"Светилището на Хиперборея"

Прикачил съм линка към играта както и блоксхемата ѝ в първия пост.

Няма как да не сте се сблъсквали с приказките на братята Грим, вероятно в тяхната по-мека форма. Докато четох Хиперборея си мислех точно за това, как в една уж детска приказка има неща като побоища, вандализъм, убиване с нож или прегризани гърла. Няма спор отдава му се на Любо да пише, пък и той си е предимно писател.
Самата книжка, ако се вярва на „Това каза книгата”, е написана по тертипана на Нощта на въркулакака. Пасивноста води до край на играта, а почти всяко решение което не е изпълнено с добрина и жертвоготовност се наказва почти винаги със смърт или загуба на играта.
Шансът играе доста голяма роля, но след по детайлно заглеждане в коригираната схема която е качена в първия пост ще забележите, че има коридор при който нито веднъж няма да ви се наложи да изпитвате късмета си. Иначе опреш ли до него единия изход в почти всеки случай е край на играта.
Самата игра дава доволни възможности за преиграване, има два основни пътя, като единия се цепи на още една паралена пътечка. При първоначалния избор на пътища варианта 3 на ляво и 12 напред може да ви се стори странно да е равно на 12напрад и три наляво, но все пак това е игра и никой не се е замисял чак толкова над нещата. Също така има и един лек нелогизъм в играта или по-скоро липса на проверка дали имаш даден предмет. по конкретно планиския кристал който ти дава Белия въглищар те спасява за момент от въркулаците, но той те спасява пак дори да не си се срещал с въглищаря...
Случките в играта са доволно много и разнообразни. Като се започне през джуджетата работещи за Белобрадия производител на играчки, следвани от, баба Яга, троли, въркулаци, подземни въздушни и снежни духове, среща с богове от рода на Тор, Аполон и Локи, изправяне пред загадките на благосклонно гледащ на теб свинкс (3 опита) и камара удохотворени животники, като мечки и катерички.
Другото което е интересно, че главния герой в историята е едно малко момче от съвременна или почти съвременна норвегия, на което преди да попадне във страната на белите хълмове му се случват съвсем обикновени неща. Точно тук идва и разочарованието ми донякъде от историята разказана от Любо. докато в света на магията добрите дела се поощряват до степента на изперкалия паладин*. В реалността направо в очите ти казват да не се бориш с престъпността, защото битката ти е обречена. Приятеля на един от бандитите бил син на важна клечка и затова нямало смисъл да се пускат жалби и да се уведомява полицията. Наистина е реалистично, но двата подхода ми направиха ужасно гадно впечатление като я прочетох сега на стари години.
За литературата няма какво да си говорим, това е една чудесна зимна приказка пълна с въшебства и болезнена доза реализъм. Играта също дава доволно количество възможност за преиграване и ако се държиш плътно към линията че трябва да се прави добро, а лошите не са толкова умни няма да имаш множество неприятни изживявания свързани с преждевременния край на играта. което ме подсеща за още един нелогизъм в света. В началото на играта джуджаците ти казват, че колкото и време да прекараш в сета на Хиперборея ще излезеш в света на хората с минута две закъснения след влизането си. Но междувременно в играта върви една луда надпревара между теб и антигероя кой ще се докопа пръв до светилището на бог Аполон...

Та да минем към личната ми оценка:
Литература 9/10
Игра 7/10
Кефометър 8/10 - препоръчвам


*Добрия паладин който изклал семейството на 3 годишното дете след като му се скарали, че е направило беля. Или случката с бастисаното село заради пропуснатата молитва докато селячеството се бъхти на нивата за насъщния.

И по двата клона на историята ли мина или само по единия?