В ЛАБИРИНТА НА ВРЕМЕТО

Станимиров е най прецакания художник защото работи сам за себе си и трябва да е продуктивен... Това в рамките на шегата, извинявайте за грешката, Димо беше направил Замъка на таласъмите....

Заедно с корицата на "Замъкът на таласъмите", това са двете най-добри корици на български книги-игри и до ден днешен.
Бях им го казал един път на Пепи и Димо, ама те развиха някакви теории как били претрупани с елементи и сега нямало да нарисуват такива
Съгласно личната ми класация от преди 20 години, В лабиринта на времето се нарежда в топ5 на българските книги-игри!
Абе, епохална книга!

Тази корица е на Петър Станимиров.
Замъка на таласъмите е на Димитър Стоянов.

При някой ъъъ култови комикси често има резервни корици като са една илиндве, тоест имаш цели три корици тамън за колекционери например.
Жалко че КИ нямат такива екстри.

Извинявай за неосведоменоста ми. В България не съм бил на изложението в НДК и прочее та е нямало как да сравня. Благодаря за информацията.

И на мен ми е любимата. Както и друг път съм казвал , заради тая картинка чета книги-игри. Ако не беше тя да ми грабне вниманието въобще нямаше да посегна към книгата.

Да, наистина, корицата на "Лабиринта на времето" и на мен ми харесва много. Тя е вярно отражение на съдържанието на книгата, докато има корици на други КИ, които изобщо не са давали правилна представа какво те чака в текста. А Петър Станимиров си е художник от класа

Като за първи опит в книгите-игри е добра, но наистина излишъка от предмети, с които се товариш в началото е голям (а както после се оказва и ненужен). Още по-объркващо е постоянното препращане във времето и мястото, което за начинаещи в жанра би било автоматично отказване от преиграване. Не помня как съм я играл преди години, но дори сега ми беше неприятно да ме върне във вече четени епизоди и да си припомням откъде съм минал, че да не водя повторно битки и да не се гътна след излишен зарчемет за късмет, който в тази игра беше силно нелогичен и несправедлив към играча.