"Огнена пустиня"

Първата (ми) книга-игра. Много се кефех, че има три пътя и отначало естествено забих през пустинята. Но и отляво по реката не е лош. Страхотно вживяване беше и уникалното преживяване ми е оставило неизличими спомени, така че и сега бих я пробвал пак. Г-н Станкев много ме кефеше като илюстрации - пък и корицата. Абе изобщо Еквус са ми любимото издателство отвсякъде.

Може би защото беше толкова рано ('91) още не бях чел (почти) никакво фентъзи и заради това дори скромната проза и фиктивен наратив на една книга-игра ме впечатлиха толкова. Но важен е резултатът.

А най-важното е, че ВЕДНАГА си казах, хей, тва е супер, а аз мога да го направя и още по-добре. И на следващия ден "Варварският Бог" вече го имаше измислен и с нарисувана карта. (И тръгнах да зарибявам Боби за каузата.)

И аз най-обичам през пустинята да минавам, любимо ми е!

В началото и аз цапах през дюните, ама после се научих че е най-лесно през планината. А реката най я мразех. Веднъж след десетки преигравания обаче имах високи оценки в началото и реших да обиколя цялата карта колкото може. Мисля че де що има мистерии тогава ги разкрих. Общо взето това на мен ми е първата книга- игра но имам второто издание а не оригинала.

П.С. Добре че Уейн се сети да вдигне в списъка малко точно тази дискусия, а аз като фен на Варварския бог и последвалите, се надявам да изровите с Блонд въпросната втора тетралогия, да я поизтупате от прахта и да я видим на бял свят.

Спомням си я тази книга - нямах я, но с нашите бяхме на море (бил съм 3 клас някъде) и едно друго момче там на морето си е беше купило и е играхме заедно, четейки на глас. От това море си спомням само тази книга и Олимпиадата в Барселона по тв-то хахаха

Хм...
Абе тая книга си я купих преиздадена от Мега и се чудя дали изобщо не я прочетох или я врътнах набързо. С други думи- сега нищо не помня
И тя влиза в списъка книги- игри за (пре)прочитане

Това, че имало три пътя, давало възможност за преиграване - за мен това не е плюс.
Предпочитам Любо да я беше направил по-линейна и пътят да минава през планини, пустини и реки т.е. самата игра да е три пъти по-дълга. Аз желая да изиграя една дълга игра, отколкото три къси.
Защо е по-добре?
Защото това, което ще сторя в планината, може да окаже въздействие върху минаването през пустинята. Щастлив съм обаче, че по-късно Любо е писал линейни КИ (Реката)

Наскоро я прочетох воден от носталгия и без много големи очаквания. Убедих се, че това е правилният подход, за да се избегнат разочарования. Първата книга-игра, която препрочетох след тези 16-17 години пауза беше „Гримоар“. Подходих към нея с надежда да върне магията от едно време и останах разочарован. А като качество тя е на много по-високо ниво от поне 90% от издаденото в България.

„Огнена пустиня“ е третата книга игра, която прочетох още при зараждането на жанра на родна почва. Дълго време си мислех и че е единствената от български автор. Спомням си, че подходих с леки предубеждения, тъй като в тези години чуждопоклонничеството ни беше обсебило и изобщо не е случайно, че родните писатели издаваха под псевдоними. Факт е обаче, че книгата много ми хареса и основното, което не ми допадна беше малкия формат.

От дистанцията на времето си мисля, че книгите-игри имаха огромния шанс, че човек като Любомир Николов постави основите на жанра в България. Реално първите три издадени книжки бяха с доста високо качество - добро ниво на литература, различна тематика, опростени правила и интересен сюжет. Характеристики които липсваха при поредицата „Избери своето приключение“, която за малко да ликвидира жанра преди още да му е даден шанс да се наложи

Няколко думи за „Огнена пустиня“:

Плюсове:
- Добра литература и добре развит драматичен момент с неизбежната загуба на спътниците ти;
- Няколко възможни пътя за изиграване;
- Изключително качествени илюстрации на Емилиян Станкев.

Минуси:
- Доста е кратка;
- Има няколко нелогични моменти (например: информират те за изхарчени жълтици, които може и да нямаш);
- Част от изборите бяха дефинирани по-скоро в стил Сим Николов. Личи си, че Любо все още е учил тънкостите на занаята.

Припомних си и един трик, който прилагах като дете. В началото си взимах няколко кесии с жълтици и след това с парите си купувах вълшебни предмети, като по този начин увеличавах значително броя им

То има вариант, при който двамата спътници не умират, но не продължават приключението с теб.

Винаги ги губиш - дали поради смърт или просто препускат нанякъде и не може да ги настигнеш.

В конкретния случай минах през пустинята. Единият умря, а другият беше завлечен в подземието на чудовището където впоследствие също го открих убит. Спомням си, че като малък това беше нещо, което много ме впечатли. Не очаквах, че действията ми не могат да повлияят на крайния резултат. Реално Любо е въвел двамата герои единствено с цел постигане на този драматичен ефект. Мисля си, че ако им беше създал истинска персоналност и ги беше направил толкова важни за играта, нямаше да ги "убие". Все пак книжката е предназначена за сравнително малки деца и подобни шокови ситуации едва ли са препоръчителни

Ако ги беше убил, след като им бе създал 20 страници личност, нямаше да му викат Уолъмбъри, а Мартин

Честно казано някакви екстри за спътници е по-добре от масовата вълна да няма никакви.

Готина книжка. Втората ми любима от поредицата за дърваря от Старата гора (№1 - Гората на демона)
Ще се съглася за помощниците. Спомнян си колко пъти я препрочитах в началото, само да ги спася (уплашат, че да избягат ). Но като цяло си е забавна.
Най-големият плюс - с кеф си я прочитам за едно нощно дежурство.

Първата излязла книга-игра в БГ! Задължителна за всеки фен на жанра.
Сюжет: Ти си Дървар от Старата гора, понеже явно няма по надежни герои в този фентъзи свят, магьосникът Сиан ти възлага задачи.(има и други) Твоята първа задача е да изправиш срещу най-добрия ученик на Сиан и да върнеш сънищата на хората. За целта Сиан ти дава вълшебни предмети и двама спътника (абсолютно излишни). Трябва да прекосиш Огнената пустиня и да намериш замъка на лошия маг...
Положителни страни: възможности за преиграване, стилът на Колин за фентъзи е супер, размотаване по картата, събиране на информация...
Отрицателни: лесна е, освен ако с шанс не попаднеш на кофти епизод, може да се мине за отрицателно време, двамата спътници са излишни...
Книжка, която поставя основите на жанра!