проникне в главите ни, да катализира т.н. инсайт.
Книгата е ценно четиво за тези, които биха желали да разширят кръгозора си, да погледнат отвъд монотонното ежедневие и житейските дребнавости.
Ще споделя и някои цитати, които чрез опционалността на Киндъл лесно експортирах в Goodreads.
„I say don’t find yourself. I say never know who you are. Because that’s what keeps you striving and discovering.“
„When our highest priority is to always make ourselves feel good, or to always make our partner feel good, then nobody ends up feeling good.“
„When we’re overloaded with opportunities and options, we suffer from what psychologists refer to as the paradox of choice. Basically, the more options we’re given, the less satisfied we become with whatever we choose, because we’re aware of all the other options we’re potentially forfeiting.“
...
Книгата я прочетох бързо, което за мен е фактор, че е написана увлекателно.


Cognitive Behavioral Therapy: 7 Ways to Freedom from Anxiety, Depression, and Intrusive Thoughts (Training, Techniques, Course, Self-Help)

Няма да крия, че съм привърженик на Когнитивната психология и в частност на Когнитивно поведенческата терапия. Тя не рови до безкрай в миналото да търси неразрешени конфликти, тя е начин да се изправиш срещу страховете си и погрешните мисловни конструкти тук и сега, да си поставиш цели и да работиш всеки ден за постиганието им. Тя не е позитивен, а реалистичен подход за промяна.
Книгата описва по леснодостъпен начин какво представлява КПТ без да задълбава особено, което лично на мен ми бе недостатъчно. Затова и ще потърся още материал по темата.
Хареса ми връзката която прави авторът с различните религии и описанието на влиянието на философското течение Стоицизъм върху КПТ.
Искаше ми се да има повече реални примери от практиката все пак, повече детайли върху процеса на промяна у индивида.
Ще споделя и някои цитати:
„Anxiety and excitement are similar physiologically—both involve increased heart rate and breathing, higher levels of certain hormones, and sweating or shaking. But where anxiety is associated with a threat, excitement is associated with opportunity and intense positive emotions.“
„Your task is not to seek for love, but merely to seek and find all the barriers within yourself that you have built against it.“
„it is about how a desire for pleasure before a desire for connection can cause suffering.“
Книгата си заслужава, въпреки че по отношение на практическо ръководство, не ми се видя добре разработена.

Продължавам с:
Social psychology for dummies - има голяма разлика между това, което си мислим, че знаем за поведението на хората и това, което учените знаят.
Когнитивна психология - Робърт Дж. Стърнбърг - огромен труд, който ще ми отнеме поне половин година да прочета и осмисля.
Psychology Statistics For Dummies - малко сметки не са излишни.
Final Days (Final Days #1) - Scott, Jasper T. - Апокалиптична поредица за края на света и след него.
Retrain Your Brain: Cognitive Behavioral Therapy in 7 Weeks: A Workbook for Managing Depression and Anxiety.

Четохте последно за филма? Сега да прочетем и за книгата!

"1984" на Джордж Оруел

Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги.

1984 e научнофантастична антиутопия, дело на британския писател Джордж Оруел. Той я написва в края на 40-те години, малко преди смъртта си, като отправя смразяващо предупреждение към бъдещите поколения, описвайки тоталитарно общество, в което отделната личност няма никаква власт – дори на мисълта. Мнозина считат тази книга за най-великата или поне най-важната, писана през 20-ти век.

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

През 1984-та година Уинстън Смит е гражданин на Океания, могъща държава, която обхваща някогашните Великобритания и САЩ. Той членува в периферията на Партията, която управлява страната и се занимава с поправка на историята. Всяко нещо, което пише, трябва да отразява повелите на Големия брат, мистичния вожд на Океания, ако нещо в миналото противоречи на сбъдналите му се планове в настоящето, то трябва да се коригира. Смит вътрешно намира Партията за отвратителна, но няма никакъв начин да изрази това си чувство, тъй като всяко негово действие се наблюдава от телекраните, които следят строго обитателите на Океания. Държавата е вплетена във война с други две геополитически образувания, Истазия и Евразия, като е на страната на втората срещу третата или обратното, човек никога не може да бъде сигурен, тъй като официалната пропаганда твърди, че войната е една и винаги е била една. Когато в Смит се влюбва младата и пламенна Джулия, той ще опита да избяга от всевиждащото око на Големия брат и да се присъедини към бунта на Братството, предвождано от мистериозния Голдщайн, някогашен партиец, който днес е мразен от всички. Ключ към това се оказва мистериозния О’Брайън, стар интелектуалец, който знае повече, отколкото показва…

По принцип не съм фен на антиутопиите, които са изключително депресиращ жанр, но реших да прочета 1984 по две причини – първо защото харесах много “Фермата на животните” от същия автор и второ, защото съвременният свят малко започва да заприличва на антиутопия. Не останах разочарован. 1984 е смазваща книга и макар да е писана преди десетилетия е хванала най-тревожните тенденции в обществото, на които ставаме свидетели в наши дни. Постоянното видеонаблюдение на населението, новият опростен език, който трябва да направи дори мисълта за съпротива невъзможна, развлекателната индустрия, удовлетворяваща най-ниските страсти, пренаписването на историята, изличаването на фактите и личностите, които са “престъпмисъл” или както бихме казали днес, “политнекоректни” – двете понятия са сякаш взаимнозаменяеми. Встрани от това книгата е написана майсторски, описва точно толкова, колкото трябва, за да създаде жива картина в ума на читателя, но без да го отегчава, с герои, които са обикновени хора – пленници на чудовищен, невъзможен свят, динамични диалози и злокобен антагонист – левият партиец, повярвал си, че е станал Бог и може да контролира всяка действителност.

— Ние сме покойници — промълви той.

— Ние сме покойници — послушно повтори Джулия.

— Вие сте покойници — изрече стоманен глас зад тях

1984 е била написана от Джордж Оруел като предупреждение за бъдните поколения, да внимават в какво се превръщат, за да не заживеят в самия Ад на Земята. Песимистът в мен казва, че не сме го чули или не са ни позволили да го чуем, че вече е късно и е въпрос на време навсякъде да се възцари “ангсоц” – такова е името на тоталитарната идеология в романа, ехо от която аз виждам в днешните движения за “социална правда”, наказващи строго всяко инакомислие. Но човекът се надява малките неща, които са “престъпмисъл” в книгата – приятелството, любовта между мъжа и жената, разходките сред природата, удоволствието да четеш книга пред огъня на камината – да издържат и да се окажат преграда, която да ни позволи да опазим свободата си.

И в крайна сметка какво или кое е "Големия Брат"? Това са всички онези, които не виждаме и не чуваме, но които зорко следят какво казваме, мислим или пишем. И недай си боже да не им хареса онова, което правиш, защото тогава започва извращението. А понякога то може да продължи до безкрай, дори и много след 1984!