Трите камъка на съдбата

Ще започна с това, с което Horacio е приключил и ще продължа с отговора на въпроса "С какво Трите камъка на съдбата отстъпва на Господаря на Зверовете?". Книгата сама по себе си не е лоша - приятно лековато фентъзи. За нещастие обаче губи голяма част от чара на предходната част и според мен основното е в играта и системата.

Литературата
Всичко ми се струва също по-претупано - локациите са ми по-невзрачни и в тях не се случва нищо повече от това да намеря след 1-2 избора този, когото търся. Просто са някакъв абсолютен фон - в единия град има търговци, другия е като Венеция и това е - минаваш през тях и заминавш. Има и приятни изключения, например "Пещерата на сънищата", на която е отделено малко повече внимание. Самите злодей са ми малко по-наивни и безлични от тези в първата част - първо се сещам за стражите. Относно краят на първата, в която ставаш крал - ами не, няма смисъл да продължаваме тази линия - след два епизода спираш да си крал, за да си продължиш кралстването в епилога (който също никак не ми хареса). Разбира се, ще срещнете много по-лоши заглавия в тези отношения, но стъпката назад е видима за мен.

Играта
Накратко, махнат е показателя живот. За сметка на него, а и за сметка на всичко останало, книгата е придобила ДНК схема от най-тежък вид на микро ниво (отделно от макро - избор на един от няколко пътя). Историята в дадена локация почти не се разклонява и почти всеки грешен избор е смърт, вместо далеч по-добре реализирания си предшественик, където пропускаш информация, пропускаш предмети, влизаш в преразход на мана, губиш живот. Маната почти не ми трябваше, завърших на 7, като не съм пестял на нито едно място, което ни довежда до най-тежкия грях - употребата на животните е тотално занемарена тук и безкрайно безинтересна. На две места стигнах до избор от типа на - ако нямаш едно от тези трите (даже няма значение кое), умираш, а на третото просто спестих време като орел. Въобще никаква игра с формите няма тук, а в предната беше тооолкова интересно да избереш най-подходящата. Жалко... Сдобих се с общо два предмета, всичко на всичко, от които ползвах един да обгазя финалния шеф - други предмети не съм намирал, а и не е имало място, в което да ми трябва предмет и да съм го нямал - една проверка в цялата книга. Т.е. и предметите са занемарени, занемарен е и дневника, в който даже не е изтрита графа живот от предната книга, както и заклинания (ако е имало, не съм ползвал) - тази малка техническа подробност добре отговаря на цялостната претупаност на това произведение.

В заключение - отчитайки, че това е продължение на "Господаря на зверовете", вероятно ще ви разочарова. Сама по себе си с леки уговорки мога да я определя като прилична книга-игра, но до там. Класирам я в долните 25% на Любо Николов, но предполагам в горните 50% на КИ заглавията у нас.