Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

Сребърна приказка - Наоми Новик


напоследък не съм чел хубаво фентъзи и това ме грабна- Разбира се - спорно е какво значи думата
"Хубаво" Ако очаквате епични битки ще останете разочаровани. Истината е че "Сребърна приказка" взаимства много от древноруската/древнославянската митологя, срещаме божества като Чернобог, или Старик/молдовският Крачун, зъл еквивалент на Дядо Мраз./ В приказката присъстват мотиви от приказката за "Баба Марта и златното момиче", както и от Хензел и Гретел и пр., т.е. фолклорният мотив е силно застъпен
Действието се развива в два огледални свята - елфическият и човешкият и проблемите в тези светове са също огледални, а решенията на единият влияят и върху решенията на други В основата са две героини, едната руска принцеса, другата обикновено евреско момиче - лихварка. Двете ще пресекат пътищата си и ще решат глобални проблеми, действайки ту една срещу друга, ту съвместно. Някой би нарекъл "Сребърна Приказка" юношеска, и би я сравнил с "Братята с лъвски сърца" и пр.. Възможно е и да е така.
Забавно за мен бе, че героите имат типични руски имена, използват се грошове и копейки и т.н., т.е. нямаше типично американският сюжет
Някой може да се подразни, че в такава книга Героят не кълца по 100 души наведнъж, (задължително с една ръка)но лично за мен книгата бе интересна и забавна.
Да, действието започва малко мудно, но постепенно нещата си идват на мястото.
Не очаквам някой от вас да я хареса, но споделяме какво сме прочели и ни е харесало.

Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли

Случи се така, че прочетох втората книга около година след първата. Увлекателно продължение на историята, което също би могло да се чете с интерес и от големи. Неочакван обрат с Лея-Стефани накрая

"Фигурата на фаталната жена - на жената-паяк - е най-яркото въплъщение на женствеността в света на филма ноар. Непреодолимо съблазнителна, двулична и ненаситна в леглото - тълкуват я като симптом на типичната мъжка фобия във връзка с жените като същество, способно да кастрира и да погълне жертвата от противоположния пол. Със своята независимост, своя ум и находчивост тя отправя предизвикателство към патриархалното общество. Тя категорично не се вписва в наложилата се представа, че жената може напълно да се реализира като съпруга и майка."

Андрю Спайсър - "Исторически речник на филмите ноар", 2010 г.

Наследникът (Върховното кралство, #2)
Бяха минали поне две години, откак завърших първата част, за която мога да кажа, че е малко над средното ниво.
Определено втората част ми хареса повече. Имаше повече интрига и по-малко кютек. Мистерията около драконите бе добре заиграна, а включването на някои странични персонажи и сцени определно освежаваха основния сюжет. Със сигурност ще прочета третата част, авторът успява да държи под напрежение историята. Сетингът е фентъзи ранен ренесанс.

Final Days (Final Days #1)
Scott, Jasper T.
Апокалиптична книга (любим мой жанр, в който е творил автор като Радослав Апостолов). Бърза, динамична, с неочаквани обрати. Все едно гледам холивудска продукция като Independence day или The day after tomorrow. Краят опрелено е УАУ.

WOOL (Silo trilogy 1)
Пост-апокалипсис, като хората живеят в огромен подземен силоз. Хваща те от първата страницата и не те пуща, докато не разбереш мистерията около историята на този силоз. Предателство, убийства, оцеляване в трудни условия...определено авторът добре се справя. Харесва ми противопоствянето между механици и IT

Откакто чух и прочетох за тази книга, имам силното желание да се сдобия с нея и да я прочета. По ред причини все не стигам да си я взема обаче. За това бих силно изненадан, когато в се натъкнах на нея, докато с жена ми разопаковахме сватбените подаръци. Още същата вечер я подхванах и..

На първо място книгата оставя доста приятно усещане за тежест, когато я вземеш в ръка, шрифтът е приятен и лек за четене, а полетата са достатъчни. Преводът е направен от Слави Ганев, който, ако не се лъжа, ни е познат от страниците на "Призвание Герой". Сега към съдържанието. Започва се с информация за двамата братя (която, признавам си, прескочих), бележка за превода и същинските два тома с приказки.

Ако очаквате това да са приказки, с които да приспивате децата, бъркате.
Ако очаквате това да са захаросаните приказки, в които доброто винаги побеждава, бъркате.
Ако очаквате това да са весели историйки за малки деца, бъракте.

Вместо това от страниците на книгата често лъха на отчаяние, на безнадежност, на тъга. Приказките нямат много общо с това, което ние сме свикнали да наричаме "приказка". Вместо това те са понякога брутални, друг път - черни или пък тежки, може би - мрачни. Но са поучителни, и то силно поучителни. Дават ни една неукрасена и незахаросана картина към трудния и тежък живот на хората по онова време. Показват ни с какво са се сблъсквали и как са го обяснявали. Поучават. Най-вече поучават. В интернет свободно се намира приказка #31 от том 2: Инатливото дете. Тя е кратка, точна и брутална. Приказка за деца, каквато трябва да бъде. Поучава защо детето не трябва да се инати и какво може да последва от този му инат. Друга подобна кратка е приказка #7 от том 1: Откраднатите хелери. Тя пък разказва за друго дете, което откраднало, умряло и неможело да намери покой заради това. Точните приказки да прочетеш на непослушното малко дете, когато се инати и тръшка Примерите продължават доста.

Между някои от приказките има много прилики като има такива, които са почти преразказ една на друга. Това е нормално и е обусловено от факта, че сами по себе си двата тома представляват сборници, събирани от различни краища. Това обаче не ги прави по-малко интересни и увлекателни. Напротив. Различното представяне на сходни истории буди интерс с това къде на какво е наблегнато. Няма го чувството за вече видяно, нищо че всъщност е така.

Та накратко: "Детски и Домашни приказки" е много хубава книга за порастнали, обичащи приказките, деца, които искат да се видят отвъд захаросаните истории и да се сбълскат с първообразите. Ако обичате подобни неща, то тя е подходяща за вас. Ако предпочитате обаче детската наивност, търсете нещо друго. Примерно нещо на Дисни. Без бамби...

Мисля, че именно резултатът от работата на Слави Ганев като преводач и съставител на сборници (макар че думата "съставител" в случая е недостатъчна, предвид това колко много от себе си влага той във всяка книга) е една от причините за бума в издаването и преиздаването на приказки, отбелязан преди няколко години у нас. Веднъж в столична книгопродавница ми се случи да попадна на истинска фенка на Слави - самата книжарка. Без да подозирам с кого подхващам разговор, я помолих да ме заведе при томчетата с приказки. Тя грейна в усмивка, показа ми съответната секция, поиздърпа към мен няколко заслужаващи внимание гръбчета и ме остави да си разглеждам на воля. Кеф! Чист! След малко усмихнатата дама дойде отново, мъкнейки стълба и обещанието да ми предложи нещо наистина специално И стълбата, и обещанието ми се сториха тежки, затова рекох благодарно, че няма нужда. Тя настоя: "Няма проблем, за мен ще е удоволствие да ги прелистя пак!". Книжните телца, които ми подаде, бяха "Български народни приказки" и "Български народни приказки от Македония", набрани в цветосбор от Слави Ганев. Книжарката държеше томчетата с нежност и внимание. Помислих си, че всеки автор/преводач/издател, към чийто труд се отнасят по подобен начин, може да смята себе си за щастливец.

Ако трябва да препоръчам книжка с приказки за подарък, непременно ще се спра на "Приказки от цял свят" от Любомир Николов. Не е нужно да ви изтъквам качествата на Нарви, нали? Само ще отбележа, че щурецът със златното бузуки, Тъмнулка и Маликан ми стоплиха сърцето. Ако дадеш на грък да прочете "Златното бузуки" и му кажеш, че е писана от негов сънародник, той ще ти повярва.
На второ място в списъка ми се подреждат изданията с приказки на различни народи, стоящи под шапката на "Изток-Запад". За тях голяма "вина" носи вдъхновяващата Огняна Иванова, ако не бъркам.
За да зарадвам най-малките читатели, бих посегнала към "Приказки от Двореца на дракона" (тотално покорейчена съм, така че няма как да не се спра именно на тях) и поредицата на Жанет Аргирова - заради едрия шрифт, прекрасните илюстрации и красотата на изказа.
На онези с по-академичен интерес към приказките гарантирам, че ще харесат сборника "Руски вълшебни приказки" на Афанасиев, На същото издателство, Сонм, е и изящното букетче с приказки от Жорж Санд.
Бих се разпростряла и върху таласъмските истории на Никола Райков, както и "Осмото кралство" от Стефи Митева (книжката на Стефи ми е особено ценна, защото малката писателка ми подари автограф със сърчице), но предполагам, че тук доста сте говорили за тях.

Никола, ти вдъхновяваш не само малките, но и порасналите деца
Доказателство за това е онова ревю с опашката, по-дълга и от опашката на най-палавото таласъмче.
За всички усмивки, които си причинил:

Приятно и интересно четиво за отмора. Намирам го за полезно, при слушането и общуването с хора. Ето и един цитат, който ми направи по-силно впечатление:

Efix7 писа:

Нямате права за достъп до страницата.

Приятно и интересно четиво за отмора. Намирам го за полезно, при слушането и общуването с хора. Ето и един цитат, който ми направи по-силно впечатление:

Общи клишета, празнословие, ако питаш мен. Пълно е с подобни фейсбук мемета.

Малори - продължение на Кутия за птици на Джош Малерман. Отвратен съм, книгата е пълна с политкоректност.
Не, не става дума за черни-бели. Става дума за сравнението либерали -консерватори. в първата книга Малори преживя каква ли не душевни терзания, за да отгледа децата си в постапокалиптичен свят. Имаше значима степен на мистерия, коятоп ридаваше съспенс. В продължението се занимаваме основно с тийнеджърският бунт, с това че майката която иска да опази децата си е представена като параноичка и истеричка, ретроградна и пр. Финалът идва неочаквано, последните 40 страници са писани набързо и без всякаква логика. Така например Целият хепиенд накрая - няма да го разкзвам - е повече от изсмукан от пръстите, за да се задоволи американския вкус
Книгата е трябвало или да има поне още 100 страници, за да има развръзка - каквато липсва - или да се отрежат всички 40 страници от кулминацията, нататък и направо да дойде епилога.
В цялата книга е убита мистерията, бъка от нелогични места . . Общо взето единственото хубаво нещо е , но затова пък тайнствените птици от Кутия за птици Самият автор за втори път признава, че някой му е повлияла - за Инспекцията му повлияла жена му (и там има 30 бързо дописани страници, и там не е добре), за Малори - продуцентите на филма Кутия.... Май-май ще се разделяме с Малерман.

"Великият бог Пан" от Артър Макън

retrospectionzone.blogspot.com/2021/06/blog-post.html

Софийски Магьосници на Мартин Колев.

Какво да ви кажа....Хубава идея - лоша реализация. Това е най-краткото обобщение, което мога да направя-
Сега - по същността
Софийски магьосници започва като българско ъндърграуд фентъзи. ЕДно от не чак толкова многото в този жанр и начева да е интересно. Е, чели сме и по-добри, но бива. Героят Свилен внезапно си намира възрастен-ученик маг, а междувременно на този фо по улиците на София се подготвя титанична битка добро-зло, която е леко загатната. Софийският сетинг е разгърнат постепенно, има магични и немагични места като в Хари Потър. Дотук - добре - казал онзи дето паднал от десетия етаж и стигнал до петия.....
Уви от средата нататък книжлето става доста посредствено.(Не проблема не е дали Виктор пуши, другите са проблемите) Внезапно добивам чувството че на Мартин Колев му е свършило вдъхновението и е започнал брутално да преписва от Лукяненко - тип когото винаги съм ненавиждал издълбоко.


Първо се оказа че на ментора на супергероя Свилен - Свилен - живота му е почернен заради жен Ей такива обръщания от Heel на face ме побъркват. И в Патрулите същата работа Заволон уж бе лош, пък накрая се оказа добър и си помагаха с Хесер като първи дружки.


Втори момент -

Трети момент -

Какво ме подразни във финала? - Героят е сирак,

Мишока

иначе идеята не е лоша, диалозите в началото са добри, сетинга е приятно разгърнат...до един момент. Просто реализацията куца.
Не обичам нещата да са изсмукани от пръстите. Началото е добро, но ми се струва, че по средата авторът е захвърлил това което е писал и си е казал . "Какво пък ще препиша Лукяненко на 99 процента, ще го замаскирам малко и ще стане". Не става брат! На преписвачите им пишат двойки. То пък поне да беше някой от кадърен, а то - некадърника Лукяненко! Стила се познава отдалеч.

Какво да ви кажа- пиша едно голям 3 минус на книгата, и съм ужасно милостив, а рядко давам оценки под добър три и половина. В редки случаи - 3 плюс. Не е за двойка, но такива книги има поне няколкостотин. Това че ще има и втора част ме отчайва.


оценяване по 6-тобалната скала.

6- Най-добрата книга от сума ти време насам
5. Страхотна книга, но нещо малко не й достига
4. Хъм. над средното ниво е, но доста не й достига за 6
3. Хъм под средното ниво е
2 - Трагедия. Да се изгори

В дома на Червея

retrospectionzone.blogspot.com/2021/07/blog-post.html?m=1