"Господарят на зверовете"

Идеята да се превръщаш в животно не е на Любо Николов.
Няма да продължавам, за да не поругавам чистите, детски спомени на хора, които обичат творчеството на Титана и Прародителя на всичко, свързано с книгите-игри, също и на Мъдреца и каквото там още се води този меркантилен и подмолен чичко (по мои спомени, вече достолепен дядо).

Ами... и изборите му не са били силна страна, и историите му са наивни и едностранчиви (джуджетата пеят "злато, злато, злато", Любо свири на струната "добро, добро, добро"), но иначе са му хубави книгие-игри, даже са много интересни.

Mindcrime писа: писа:

... този меркантилен и подмолен чичко ...

За това можеш ли да кажеш нещо конкретно?

За да не стане объркване: Не го казвам, за да се заяждам. Питам, защото няколко пъти си писал, че Любо Николов е съвсем различен когато го познаваш на живо, но не си казвал нищо конкретно. Има ли нещо, което да ти е направил на теб или на някой друг и което можеш да дадеш като пример?

Да, разбира се.
Колин, когато общуваш с него на живо, е мил и добър човек, добронамерен и умерен.
Само че има и Любомир Николов, който е продал зад гърба на Галина Станкева "Замъкът на таласъмите" на Плеяда.
После пък зад гърба на Плеяда е публикувал книги-игри за Астрала.
Има и Любо Николов, който неизменно се разболяваше, когато трябваше да се работи в МЕГА, щом надуши финансовите проблеми. На мен ми викат Мишо, но той напусна потъващия кораб, макар че уж все присъстваше,само имаше разни лични неприятности, които налагаха аз да върша работата (понеже все някой от редакторите трябваше да работи, Пепи не можеше да приключи броя).
Има и Любо Николов, който така и не каза кой написа "Ледената цитадела".
Има го и Любо Николов, който прие за "интересна" идеята да се дуелираме с него на теми, свързани с книгите-игри, като редактори в МЕГА и на страниците на списанието, но все нещо му изникваше и го отлагахме за друг брой.
А също и Любо Николов, който при всеки удобен случай мрънка срещу Хлапето и "вярва", че на юношите трябва да им се натрапва "всепобеждаващата сила на доброто", а моята поредица е Злото.
За краткото ми общуване с него, на мен ми е достатъчно.

С година и горница закъснение - някой може да почисти тук?

След поредното опресняване на двутомника - с ръка на сърцето мога да потвърдя, "Господаря" е по-добрата книга. И двете са доста сходни, но първата определено е по-обемна ,с повече приключения, а и реално имаш шанса да загинеш... В "Трите камъка" това не ми се е случвало особено често - там бяха премахнати жизнените точки, което те лишава от възможността да се затриеш с поредица грешки и пропуски...
Отделно, приключенята между самите локации в трите камъка липсват - малко или много това прави по-постна играта. Не на последно място - в Господаря можеш и да се отклониш силно в страни, почти да минеш картата на "зиг-заг" за да вземеш някой полезен бонус - а за моя изненада в последните фази на играта бонусите наистина бяха много полезни.

И двете са невероятно атмосферични, но все пак... играта в първата е много по-добра!

Тази книга-игра има сантиментална за мен стойност. Не можех да я открия никъде и непракъснато врънках покойния ми баща да я намери, защото общуваше с разни продавачи на книги и накрая след около месец успя да ми я намери. Самата книга е готина, идеята за трансформацията в животни беше нова за мен тогава и много ме впечатли. Относно личността на Любомир Николов - не мога да кажа нищо. Факт е наследството, което остави. Същото важи и за Майкъл, Блонд и Уейн и Джордж М Джорд. Останалите от първата вълна не са ми били интересни.