Нощта на Върколака - Спойлери

xenox писа: писа:

Кой си е играл да вади схемата?

Както каза Уейн - аз.
Обичам да анализирам схемите от дизайнерска гледна точка и ми беше приятно да свържа всички епизоди в цялостна схема. По принцип мога да го направя и за други КИ, но ми е нужно да са на текстови файл - иначе е твърде бавен процес.

Дори да приема, че е така както твърдите ( нещо не ми се занимава да я препрочитам за да оспорвам), на мен този подход който ти давал шанс със зарчета не ми допада и не го смятам за добър. По-добре да си умра казвайки ми се защо, като ми се дава възможност да хвърлям зарчета и не ми се обяснява къде съм сгрешил не смятам, че е правилно и определено не ми харесва този тип игра.

Хех, личния вкус никой не може да го оспорва. Но твърдението на Танер е вярно. А предполагам, че Колин е подбрал този подход, защото е видял, колко смъртоносна е станала и без това книгата му.

Колкото и да не обичам шанса, тук изглежда използван с мярка, поне в сравнение с други родни книги-игри. Например в "Златният оракул" е ужасно - зависиш от случайните числа на всяка крачка: хвърля се зар за всяко от физическите качества, от тях се образуват оценки за разни бойни умения, а после в самата игра с шанс се определя колко висока оценка ти трябва в ситуацията.

Не е чак толкова зле Оракулът. Имаш възможност да си повишиш жизнено нужните оценки. Сам трябва да се погрижиш за това и да си наясно кои оценки са важни. Както казва Майкъл - в онази епоха да опитваш да си пират без да умееш да се фехтоваш е все едно да се занимаваш с ядрена физика с двойки по математика.

xenox писа: писа:

Не е чак толкова зле Оракулът. Имаш възможност да си повишиш жизнено нужните оценки. Сам трябва да се погрижиш за това и да си наясно кои оценки са важни. Както казва Майкъл - в онази епоха да опитваш да си пират без да умееш да се фехтоваш е все едно да се занимаваш с ядрена физика с двойки по математика.

Наясно съм кои оценки са важни, наясно съм и как мога да посочвам високи числа в таблица, за да ги имам, но не това е представата ми за добра игра.

Какво толкова с тоя шанс... Любо по принцип прибягваше до шанс, когато играчът сбърка. Освен това като се стигне до "посочи от таблицата", просто запомняш на кой епизод си, проверяваш едната препратка, ако те убият си записваш една черна точка, връщаш се и си продължаваш...

Ако се случи да провалиш проверка на някой показател е друго. Тогава някак си човек се чувства кофти да си продължи напред... Някак не е честно.

Е аз просто бях споменал за схемата в игра и как автора се пробва да вкара читателя обратно в разказа, който се пробва да му разкаже

Книжка с доста силно изразен "стил Колин" - разбирайте правете добро!
Историята е много добра, изпипана и завършена, въпреки че е сравнително кратка. Мрачно фентъзи
Преди 12 години кралят е победил страшният Върколак от мочурището/тресавището/блатото Тази нощ върколакът пак е жив, затова е обявена награда, който донесе главата на върколака, става съветник, а след това и крал. Още преди да си стигнал в замъка се сблъскваш с главните ти опоненти в това начинание - 4-тирима братя. които освен Върколака искат да убият и теб. - и всичко това в под 200 епизода!
Книжката е приятна и със страхотна атмосфера. Има шанс, но премерено, вместо кодови думи се пита, дали имаш даден предмет или не.
Заслужава си!

Няколко думи и от мен:

retrospectionzone.blogspot.com/2022/07/blog-post_31.html

Дер поне да беше казал че книгата е линейна история, чете се почти цялата и е като инт. роман тия дни.

Няма много бой, но пък има драма. Определено е по добре да пощадиш някой враг не се знае кога може да ти стане приятел....

Жалко, че файлът с таблицата на епизодите вече не е наличен. Дори с останалите форумни подсказки, ми трябваха 4-5 преигравания, за да завърша успешно приключението. Което говори за достатъчно комплексна игра, особено за тези от ранния период на книгите-игри.

Хареса ми идеята за лова на митичното същество и как постепенно се разбулва мотива на владетеля да го организира. Не ми хареса, че подобно на чуждоезичните книги-игри доста голяма вероятност има да пропуснеш важен предмет/действие, което да се оказва съдбоносно впоследствие.. но пък трябва да има и такива игри, нали?

Шансът наистина има голямо значение за играта, но подобно на другите книги на Колин, и тук той може да бъде неутрализиран до известна степен от правилно взети решения. Илюстрациите и корицата са приятни, такива каквито съм ги запомнил от предишни преигравания.

Липсата на дневник обаче се усеща. Трябва внимателно да се чете текста, като често получаваш предмети в средата на епизода и миг невнимание и бастисваш цялата игра.

Инак и тук логичният игрови извод - кучето е най-добрият приятел на човека. Хехе, ако продължа с цитатите: Homo homini lupus est. Сиреч, човек за човекът е вълк.

Дойде и нейното време за прочит. Повече книга и по-малко игра, както споменаха по горе , линейна е. Няма повече от един път към края на играта, аз лично бях погубен първия път понеже убих върколака и занесох главата без да успее да ме предупреди. Историята иначе е мрачна и интересна , навярно можеше да се развие доста повече , но и обема на книгата не е особено голям. От много време не бях чел книга игра без дневник, всичко си беше въпрос на избор на посоки и решения и на някой места старата таблица с числата.
В заключение приятна мрачна история, но не най успешната по мое име "тъмна" книга

За следващите дни съм планирал да прочета "Проклятието на върколака", но за да съм по-подготвен реших, че е добре да си припомня "Нощта на върколака". Като дете ми беше една от любимите книги-игри. 30 години по-късно установих, че не е остаряла добре.

Плюсове:
+ Интересна история;
+ Като литература книгата е на много добро ниво;
+ Хубава корица и илюстрации.

Минуси:
- Всяка грешка или се наказва със смърт, или ти се дава възможност да се спасиш на база шанс;
- Историята е доста линейна и има фиктивни избори;
- Много от изборите бяха в стил "прави добро и всичко ще е наред";
- Липсват кодови думи и биваш питан дали си направил нещо или имаш даден предмет.

Заключение
За пореден път се убеждавам, че доста от книгите-игри от 90-те далеч не са толкова добри, колкото си мислехме. Просто ние бяхме много по-безкритични. Харесвах "Нощта на върколака" и съм я препрочитал многократно. Показателно е и че три десетилетия по-късно все още си спомнях доста от сюжета и не малко от изборите, както и финала, разбира се. За хлапета предполагам, че ще е интересна заради хубавата история и атмосфера. На старите фенове твърдо препоръчвам да си останат с носталгичните спомени.