"Огнена пустиня"

Но забравяш нещо много важно в тази игра - атмосферата!

Атмосферата е адски добра. Написана по начин, в който сякаш си в самото приключение, макар че тогава ставаш не просто, обикновен дървар, а обикновен дървар - герой, който сече опонентите си не с вярната брадва, с която си изкарваш прехраната, а с меч.
Вълшебните предмети са адски важните. Малко в началото е кофти, когато трябва чрез шанс да видиш колко предмета ще вземеш. Няма страшно, когато си метнал малък зар, тъй като най-важните предмети бяха... няма да ги казвам, тъй като геймър не обявява стратегията си никога

SatanicSlayer писа: писа:

Но забравяш нещо много важно в тази игра - атмосферата!

Атмосферата е адски добра. Написана по начин, в който сякаш си в самото приключение, макар че тогава ставаш не просто, обикновен дървар, а обикновен дървар - герой, който сече опонентите си не с вярната брадва, с която си изкарваш прехраната, а с меч.
Вълшебните предмети са адски важните. Малко в началото е кофти, когато трябва чрез шанс да видиш колко предмета ще вземеш. Няма страшно, когато си метнал малък зар, тъй като най-важните предмети бяха... няма да ги казвам, тъй като геймър не обявява стратегията си никога

O да! Определено има атмосфера...приказна и много приятна.
А за предметите, част от тях могат да се намерят и при обикаляне, но наистина е по-добре да имаш добър зар в началото

Monevwww писа: писа:

O да! Определено има атмосфера...приказна и много приятна.
А за предметите, част от тях могат да се намерят и при обикаляне, но наистина е по-добре да имаш добър зар в началото

А колко по-хубаво щеше да бъде ако предметите бяха нарисувани, както беше сторено в Замъкът на таласъмите.
Така щеше да стане с две идеи по-епична книга-игра.

SatanicSlayer писа: писа:

Monevwww писа: писа:

O да! Определено има атмосфера...приказна и много приятна.
А за предметите, част от тях могат да се намерят и при обикаляне, но наистина е по-добре да имаш добър зар в началото

А колко по-хубаво щеше да бъде ако предметите бяха нарисувани, както беше сторено в Замъкът на таласъмите.
Така щеше да стане с две идеи по-епична книга-игра.

Определено, поне във версията на МегаКласиката можеше да се заложи на повече илюстрации...

Във версията на МегаКласика са заложили само на пренаписването, както и на илюстрациите на Никифор Русков. Нищо друго.

Пренаписване ли? Има нещо променено спрямо изданието на Еквус ли?

Имах предвид преписване.

Здравей, незнайни храбрецо! Знай, че с разгръщането на тази книга се впускаш в приключение, което ще изисква от теб да напрегнеш сили и съобразителност, за да изпълниш една опасна мисия. Не мисли, че авторът ще описва приключенията, а за теб ще остава само да четеш. Напротив! Всеки твой избор, всяко решение ще влияе върху събитията и четенето може да завърши както с победа за теб, така и с гибел. Защото истинският автор на книгата и нейният истински герой.

Това са началните слова написани в първата книга-игра издадена в България. Книга-игра дала началото на нещо невиждано до този момент. Книга-игра, която е вдъхновила малки и големи и са се пробвали да напишат свои такива. Повечето не можаха, а тези, които успяха се превърнаха в известни личности.
Огнена пустиня е фентъзи книга-игра, в която поемаме ролята на обикновеният дървар, на чийто плещи стоварват задачата да спаси Старата гора от злият Агамор, който е намерил начин да открадне сънищата на хората. А веднъж открадне ли ги ще му е лесно да проникне в човешките души и да ги направи зли.

Защо го прави ли?

От отмъщение към учителя си Сиян, на който е обещал, че ще превърне Старата гора в царство на злото.

Схема

В Огнена пустиня има три пътя, през които може да се достигне до финала. Всеки един от тях предоставя възможност да се включиш към другите два без никакъв проблем.
Проблем единствено представлява баланса в тях. В един можеш да стигнеш финала без да се биеш нито веднъж, докато другите два имаш по две битки.

Механики

В тази книга-игра се залага на две механики. Бойна и Вълшебни предмети.
Бойната механика залага на Шанс + Сила на героя срещу Шанс + Сила на противника. Който е с по-голямата стойност печели рунда. Противниците срещу, които се срещаш да се сбиеш не са чак толкова силни. Може би най-силният противник за бой е Агамор, но него може да го победиш с другата механика – вълшебните предмети.
Най-голямото очарование, докато четях книги-игри беше, че ми се предлага да избирам между вълшебни предмети. Единствено, което не ми харесваше бе, че трябваше да хвърлям зар, за да разбера колко от тях ще мога да взема със себе си. Въпреки бройката, точно преди самият край на книгата игра, когато си в предверието на замъка, трябва да имаш задължително поне някакви останали предмети, иначе играта свършва безславно.

Чудатости.

- когато бандитите ми ме взеха в плен, не отвориха да видят какво имам в раницата и ми я подхвърлиха в килията. Сещате се какво следва след това нали?
- Сиян много ми прилича на Гандалф, а самата сцена, при която Сиян идва при дърваря много ми напомня на началото на Хобит, когато Гандалф идва при Билбо. Разликата е, че нашият дървар се съгласява да приключенства, докато Билбо е принуден.
- Двамата спътници на Дърваря ми приличат на разделена версия на Боромир.
За финал ще кажа, че това е от книгите-игри, които са издържали теста на времето (вече съм голям, изчел съм много книги, мирогледът ми е по-широк) и все още съм запленен от нея, както за пръв път я бях чел... Чел? Брат ми ми я четеше на глас, той правеше изборите, а аз хвърлях заровете по време на битките.

Ще използвам, инерцията, която ме е обзела и ще коментирам "Огнена пустиня" сега...

Първата издадена книга-игра в България за мен се оказа втората ми книга-игра. И до днес пазя, пожълтялото и намачкано издание (оцеляло и след наводнение), което приятел на брат ми, му подари за рождения ден с драсканото в дневника! Книгата бе отдавна изчерпана и под дърво и камък, не можеше да се открие никъде. Почнахме да играем и... прекрачихме в света на Любомир Николов.

Още в началото ми хареса, че сюжетът и мястото на действието, обхващаха пътуване и битки в пустинята, което създаваше едно митично усещане за Изтока. Наред с това, книгата притежава много добре развита интерактивност, съчетаваща три различни пътя, респективно комбинация позволяваща преливането на един маршрут в друг. Бойната система обаче е по-скоро небалансирана - като оставим настрана, че не срещаш многобройни и кой знае колко силни противници, са налице и редица предпоставки, главният герой да се превърне в "Рамбо". Така, още при първото ми разиграване, аз си намерих бойна ръкавица, добавяща +1 точка сила, както и ризницата на Амулабес, която пък позволяваше да намалявам щетите, които ми нанасят противниците с 1. И тъкмо когато мислех, че вече нищо не ме може да ме спре, налетях на Джин в Тихият оазис, който ми вкара 5 удара... Като цяло книгата, залага повече на вълшебните предмети, като битките имат спомагателен характер. Те пък от своя страна са в предоволно количество за да се измъкнеш от всяка ситуация. Особено когато си хвърлил 11 при определянето им! Поглеждам списъка от изразходваните вълшебства по време на приключението - само 5 от 17! По пътя се намират и още, а можеш и да купуваш това-онова. Като цяло не ми допаднаха слабите противници, многото подсказване на места и това, че като, че ли авторът те подбутва по-бързо да приключиш с приключението. А може би така ми се е сторило, защото не искам то да свършва! Отделно от това при равенство при определяне нивото на атаката, в правилата не е описано, какво се случва т.е. пак трябва да хвърляш зарове. Направи ми впечатление и това, че има случаи с директна смърт при грешен избор, което напомня за книгите от поредицата Битки безброй. Краят на книгата, също можеше да бъде по-епичен и труден, а не чисто и просто да се преодолява с поредния намерен по пътя вълшебен предмет. Е, да - можеш и да се сбиеш с Агамор, но, това е по-скоро изключение.
В заключение: Тази книга е еталон за жанра. Щастлив съм, че именно чрез нея българските книги-игри поставиха своето убедително и силно начало. Както и че бях част от това магическо усещане, че твориш приключения през 1992-1993г. Чрез него добавих едно забавление, към игрите на които се отдавахме, което е мое хоби и до днес.

Zort писа: писа:

Ще използвам, инерцията, която ме е обзела и ще коментирам "Огнена пустиня" сега...

Първата създадена книга-игра в България за мен се оказа втората ми книга-игра.

Под създадена имаш предвид издадена?
Защото първата създадена беше В лабиринта на времето ....ако не греша

Monevwww писа: писа:

Zort писа: писа:

Под създадена имаш предвид издадена?
Защото първата създадена беше В лабиринта на времето ....ако не греша

Разбира се, че не грешиш, аз съм се изразил лошо. Когато се пише по нощите с уморен акъл е така... Първата изобщо създадена книга-игра е "Лабиринтът на времето" за която Любо, е споменавал, че е вдъхновена от Shadowrun. След това е "Огнена пустиня", последвана от "Замъкът на таласъмите".

Не, Огнена Пустиня е чак третата. Дотогава не е можел да си намери издател. Затова после толкова бързо пуска Замъка в Плеяда, вече е имал три книги налични.

А Шедоурън (която е ролева игра, а не КИ) няма нищо общо, освен може би с Орм на Боби. Любо е започнал с някаква стара вносна книжка, изникнала в антикварен магазин края на 80те, много подобна на неговия Лабиринт - но после веднага се опитва да направи нещо оригинално и българско със Замъка и Пустинята, и се справя чудесно. За мен е голям късмет, че точно Огнена Пустиня беше първата издадена, а не Лабиринта да речем.

Ок, благодаря за пояснението, забравят се тези неща!

Специално за темата си припомних "Поглед отвътре". Та Колин попада на щанда на англоезична литература в някакъв антиквариат на ето тази книжка - www.goodreads.com/book/show/864817.Den_of_Dragons и се запалва...след 2 месеца в стар бележник се пръква "В лабиринта на времето" (която доста копира правилата). Докато обикаля с първия ръкопис издателства започва да пише "Замъкът на таласъмите". Вече се пише трета "Долината на изгубените сънища." Еквус се навиват да я издадат, но под "Огнена пустиня", в същото време и Плеяда се съгласяват и Замъкът излиза почти по същото време, само че под псевдоним.