"Господарят на зверовете"

Варварският бог е линейна, като беше салам-салам-битка-салам-салам-битка-салам-битка-битка-салам

Сори, Тано, но тва е най-тъпо звучащото ти КИ мнение, което съм засичал дотука, дори повече от "мнението" ти за Патрула.

Не знам дали има човек, на когото да кажеш че Бога била ЛИНЕЙНА, и да не ти се изсмее в лицето. Или може би просто толкова владеете термините (линейност, фиктивен избор и т н). Но щом и Асасините 1, и Варварският бог са линейни, значи са подобни, което е супер, лол.

Аз и в темата за Варварският бог съм го казвал, а ти че не си го чел е твой проблем, а не мой.

Помня, че едно време ми беше сред любимите, та реших днес да я изиграя. Останах по-скоро разочарован, въпреки, че има доста предимства пред повечето книги-игри от старата вълна. Пълно е с недомислици, противоречия, не на място използвани думи и изрази, доста по детски наивни моменти, твърде много шанс и това прословуто правило на Любо "Бъди добър и благороден и ще прокопсаш!". Все пак за аудиторията, в която са се целили тогава е чудесна. Нормално е толкова години по-късно, да и намирам кусур след кусур, още повече, че съм доста по-критичен от повечето читатели.

Добра книжка с доста варианти за преиграване и най-вече добра история.

Наблюдавайки спадът в активността от една страна и коментарите за някои доста по-слаби заглавия от друга, реших да напиша мнението си за една жива класика, която ме връща много години назад...
Беше лятото на 1993 година. Нашите ме изпратиха на лагер заедно с брат ми на "Щъркелово гнездо", първи срещи с какички, първи дискотеки...
Но в останалото свободно време, животът беше книги-игри и приключенията на Арсен Люпен. А "Господарят на зверовете", бе една от тях, която и до днес ме кара да се усмихвам. Първото нещо което ми направи впечатление, беше хартията на корицата - някакси грапава и нетрадиционна. Издържа и до днес! Книгата бе формат от 16 печатни коли т.е. малко по-широчка от стандартната КИ от онова време и впечатляваше с красивите си рисунки - бухал, лъв, змия и ръка която се протяга към тях, дело на художникът Спаско Ганчев. Илюстрациите в книгата и най-вече тези на животните в които можеше да се превръщаш - лъв, вълк, змия, катерица, видра, орел, бухал, мишка и къртица са на много високо ниво. Книгата бе иновативна и като като идея - да бъдеш господар на формите, който овладява превръщането в три животни, не бе хрумвало като идея на друг автор на КИ. Въвеждането на точки за магическа сила, различни от издръжливостта ("В Магьосничества" точките при правенето на магии се приспадат от издръжливостта, също бе новост и според мен изпревари времето си. Разчупено бе подходено и при използването на шанса - обичайната таблица от 2 до 12, бе заменена с числа на шанса до 9 и не бе приложена в дразнещи количества. Трите пътя до крайната цел - Арбустил, даваха вълнуващи приключения и разнообразност при преиграването. Помня, даже, че запалих и учителят ми по физическо по книгата. Човекът направо ми я взе и трябваше да чета нещо друго - "Властелин", докато той се занимаваше със "сложни" размисли като - да подкупи ли градската стража за да се промъкне в Дин-Табакуза или да изчака падането на нощта. Върна ми книгата едва по-късно в училище, като се върнахме от лагера...
Отличната литературна част, продължителността на приключението, интересните и заплетени ситуации, които 453-те епизода ти даваха, като игра, бяха запомнящи се. Не се спрях, докато не разчепка всяко едно разклонение! Сблъсъкът с Некромус, общият позитивизъм и вярата в доброто, също изпъкват като качествени моменти. Изобщо изключително силна книга на Любомир Николов, подвизаващ се в нея под псевдонима Тим Дениълс, която за съжаление не намери своето достойно продължение в "Трите камъка на съдбата". Може би, по-късното издаване на продължението от "Астрала" и факта, че тя бе по-кратка с поне 100 епизода, не доведоха до едно епично продължение, както се надявахме тогава. Но това само по себе си, не може да промени отличната работа на Любо Николов в "Господарят на зверовете" - книга която препоръчвам на всички ви и днес.

За мен двете книги - Господарят на Зверовете и Трите камъка на съдбата - са книги -игри номер едно, които Колин е правил.

Това са може би единствените книги-игри на Колин със бойна система. поредицата "Реката от която никой не се завръща", Поредицата "Дърваря и самотната гора" нямат някаква сложно бойна система. Такъв опит е правен в Конника на Апокалипсиса - Сянката на Сатаната, но не се е получило. Най-близко като идея за нов тип игрова механика до Господарят на Зверовете стоят "Ледените пирати". Господарят на зверовете има точки за магия – като в Призрачният вятър - и точик товар. Господарят на зверовете обаче има и карта много близка до тази във "Варварския бог" и "Принцът на Алкирия" - във всеки град се случва различно събитие, различни проблеми, играта макар да е линейна, не е лишена от свежест. Възможно е да минеш по различни пътища, всъщност много е важно каква е стратегията ти за всеки път. Сдобиваш се с нови магии или пък губиш товара си. Има реален риск да бъдеш убит или да бъдеш задържан за прекален дълго време. Трябва да се съобразяваш и кои форми да овладееш - формите са 9, но ти можеш да владееш само 3, освен ако не научиш специално заклинание. някои форми са много добри, когато трябва да се биеш, но пък лесно те забелязват. Аз например често използвах орел, но нощем бухала е много по-ефективен. Има ли обаче смисъл от две птици? ако ще влизаш в храма на Ган на Дин-Табакуза -да, но в останалите случаи, спокойно можеш да играеш само чрез вълк и орел. това предполага, внимателно планиране кой път да хванеш, съобразявайки се със своите възможности и това което знаеш за пътищата. Спецификите на света са много -интересни, а персонажите - много пълнокръвни развити, до такава степен, че в следващата книга, Черния губернатор споменат мимиходом тук става основен герой във втората книга.
Самото въведение се разгръща доста постепенно и по някакъв начин ми напомни един разказ "Крег", когато излизаха старите комикси. Героят вижда първо изгореното селото, после войниците и накрая разбира кой е истинският му враг и тръгва да мъсти. Още по-интересно е, че може нищо да не забележиш ако си в неправилната форма. Много от изборите се свеждат до това да помогнеш на някого и той ще ти помогне по-късно. Като почнем от Тиоланд и стигнем до просякинята в Ломиал или Касагол в Лоревин. Така се сдобиваш с някои ценни артефакти и магии. принципът на Колин "направи добро, за ти се върне" действа и тук, но е доста добре приложен. литературата - на много висока ниво, за илюстрациите - да не говорим. Много рядко съм виждал толкова добри илюстрации.
Картата е забележителна и с друго - това са земите на юг от Арбустил, в продължението е приложена карта на земите северно от Арбустил.
Смело мога да кажа че от Колиновските книги, Господарят на зверовете и Трите камъка на Съдбата са двете ми любими книги, следвани от Ледените пирати.


П.С. опитах се да преброя книгите- игри в които можеш да хванеш "разклонени" пътища и тога да влияе на сюжета - Варварският Бог, Принцът на Ал кирия, Господарят на Зверовете, Трите камъка на Съдбата, и Древното Зло общо пет книги и петте - фентъзи . Няма никакво "шматкане" насам натам като в Сонора или в Принцът на Пустинята, всичко е стратегия. В известен смисъл нещо подобно може да се срещне и в книгите за Планините Шамутанти и поредицата Кървав меч - пътят е от огромно значение.

Mindcrime писа: писа:

Какво му е интересното на Господарят на зверовете!?
Има някакви интересни избори?
Има нещо повече от фалшив позитивизъм и наивнавъзхвала на доброто!?
Ще ми е интересно да науча.

Ами нищо - освен, че е най-добрата (от трийсетина) книга-игра на основателя на жанра у нас - и най-здравото му фентъзи, при това писано от истински писател. Конкретни плюсове: изборът на животни, големият обем и разклоненото по карта приключение.

Нищо от това не е вярно.
Животните често се дублират и не са замесени в интересни избори.
Историята е абсолютно клише, нищо оригинално няма.
Изборите са скучни - или са очевидни, или са "в името на доброто". Или са от типа: наляво или надясно.
Точно тази книга я препрочетох наскоро, благодарение на Торо, затова много добре знам какво говоря.

Ал Торо писа: писа:

Препрочетох и тази книжка, която ми беше една от любимите на времето, с известни опасения да не почерня още един добър детски спомен.
За щастие това не се случи - книгата е много добра и затвърждава позицията си в личния ми топ 3 на Любо Николов и въобще като една от най-добрите книги-игри от старата вълна въобще.

Защо ли?

Играта
Мисля, че всички сме запомнили интересната идея за превръщане в животни (3 от 9) и това говори достатъчно, само по себе си. Системата е проста, но премерена - животинските форми са добре експлоатирани, централни в цялата книга, предметите са интересни, не са нито малко, нито маловажни - при намирането на всеки се чувстваш, че си попаднал на невероятно важна находка; маната е добре разчетена според ситуациите и само живота не се използва кой знае колко - шансът да умрете от загуба на живот е минимален, тъй като вместо наказанията да са основно в живот, на много места са директна смърт. Изборите са интересни - от подбора на форми, през подбора на пътища, моралните избори, логически такива - има си от всичко.

Литературата
И в това отношение "Господарят на зверовете" е напипал правилната формула. Макар да е леко фентъзи, книгата не е прекалено детинска, позитивна или наивна - напротив, едно приятно разказано приключение, което би било интересно и за малки, и за по-големи. Отделено е добро внимание на героите, развити са с предистория; приятелят ти Теоланд има характер, предимства и недостатъци, среща се неведнъж в книгата и на мен ми пукаше за него. Задачата не ти се хвърля още във въведението тип "Сиян влетява в горската къщичка и те праща нанякъде да победиш злодея, защото е уморен". На локациите е обърнато добро внимание, има интересни ситуации в тях, а се изграждат ясно и образите на определени групи с йерархиите им - култове, стражи и т.н. Самите магии и предмети са много интересни също, въобще спецификите на света. В тези отношения бих сложил без секунда замисляне тази книга пред "Огнена пустиня", като най-близък аналог по ред причини.

Заключение - абсолютна класика в интерактивния жанр.

Цитирам мнението и защото е добро и е по сегашната тема, не само заради точното място в ранглистата на книгата.

Аз не споделям възхищението по тези книги. За съжаление съм ги чел доста отдавна за да мога да бъда по-конкретен, но си спомням, че ми бяха откровено скучни, когато ги четях. От историята не помня абсолютно нищо. Превръщанията в животни бяха нова идея в книгите-игри, но не помня да имаше някакви запомнящи се сцени, които да спечелят от тях. Всъщност, трудно ми е да посоча по-слаба книга на Колин, а съм му огромен почитател. Може би единствено Операция "Звезден гост" е по-лоша за мен. Поставям Господарят на зверовете в личния си Топ 25 на Колин

Господарят на Зверовете и Трите камъка на съдбата са от най-добрите книги на Колин. АЗ ги слага в Тройката с ледените пирати - но само първата част (игри с механика и дневници на Колин!!!) и донякъде присъединявам към тях Гората на демона.
Господарят на зверовете ти дава избор да избираш между умения (тук - форми на живот), нещо което за времето си беше нововъведение в жанра. По-късон това бе въведено и в "Принцът на Пустинята" и "Крилата на проклятието" но те бяах доста по-късн. можеш да избираш три от девет, форми, като всички имат предимства и недостатъци. Най-често избирах орел, вълк и нещо трето (змия, видра) или орел, лъв и нещо трето. по пътя имаш карта което е много полезно. Често не можеш да се връщаш и да минаваш по другите пътища - в смисъл ако минеш по най-левият път няма как да минеш и по най-десният. Или ще се рещнеш с приключенията на Ган или ще срещнеш Черният Губернатор, но не може и двете.
по вреем на играта събираш и магически предмети - например меч, който може да се навива на кръста ти или пък научаваш нови магически заклинения (за транслитерация); жалко е че не са пренесени във тората част но тя е напълно самостоятелна и има други предмети. не е без значение дали ще помогнеш на приятеля си или ще го подминеш. Книгата е много човешка, литературата е страхотна, оформлението на рисунките е добро, а превръщането в животни е нещо чудесно, още повече че изразходваш някакви жизнени точки и не може да го правиш постоянно.
ИСкам да отчета че е невъзможно да ползваш само едно животно. Всяко едно животон си има предимстав и недостатъци.
пак казвам за мен топ Господарят... е ако не най-добрата книга на Колин, то при всичик положения влиза в топ - три.