"Господарят на зверовете"

Защо да е нелепа - мен ме кефят и трите животни, Къртицата за под земята, катерицата се катери навсякъде змията убива с един удар.

Нелепо би било да избереш орел и бухал едновременно или Вълк и Лъв.

Ми аз доколкото помня бях избрал вълк, Лъв и орел и минах играта без особени трудности.
А орел и бухал изобщо не е нелепо щото бухала вижда през нощта, а орела през деня.

Е да ама и двете са птици и реално имат едно предимство - да летят.

Къртица, змия и катерица се различават много повече.


При положение че нямаш никаква представа какво ще правиш в играта когато започваш би трябвало автора да предвиди всеки един вариант като възможен.

Скоро ще разберем. Почнах да правя схема.

Хами е машина.

Хами, прати моля ти се обаче на Лисичков тази програмка за схемите, щото горкият вече половин година не може да пусне пълната схема, която е направил на Патрул за Ада 2в1.

www.yworks.com/en/products_yed_about.html

Как бе, те ботовете я научиха вече, ти Лисев...

Нещо за размисъл: В Трите камъка на съдбата разполагаме със същия герой като в Господарят на зверовете, но сякаш го е хванала амнезия. Предметите от първата игра ги няма, което е и нормално. Обаче героят ни явно е забравил Заклинанието за трансмиграцията - е, ще минем и без него. Но какво правим със Заклинанието за Другата форма? Или поне тези, които са го научили в Господарят на зверовете? Героят ни знае ли го или не го знае?

Мисля си че ги помни, но в трите камъка на съдбата мисля, че нямаше смисъл да я ползваш.

Трансмиграцията изобщо не е залегнала в Трите камъка на съдбата, така че там нещата са ясни, но Заклинането за Другата форма е различно нещо и някак си виси като нерешен въпрос.

Лично аз не съм я чел (пъпрос на време е), но на един приятел това ми е любимата книга-игра! Трябва да я прочета, да видя защо ли?!

Това е много добре, защото ще видиш най-доброто от жанра. Има на няколко места малко шансец, но това да не те тормози, защото Любо Николов си е Любо Николов. Тук загатва колко силен може да бъде, когато е пълен със свежи идеи и реализацията е успешна.

SatanicSlayer писа: писа:

Обаче искам да си спомните и начина на отпечатване на книгата. Корицата беше много готина грапава такава. По-голям формат от другите книги.

А бе и аз за това се сетих, като се замислих за "Господарят". И като се замислих още малко, стигнах до извода, че това май беше най-добрата книга от целия осем-годишен цикъл.

Всичко си имаше - проста и ненатрапчива система за ресурси (точките магия), система от умения (животните, в които можеш да се превръщаш), изтъркана главна цел съчетана с майсторско описателно писателство; и което е най-важното, няколко напълно независими пътеки за игране, всяка от които таеше загадки и съкровища. Май беше най-обемната от всички КИ освен "Варварският Бог" (която следваше подобно построение) - а това е от значение, защото точно мащабният обем позволи на Любо да развие играта и приказката в тандем.

Брей, само като си спомня и ми се дочита. Продължението с "Трите Камъка" не беше толкова добро, основно, струва ми се, заради ограниченията на обема, които зацариха по него време.

П.П. И аз май точно когато излезе книгата бях гледал филма "Beastmaster"! Тогава бях малък... После го гледах пак като поотраснах - и да ви кажа, хич не беше лош. Беше сред най-добрите фентъзи филми от вълната от '80-те.

Ами така си е. И досега смятам че това е най-добрата корица заедно с четвърта и пета част на Кървав меч, които можеш просто да си ги сложиш разгърнати без да ги държиш в ръце и да водиш записки, както и да мяташ зарове без да имаш никакви сериозни проблеми.

Само да си взема бройката ще видя дали това е единствената книга-игра, която има три пътя разделени след това на по две и още по две след това, като всеки един път може да се преплете с поне един от другите.

SatanicSlayer писа: писа:

Само да си взема бройката ще видя дали това е единствената книга-игра, която има три пътя разделени след това на по две и още по две след това, като всеки един път може да се преплете с поне един от другите.

"Варварският Бог" беше подобен. И май горе-долу това беше. Макар че "Алкирия" и "Трите Камъка" имитираха двата оригинала, при това доста успешно.

Лабиринтените книги също бяха ОК шо се отнася до нелинейност, обаче някак си такава структура е по-пригодна за настолни РПГ-та и за компютърни игри, а не за "интерактивна литература".