Гримоар - вгледай се в очите на страхa

Чел съм я в Мегаигрите. Като отделна книга не съм. Но това което бе в Мегаигрите бе наистина много добро, в действителност би могло да те хване страх. Е аз не се уплаших особено де, но историята наистина е страхотна.
Колкото до това дали има книги-игри на тема ужаси: Гримоар, Тъмната страна на земята, Нощта на върколака. А и има няколко, които не съм чел и играл, но по описанията, също ми се стори, че са с елементи на ужаси: Островът на бродещите мъртви на Алан Шарп, Часът на вампира и Часът на вещицата на Джоржд, може и да греша разбира се де и да няма хорър в тях.

Пропускаш книгата на Айвън Фогър за душите, иначе си прав .

Островът на бродещите мъртви на Алан Шарп си е направо хорър класика. За двете книги на Джордж - разгръщал съм ги отдавна, но нямам някакви спомени да са такива - който ги има да пише.
За елементи на ужаси - освен до тук изброените в темата повече или по малко се сещам за Кървав меч (всички от втора до пета книга), УБИЙСТВО В БЕЛСКЕЙД и може би БАРАБАН НА СМЪРТТА и ВАМПИРИТЕ НА ФЛАВИЯ - ВКУСЪТ НА КРЪВТА - където го играеш лош вампир
И като съм тръгнал да си припомням - май и КРИЛАТА НА ПРОКЛЯТИЕТО на САРА ДЖЕНИТ се
класира.

То изобщо книгите за Валенс до голяма степен май са си на тема ужаси. Олтарът на тъгата също би могло да се каже, че е с такива елементи. Гората на Демона на Колин, може би донякъде също има такива елементи. Кървав меч в него не виждам някакъв ужас, за мен си е по-скоро фентъзи.

Кървав меч не е ужаси, но някои от описанията, като например във втора книга, когато си в замъка на Царя на Бродниците. Пак във втора книга, след битката с върколаците, ако решиш да останеш да спиш сред труповете. В пета книга петте стаи, където трябва да събереш ключа за да преминеш нататъка, особено в стаята на червената смърт.
Кървав меч иначе не е хорър,повече може да претендира за мрачно фентъзи.

И аз съм на същото мнение - по-скоро дарк фентъзи. И в първия Кървав Меч имаше леки хорър-елементи - когато събираш частите на Скраймир, когато горгоната вика от мъртвите най-големия ти враг... Бе легендарна поредица.

Връщам една позаспала тема: успях да си набавя преди месец брой 12 на МЕГАИГРА и да дочета "Цвете за покойници". Коментара може да бъде само един и той е: страхотна история, въпреки че свършва като разказ, а не като игра. Доколкото съм запознат всичко се навързва така: Бонанза Джо-разказ /началото и трагедията в къщата/ Цвете за покойници-игра+разказ /Малкия Макс Будигър/ Прокълната книга-игра /Стария Макс Будигър, който иска да си набави Некрономикон/. Няма друго излизало на книжния пазар, което да хвърля повече светлина върху историята, нали така?

Цялата тая работа ми напомня на един стар филм на ужасите, на който не мога да се сетя заглавието. Някакъв стар индианец /а може и да не е бил индианец/ предупреждаваше един човек да стои в кръг от камъни /който бил безопасен/. Призрака беше бял на цвят и доста страшен.

Наскоро я прочетох и не ми хареса. Може би преди 15 години щеше да ми допадне, но сега ми изглежда твърде постна. Правех някакви избори, като така и не ми стана ясно дали изобщо са били от значение за основния сюжет, правилни ли са били или грешни...кой да ти каже. Стигам си до края и... това е. Може да е от възрастта

Аз съм чел Прокълнатата Книга до брой 4 в Мегаигрите и разказа за Бонанза Джо. Цвете за Покойници за жалост съм го пропуснал. Самата книга-игра Гримоар, не съм я чел, но доколкото разбрах било същото като в Мегаигрите. Мен пък навремето, когато бях малък не ми хареса, не знам защо, но някак си тогава ми беше скучна. Изчетох я като по-голям преди няколко години и усещането беше доста добро, допадна ми доста, историята ме грабна. Разказа за Бонанза Джо ми хареса повече и допринесе за цялостното усещане от играта на Прокълнатата книга.

Титанично, определено титанично четиво, общо взето сте се изказали по темата. Имам обаче един процесуален въпрос - тия прослувути илюстрации на The Dark One (WTF?) ме заинтригуваха. някъде има ли ги сканирани, или поне снимани? В МЕГА тези бяха супер в духа на историята.

И до ден днешен тръпки ме побиват от тази книга, страхотна атмосфера, завладяваща история, много хубави образи. Наистина дълго след като я четох ме беше страх да заспя на тъмно. А и като един изявен садист я четях на глас на малката си сестричка. Горкото дете после не смееше да излезе в коридора от ужас.
Доста съм я препрочитала явно, към момента е доста опърпана и има нужда от една хубава реставрация.
Може би любимата ми от Любо Николов.

Току що я прочетох за първи път и мога да кажа,че е една от най-добрите книги-игри,които съм чел.Единствения недостатък е липсата на дневник... все пак трябва да има и игра,не само книга

Спомените ми са страхотни. Точно по това време бях и луд фен на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Лъвкрафт и направо се побърках от кеф, докато четох тази книга. Обаче честно казано не съм я чел наскоро и направо не смея да си развалям хубавите спомени. Някой от порасналите фенове препрочитал ли я е наскоро и харесала ли му е?

Четох я преди няколко месеца и стоя зад тези свои думи.

Гримоар!

Една книга игра написана от Любомир Николов, с който изпрати поздрави към двамата автори, които много ценя - Стивън Кинг и Лъвкрафт.

Литературните описания са отлични, както винаги. Историята е завладяваща. Атмосферата........
Атмосферата е брутално добра. Направо те вкарва вътре в книгата. Гледаш да не направиш грешната стъпка, защото не е ясно какво може да ти се случи.
Някои се изказаха, както винаги негативно за Ники Русков - Тъмния....... На мене илюстрациите ми допаднаха. Те допринасят още повече мрачност, още повече песимизъм, че можеш да оцелееш, че можеш да стигнеш до края на историята, която ще се повторя - много добра история.