Огнена пустиня – BigBoxToro ревю

bigboxgamers.com/ognena-pustinia ... ro-review/
Това писание май е замислено като опит да се привлекат нови читатели към книгите-игри. За жалост забележките в него натежават над похвалите и е съмнително дали би накарало някого да прочете "Огнена пустиня".

Стилът е по-скоро слабо описателен

Персонажите са малко грубо скицирани – например начинът, по който са вкарани, използвани и изкарани от сюжета дори помощниците на главния герой и пълната им липса на душа е една идея незадоволителен

Злият магьосник също си остава просто това словосъчетание и покрай него сюжета издиша на места.

Самата бойна система бих определил като слаба и тромава

Тези забележки са подвеждащи, защото това изобщо не е единствената книга-игра с подобни особености. Всъщност цели поредици (например Битки Безброй) имат такива слабости, дори още по-силно изразени в някои заглавия.

Накрая, след куп критики, се прави изводът, че това неслучайно била една от най-обичаните книги-игри. Добра ще да е тази книга, но не се казва какви точно са добрите неща в нея. Никаква логика.

Срещат се и произволни избори и разклонения (има и влияние на късмета) и разбира се морални такива, като по правило рационалното е грешно, а благородното – правилно.

Рационалното според автора на "ревюто" (пак тази мода!) е противоположно на благородното. Чудно схващане за рационално.

Няма да издребнявам и да посочвам пропуснатите препинателни знаци, но израз като За мисията с теб ще дойдат два верни спътника (вместо правилното двама верни спътници) е твърде дразнещ белег за слабо познаване на българския книжовен език.

Съжалявам, ама ти грешиш. Правилното е два спътника, а не два спътници.
Може да се казва много спътници, но, когато са два, са спътника.

Шангри писа: писа:

Съжалявам, ама ти грешиш. Правилното е два спътника, а не два спътници.
Може да се казва много спътници, но, когато са два, са спътника.

Двама верни спътници.
Когато се отнасят за лица, съществителните имена от мъжки род не приемат бройна форма.
Когато става дума за броя на лица и името е от мъжки род, правилното е "двама", "трима", "четирима", не "два", "три", "четири". Правилно е двама души, двама помощници, двама родители, а не два човека, два помощника, два родителя.

Да, и аз имам забележки към структурата, но не ми харесва идеята да се привличат читатели към книгите-игри с хвалби на иначе неособено добри неща. В този смисъл обаче ревюта трудно биха могли въобще да привлекат читатели - по-скоро биха го направили статии.

Какво може да се каже за Огнена пустиня.

Че е първата книга-игра появила се в България.

Че имаш три пътя до финала.

Литературата си е на ниво.

Битките може да са тромави, но при положение, че е едвам третата написана няма как да виним автора за това.

Аз бих добавил, че има голяма сводбода на действие, понякога можеш да избираш измежду 4-5 варианта.

Книгата си беше супер, не знам какво не й харесвате. Имайте едно наум, че ако сега я прочетете, естествено ще тръгнете да търсите кусури - нормално е, книгите-игри си бяха предназначени основно за ученици. Като сме я чели като малки сме били във възторг, сега ако я отворим ще започнат да изскачат недостатъци, независимо дали вече сме я чели и я отваряме за пръв път: вече гледаме с други очи, това е. Я си пуснете неща, на които сте се кефили като Седморката на Блейк или Капитан Пауър сега и има да се пулите: ей, верно ли така съм се кефил на тези облечени в тенекии хора или на фантастичния сериал, който сякаш е сниман в гараж Колкото до структурата... не знам, на Любчо литературата му беше силната страна. И все още е.

А ревюто го прочетох отгоре-отгоре. Знам, че са дреболии, ама неща като "Издател: ИС Евкуст арт", страници - 400 (къде бе, точно двойно по-малко са?) и данни за първото издание, а за корица сложено второто на Мега... Дразнещо е.

Чак във възторг от тази книга не съм бил. Но помня, че не беше лоша-имаше добра приказна атмосфера, не лоша литература, приятна история. За битките не помня каква беше системата, не беше ли някаква простичка, от старите системи със зарове?- ако е така не виждам защо да е лоша, като за първа книга-игра си е съвсем нормална система.

Странно, че ревюто не е подписано. Имам предвид, това в Биг Бокс.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Странно, че ревюто не е подписано. Имам предвид, това в Биг Бокс.

Не е подписана, но е надписана: BigBox Toro.

А, изобщо не съм обърнал внимание, по този начин просто ми се слива някак си. Ще пия едно кафе да си отворя очите.

Мисля, че няма файда да говорим дали сме съгласни с оценката на автора, не е тя важната. Важното е следното - това ревю заявява ли, пряко или не, отношение към общото чрез поглед върху частното? Като цяло, не.

Когато се споменава, примерно, че игровата система е "класическа", прави ли се каквато и да било съпоставка с "некласическите"? Не. С някакви други системи въобще? Не. Поставена ли е бойната система в контекста на въпроса "А адекватна ли е от гледната точка на настоящото развитие на жанра?" Не. Просто пише, че е слаба, защото се хвърлят много зарове и е твърде случайна. Същото за изборите - описва се отгоре-отгоре схемата без опит за оценка. Долавям леко недоволство от това, че "рационалните" избори трябва все да са лошите, а "благородните" - добрите, но е наистина толкова скрит намек за отношение, че повечето хора няма да го хванат.

Не смятам, че книгите-игри в етапа, в който се намират, имат нужда от подобни рецензии.

vg писа: писа:

Шангри писа: писа:

Съжалявам, ама ти грешиш. Правилното е два спътника, а не два спътници.
Може да се казва много спътници, но, когато са два, са спътника.

Двама верни спътници.
Когато се отнасят за лица, съществителните имена от мъжки род не приемат бройна форма.
Когато става дума за броя на лица и името е от мъжки род, правилното е "двама", "трима", "четирима", не "два", "три", "четири". Правилно е двама души, двама помощници, двама родители, а не два човека, два помощника, два родителя.

Прав си, не обърнах внимание, че са хора. Иначе израза е правилен, ако са предмети или животни.

Наскоро четох отново книгата и мнението ми напълно съвпада с ревюто в BigBox. За времето си, за тогавашната си аудитория и като се има предвид, че беше първата за жанра, книгата определено е добра. Ако все пак същата излезе днес, бих я определил като по-скоро слаба.