"Господарят на зверовете"

Идеята да се превръщаш в животно не е на Любо Николов.
Няма да продължавам, за да не поругавам чистите, детски спомени на хора, които обичат творчеството на Титана и Прародителя на всичко, свързано с книгите-игри, също и на Мъдреца и каквото там още се води този меркантилен и подмолен чичко (по мои спомени, вече достолепен дядо).

Ами... и изборите му не са били силна страна, и историите му са наивни и едностранчиви (джуджетата пеят "злато, злато, злато", Любо свири на струната "добро, добро, добро"), но иначе са му хубави книгие-игри, даже са много интересни.

Mindcrime писа: писа:

... този меркантилен и подмолен чичко ...

За това можеш ли да кажеш нещо конкретно?

За да не стане объркване: Не го казвам, за да се заяждам. Питам, защото няколко пъти си писал, че Любо Николов е съвсем различен когато го познаваш на живо, но не си казвал нищо конкретно. Има ли нещо, което да ти е направил на теб или на някой друг и което можеш да дадеш като пример?

Да, разбира се.
Колин, когато общуваш с него на живо, е мил и добър човек, добронамерен и умерен.
Само че има и Любомир Николов, който е продал зад гърба на Галина Станкева "Замъкът на таласъмите" на Плеяда.
После пък зад гърба на Плеяда е публикувал книги-игри за Астрала.
Има и Любо Николов, който неизменно се разболяваше, когато трябваше да се работи в МЕГА, щом надуши финансовите проблеми. На мен ми викат Мишо, но той напусна потъващия кораб, макар че уж все присъстваше,само имаше разни лични неприятности, които налагаха аз да върша работата (понеже все някой от редакторите трябваше да работи, Пепи не можеше да приключи броя).
Има и Любо Николов, който така и не каза кой написа "Ледената цитадела".
Има го и Любо Николов, който прие за "интересна" идеята да се дуелираме с него на теми, свързани с книгите-игри, като редактори в МЕГА и на страниците на списанието, но все нещо му изникваше и го отлагахме за друг брой.
А също и Любо Николов, който при всеки удобен случай мрънка срещу Хлапето и "вярва", че на юношите трябва да им се натрапва "всепобеждаващата сила на доброто", а моята поредица е Злото.
За краткото ми общуване с него, на мен ми е достатъчно.

С година и горница закъснение - някой може да почисти тук?

След поредното опресняване на двутомника - с ръка на сърцето мога да потвърдя, "Господаря" е по-добрата книга. И двете са доста сходни, но първата определено е по-обемна ,с повече приключения, а и реално имаш шанса да загинеш... В "Трите камъка" това не ми се е случвало особено често - там бяха премахнати жизнените точки, което те лишава от възможността да се затриеш с поредица грешки и пропуски...
Отделно, приключенята между самите локации в трите камъка липсват - малко или много това прави по-постна играта. Не на последно място - в Господаря можеш и да се отклониш силно в страни, почти да минеш картата на "зиг-заг" за да вземеш някой полезен бонус - а за моя изненада в последните фази на играта бонусите наистина бяха много полезни.

И двете са невероятно атмосферични, но все пак... играта в първата е много по-добра!

Тази книга-игра има сантиментална за мен стойност. Не можех да я открия никъде и непракъснато врънках покойния ми баща да я намери, защото общуваше с разни продавачи на книги и накрая след около месец успя да ми я намери. Самата книга е готина, идеята за трансформацията в животни беше нова за мен тогава и много ме впечатли. Относно личността на Любомир Николов - не мога да кажа нищо. Факт е наследството, което остави. Същото важи и за Майкъл, Блонд и Уейн и Джордж М Джорд. Останалите от първата вълна не са ми били интересни.

Бях чувал много хубави отзиви за книгата и след като се сдобих с нея реших, че е крайно време да проверя от първа ръка както се казва
Историята е много приятна и увлекателна, нямах никакви проблеми да се потопя в обстановката. Стилът на писане, идеята за повелител на формите и опростения дневник ми допаднаха. Даде ми доста свобода на действие и минаване по няколко маршрута, което ме накара и да я препрочета , за да открия някой от тайните на книгата.
Със сигурност имам намерение да потърся и продължението и според мен поне е една от най успешните книги на Колин.

Спомням си, че „Трите камъка на съдбата“ беше доста по-слаба книга то „Господаря на зверовете“. Не беше лоша книга, просто Господаря е толкова голям шедьовър.

Ако прочетеш камъните с понижени очаквания, ще се забавляваш. Ако очакваш да е като Господаря, ще се разочароваш.

Господарят...за мен влиза в десетката на най-добрите книги на пъпрвата вълна. Оригинална идея, използване на магически точки, за да се превъплащаваш (нещо подобно има в четирилогията Магията на мрака на Блонд и Уейн, където една магия може да е 1,2 или 3 точки в зависимост дали е обикновено или могъща), добър сюжет, възможности да се отклоняваш от маршрута. По пътя печелиш артефакти, имаш и миникуестове. Не е без значение дали ще помогнеш на Тиоланд или ще си пазиш силите. Втората част доразвива света на Господарят, действието този път се развива на север, а не на юг. Виждаш нови градове, срещаш стари противници - жреците на Ган и Черния губернатор. Слабост е обаче, че няма как да си пренесеш артефактите от първия път. Това е стара слабост на Колин, той се е опитал да работи върху идеята да пренасяш точки и пр. от предната игра - обаче не му се е получило в Сянката на сатаната, спрямо Конника на Апокалипсиса. За мен двете книги - Господарят ... и Трите камъка...трябва да се обособят в една обща книга, разделена на две приключения (както сте постъпиили с Каджанга и Звезден легионер) и ше бъде феерично

П.С.По-малкото епизоди във втората част, са принудили Колин да ореже миникуестовете, както и да премахне възможността да се сдобиеш с нови артефакти. Това не е фатално, но намалява удоволствието. Трите камъка...е симпатична книга, но който не е чел Господарят на зверовете ще остане с леко горчив вкус. Пак казвам - трябвало е двете книиг да бъдат обединени в едно тяло


П.П.С. обикновено избирам орел, вълк и змия. Гледам да имам едно животно за въздуха, едно за земята и едно за водата. Лъв е твърде грамаден и му липсва маневерност, а и там където има много хора вълкът е по-полезен. С Орела гледам от високо. Змията ми е за екстремни ситуаци, когато трябва да бягам.

---
Кориците супер ме кефя

Светът в "Господарите на формите" е увлекателен, разбрах години по-късно. Не бях чел книгите-игри като юноша - явно в РЕП-овете през 90-те в София не достигаха бройки от издателство Астрала и книгите им си останаха рядкост. Въпреки това, без предубеденост положителна или негативна, се впуснах в четенето на книжките и никак не съжалявам. До скоро, види се, бях пропуснал едно от най-добрите съчинения на Любомир Николов (Колин Уолъмбъри) въобще.

Шейпшифтърите (хората, променящи се в животински форми) може да не са уникално измислени от автора персонажи, но пък са изключително добре реализирани в книга-игра. Множеството възможности за промяна на формата предлагат интересен игрови елемент, който поне на мен не ми е познат под каквато и да е наподобяваща форма в друго издание от жанра. Т.е. това си е уникална интерпретация, пък била взаимствана от филми, литература или в по-късно време видео игри.

Изиграх последно "Господарят на зверовете" с формите на вълк, орел и мишка, почувствах пълноценно атмосферата и' и само в един момент не можах да изпълня желан път, в който задължително трябваше да се превърна във видра. Във всеки друг случай имаше алтернативни методи за справяне със ситуациите. Страничните магии, използване на магически предмети или просто съобразителност са определено добър способ за разнообразяване на геймплея. Все пак справянето с кой да е проблем, си е комплексно усилие на ум, магическо умение... е и малко твърда сила. Късметът ми се наложи да проверя цели 4-5 пъти в първата игра, но пък подобно на другите игри на автора, то той е някак по щадящ, освен в особено напечени ситуации.

Харесаха ми различните житейски избори и спречвакния през цялата игра. Въобще, идеята да помагаш на различни хора, докато се опазваш от други, които не създават грам доверие, е добре претворена в книжките. Пък и добре реализирана. Все пак, остават някои неизползвани предмети при различните обиколки, което обаче не е минус, а сигнал за възможна преиграваемост. Все пак първата книга е доста обширна като описание, възможност за действие и разклонения по начините за пътуване.

За втората книга "Трита камъка на съдбата" ще се съглася, че можеше да е една идея по-мощна. Макар да запазва основните силни елементи от първата (цялата система с животните), да има опит за оригинални нововъдения и прочее, тя не успява да напасне достатъчно добре самата игра. Литературната част е по-на ниво и все пак нещо недостига. Все пак, по-добре с продължение, отколкото без. Трябва да се отбележи, че Любомир Николов почти винаги е писал с идеята за продължение, пък и често го е спазвал, че и потретвал. Навярно е авторът с най-много продължения на произведения от Старата вълна.

Лично смятам, че всеки трябва да прочете тези две книги-игри, за да види, че не само Плеяда и Мега на времето са си заслужавали с изданията. Поне откъм българските издания, а не преводните от чужди автори.