Каджанга/Звезден легионер

Нещо не намирам копчето за редакция .

Сетих за още нещо относно Звезден Легионер, ама е леко спойлер...

Ледените пирати беше с много разклонения и общо взето за 14 епизода по едно от тях свършваше играта.

ПП: Бутон за редакция има само в първия 1 час. След това не можеш да редактираш.

Прочетох „Каджанга – синът на светлината“ и „Звезден легионер“. И двете книги ми харесаха, като съжалявам, че по време на издаването им вече бях загубил интерес към жанра. Сигурен съм, че въздействието им върху по-млад читател би било много по-силно. Не мога да кажа коя ми допадна повече, но от гледна точка на игра „Звезден легионер“ е по-добра, най-малкото поради показателите за способности и кодовите думи, които бяха въведени. Жалко, че е публикувана в края на 90-те, когато жанрът вече беше поел стремглаво по пътя довел до гибелта му. Предполагам, че това обуславя факта, че книгите са сравнително непопулярни, а „Звезден легионер“ е изключително трудна за намиране. Използвам възможността да благодаря на дигитализаторите, които вършат страхотна работа!

Моментът със смъртта на Ейина е много силен. Тук за разлика от „Огнена пустиня“, която обсъждахме наскоро, умира персонаж, към който читателят не е безразличен и е наистина важен за играта. Тази развръзка е много въздействаща и неочаквана (за книга-игра). Може да се направи паралел с „Хлапето се завръща“, излязла година по-рано, в която Майкъл „уби“ Джейсън Торн.

Няколко неща не ми допаднаха, като интересното е, че част от тях ми направиха впечатление и при „Гримоар“, която препрочетох преди известно време и все още е любимата ми книга от Колин. Явно са общи проблеми за "недетските" му книги:

1. В много от случаите грешният избор води до смъртта на героя ти. Това просто не е приемливо. Разбирам, че в голяма степен е обусловено от малкото показатели (в „Каджанга“ дори липсват такива), които оказват влияние върху играта. Така обаче се стига до момента, в който няма диверсификация и наглед малки грешки биват наказвани прекалено сурово.

2. Част от изборите не бяха логически обосновани в достатъчно голяма степен, което според мен е недопустимо предвид факта, че както писах в предходната точка, това води до летален изход за героя.

3. Имаше няколко изкуствени препратки, които явно са били създадени с цел добиване на усещане за игра. Според мен това накъсване и излишно прехвърляне между епизодите е абсолютно ненужно.

4. Илюстрациите в „Каджанга“, както и останалите споменаха са просто кошмарни. Ивайло Иванчев е много добър художник и аз много го харесвам, но тук имам чувството, че е трябвало да нарисува всичките за 1 ден, при това без да прочете текста. В „Звезден легионер“ не мисля, че Спаско Ганчев се е справил по-добре. Общо 4-5 илюстрации с доста посредствено качество и няколко скици на космически кораби, наподобяващи детски рисунки.

comics_ross писа: писа:

В „Звезден легионер“ не мисля, че Спаско Ганчев се е справил по-добре. Общо 4-5 илюстрации с доста посредствено качество и няколко скици на космически кораби, наподобяващи детски рисунки.

Той така си рисува. Справка - книгите на "Астрала" (той ги илюстрира почти всичките).

Една от любимите ми истории.
За КаДжанга Синът на светлината - класическа фантастика. Земляните са напреднали, но са станали и твърде егоистични да разбират различните във Вселената. На Айала има изследователски земни лагери, там те живят мирно с хората-котки, но един ден идват "огледалните" и всичко свършва. Единственият оцелял е Кайл Джагар син на един от изследователите. Каджанга е именно историята как Кайл се спасява и успява да отлети от омразната планета. Приключението е изключително линейно, но историята е добра и това го прави хубаво. Това е по-слабата от двете книжки, но е страхотно въведение в живота на Кайл. Препоръчвам силно!

Ако КаДжанга - Синът на светлината имаше някакъв детски привкус (най-малко главният герой е дете), то Звезден легионер е доста по-сериозна фантастика. Историята продължава 13 години след случките в първата книжка. Кайл Джагър вече е част от Легиона и се завръща на планетата Айяла. За да разгадае нейната тайна...
Тук има повече игра, сравняване на оценки, избор на совалка, кодови думи, но като цяло историята пак е доста линейна. (дори имам чувството, че бил разказ, който умело е направен на книга-игра). Книгата не е много стил другите на Колин.
Историята е силната част на тази поредица и затова силно препоръчвам!

Прочетох "Каджанга" с голямо любопитство. Намирам "Звезден легионер" за една от най-силните книги-игри и се радвам, че първата част също има толкова силна история. Изборите обаче в много случаи бяха фиктивни, на практика нямаше игра. В шах ме поставиха и илюстрациите, но не защото бяха некачествени. Аз харесах рисунките на Иванчев (с изключение на споменатата неуместна илюстрация с аймораните и техните аквариуми на главите), но в тях хората-котки бяха изобразени точно като извънземни, а във втората част Спаско Ганчев ги е направил като обикновени хора.
Определено препоръчвам поредицата!

Каджанга е по-скоро само някакво въведение в историята, отколкото някаква книга-игра. Щеше да е по-добре да са в една книга даже и двете истории, а не като две отделни, но вероятно си е имало някакви причини поради което това да не може да стане. Иначе Звезден Легионер е хубава.

Monevwww писа: писа:

(дори имам чувството, че бил разказ, който умело е направен на книга-игра)!

Наистина дълго време мислех, че е разказ, който е преправян да стане книга-игра, но ето този цитат ме разубеди:

книгите-игри не са мое изобретение, а в “Каджанга” взех много от френския фантастичен роман “Песента на астронавтите”.

narvi.zavinagi.org/workshop/?p=34
Явно наистина е ползвано нещо готово, но все пак Каджанга е била писана като книга-игра.

Каджанга я четох последно преди много години, Звездният легионер я прочетох наскоро и смятам двете части на историята за едно от най-силните неща в жанра!
Звезден легионер ме изненада особено приятно, предвид че излиза съвсем в края на първата ера, а тогава дори Любо се беше изкалпазанил и почна да пише доста слаби неща (третата част на Реката, която също прочетох наскоро доста разочарова) и поради това нямах големи очаквания за нея. Книгата обаче толкова ме плени и впечатли докато я четях, че още по средата си казах - тази книга обезателно ще се препрочита и занапред! Не бих се поколебал да кажа, че е една от най-най-най-добрите книги на Любо. Майсторски създадени свят и атмосфера, трогателно силна история с живи персонажи и драматични обрати, разклонена и доста интересна игра с честа смяна на темпото, включително и сцени изпълнени с екшън и динамика, нетипични за Любо. Другото нетипично за Любо е сравнително големият(като за него) дневник, перфектно пасващ на играта. Почвам да си чудя: какво ли е загубил жанрът заради прекомерната предпазливост на Любо да експериментира повече с по-богати дневници?
И още нещо, споменато от Мериадок "Намирам я за една от най-сериозните и тъжни в книгите-игри." Абсолютно съгласен! Отново далеч от запазената си марка на леко-наивистичен и по детски позитивен стил, в Звезден Легионер Любо ни показва своята сериозна(речи го - тъмна) половина на писател фантаст. Или просто предчувствайки, че това е може би последната му книга-игра, е решил да даде всичко от себе си за да сътвори последният си... звезден шедьовър!
10+/10!

ПП. Следват коментари към мненията на преждепишещи по темата:

Meriadoc писа: писа:

Абе не знам доколко е малък Но съм съгласен с Кал, още преди 10 години, като я прочетох бях сериозно разстроен. Уж в книгата-игра ти взимаш решенията ВНИМАНИЕ ГОЛЯМ СПОЙЛЕР, а като избрах "влизам и я предупреждавам да избяга" тя сама се нанизва на ножа, само и само щото така трябва да се развие историята.

Звезден Легионер е може би най-разтърсващата КИ, която някога съм чел. Колин има репутацията на автор с широко сърце, който се опитва да внуши позитивни чувства в читателите. Идея си нямам какво правят вътре мотиви като робство, убийствената забравена любов към Ейина, извратената такава на покварената мацка.

На времето питах Колин как така се е осмелил да напише нещо толкова мрачно. Отговорът беше, че това била история за приятелство. Джийзъс!

А в Каджанга имаше сцена, в която на корема на Ейина поставят семена на някакво растение, което да пусне корени направо в нея!