"Светилището на Хиперборея"

Достига до вас благодарение на екип дигитализация:
Светилището на Хиперборея - ipdf


Една красива зимна приказка - това винаги изниква в мен като асоциация относно тази книга. Липса на дневник и бойна система, два-три предмета като цяло, но много красиво разказана (може и да съм пристрастен - наистина харесвам КИ, свързани със зимата и снеговете), на похвално литературно ниво. Умела комбинация от образи от стари зимни приказки, сфинкс и Аполон, игра на гатанки... История за деца, съдържаща поука и провокираща вяра в доброто у читателя. За мен се нарежда след Господарят на зверовете и Трите камъка на съдбата от творенията на Астрала. Много добра книга за прохождане в жанра на невръстна възраст.

В интервюто си Майкъл казва че е много трудно да се пише за деца - е тази книга е написана добре!
Чудесна зимна приказка, от любимите ми. Нищо че вече съм в по-напреднала възраст.

Какво да кажа, освен и аз да се съглася. Прекрасна зимна приказка, в която участва и любимият ми бог от митологията - великия Аполон

Много красива книга и хубава, човечна история, разказана сладкодумно от Любчо Николов.

Вчера я прочетох за пръв път. Наистина хубава като за приказка. Подходяща е навярно за деца до 8-9 години. Нямам нищо против и този тип литература, но тук се забелязва едно натрпване на прекалена добродетелност от страна на автора. "Ще помогнеш ли на малката катеричка, въпреки че това ще провали задачата ти?" "Ще качиш ли гадния изрод дето искаше да те убие на шейната си, въпреки че така ще загубиш мечтаната награда?". Хубаво - нека има елемент на възпитание, но просто се губи играта - винаги пред избор трябва да помогнеш на всяко приказно създание, иначе те убиват. Аз затова харесвам "магьосничествата", защото там, помагайки на всеки срещнат не се стига далеч.

Отдавна я четох и имам доста мили спомени от нея.
Наистина е написана с доста положителен ефект, като нито веднъж не те кара да се чустваш лош. От тази книга лъха само позитивизъм, който в днешно време никъде го няма.

Чудата книга-игра, не прилича на никоя друга. Има своебразно очарование. Поставя доста съществени житейски въпроси по фин начин.

Малко нестандартна. Прекрасно написана. Мери е прав, че може и да дразни по този начин, но аз я прочетох преди... повече от 10 години като се замисля...

Великолепна, ценя я много.

Присъединявам се към положителните оценки, страшно много ми харесваше тази книжка навремето.

Аз тази книга я изчетох скоро, като малък съм я пропуснал. Книгата е хубава и игра си има, имаше си логика защо да помагаш на въпросният изрод, все пак беше деня на опрощението, а и ти не би трябвало да си като него и да го оставиш да умре. Той все пак си го получи, като сам се преби. Малко ми е странно да играя книги, в които нямам никаква физическа възможност да направя нещо за да се защитя, е все пак е ясно, че се играе ролята на някакво хлапе де, което явно я няма. Доста интересна история, наистина е доста увлекателна приказка и има готини герои. По героите, които са вкарани ми напомня малко и на Замъкът на Таласъмите- отново имаме Баба Яга. Не знам какви загадки има, аз попаднах само на една гатанка която е елементарна и аз знам от доста малък.

Ми още на времето не ме грабна де да знам сбор от бегло споменати приказки и легенди явно не ми е по вкуса.

Нестандартна е, но Любо си е майстор. Написал я е много интересна. Когато я четох за пръв (и втори... и трети) път определено се дразнех, че за да успееш - трябва просто да си изтъкан от добродетели. То бива добро възпитание, ама чак пък толкоз. Все пак сме хора, а не ангели

Светилището на Хиперборея си е зимна приказка за доброто и предава всичко от тъй наречения коледен дух. Това е разказ, който можеш да прочетеш на някое дете за лека нощ, защото заедно ще се пренесете в един интересен свят, където злото няма свое място.

Това е единствената книга-игра, която не ми пука, че е линейна, защото приказният стил на Колин е на много високо ниво, а увлекателността те кара да забравиш за всичко останало.

Някъде пишеше, че имало тролове. Аз така и не намерих никакви тролове. Има ли тролове в действителност в книгата? Позабравих я вече, тъй като измина вече към година откакто я играх, та се чудя наистина ли бе линейна, дали всъщност няма два пътя и по единият да има тролове? Или няма тролове?