Трилогия за Реката / Нокти срещу огън / Ледения вихър

Достига до вас благодарение на екип дигитализация:
Поредицата за Кагор:
Реката, от която никой не се завръща - ipdf

Това е поредица страхотни книжки. Затова как трябва да спрете чудовищата от постоянно навлизане из нашия свят и как подлият херцог се опитва да ви убие. Малко тип Конанска игра беше. Даже когато баба ми, мир на паметта й, ми купуваше "Нокти срещу Огън" се сещам че корицата ме накара да мисля, че става дума за книга-игра по Конан. страхотна поредица, наистина. изпитвам огромно задоволство докато я чета сега години след като е излязла. Надявам се и тук да има фенове.

Позволявам си лека корекция на заглавието

Реката и нокти спрещу огън наистина бяха много добри книги, много увлекателна игра се е получила, за съжаление третата част съвсем не беше на ниво въпреки трите възможни начина да се спечели играта. Просто нещо се беше загубило безвъзвратно от историята и не можах да се зарадвам на тази книга.

От друга страна, много колеги имам спомен че въобще не харесват поредицата. За мен лично това е необяснимо - в този си вид играта много повече ми допада много повече от разните FF клонинги.

Може би щото Любо наистина пише много добре.

Чел съм само Реката и Ноктите. Леденият вихър така и не съм я открил. Иначе първите две части си бяха наистина добри.

Ако трябва да го опиша беше нещо такова - много добре, добре и след това "така ли ще стане бе копеле".
Като излезе единицата си казах - това нещи си плаче за филм. Сюжета ми харесва, няма масови сцени или сложни дракони и чудовища.
Като излезе двойката си казах - оригинално. Не много динамично, но при всички положения еригинално и може би му липсваше малко обем.
Като докопах тройката бях крайно разочарован. Чаках за да видя как чудовищата се сбират на едно място в друга вселена.

Сюжета беше добър, замисъла също, но това е КНИГА хора и не трябва да бъде обсъждана тук.

Любимата ми книга-игра е Нокти срещу огън. Реката, също много ми харесва. Дълги години не можех да намеря Леденият вихър, докато след многобройни обяви по форуми ми се обади Дамян и ми я продаде. Понякога си мисля, че щеше да е по-хубаво да не я бях намерил. Точно в тези моменти си казвам, че отрязването на Туин Пийкс след втория сезон все пак може и да е било за добро...

Бих добавил че вдъхновението от първите две ми стига точно за да довърша третата.

Вилорп писа: писа:

Прекрасна поредица, която е по скоро Книга-игра отколкото книга-Игра.

Не бих могъл да го кажа по-точно. Затова Любо и Блонд са просто класа над останалите. Те пишеха книги, а не игри. Поредицата ми хареса много (учудващо, тъй като на онези невръстни години си падах по КИ с дневници), само третата развали впечатлението. Не беше толкова силна като история и реализация, а и имаше отвратителни грешки в оформлението, при мен доста коли бяха с разменени места.

Трилогията за Реката започна като разказ-игра в първи брой на Мегаигри на "Плеяда" и според мен доста изкуствено се преобразува в отделна книга-игра (с нови илюстации в първата част от Станимиров), а след това и в трилогия. Последната част е с отвратително графично оформление, а втората с претупани илюстрации в познатия стил "Ивайло Иванчев".

Днес прочетох цялата поредица. Ами, какво да кажа - първата беше посредствена, втората беше епична, третата освен, че беше разочарование, имаше и отвратителни илюстрации. Но идеята в трилогията много ми хареса и със сигурност ще я запомня.
Между другото, май само аз харесвам илюстрациите на Иванчев. Не знам, просто си ми носят една хубава, старовремска атмосфера.

След като успях да се сдобия с липсващата ми 2-част (Нокти срещу огън), и то даже в 2 екземпляра, изчетох поредицата и съм безкрайно впечетлен. Някога първата книга ме заинтригува, а третата не ми хареса - беше кратка и странна. Сега вече с втората книга е друго нещо. Страхотна история и герои и според мен това е най-доброто на Колин по отношения на история. Даже историята според мен е достойна, да се филмира, анимира, комиксира и т.н

Като се върна в родната китна Горно-тракийска низина, ще изровя най-после тия Мегаиигри на плеяда. Все си мислех, че Реката там е на разказ-игра, а не на комикс

Как нахранихте всички Ледения вихър.... Според мен третата книга си беше също доста добра, но по коренно различен начин и затова повечето хора, чели първите две части, не я харесват.
А истината е съвсем проста: първите две книги от поредицата бяха КНИГИ-игри, прекрасно написана увлекателна история, която обаче страда от доста голяма доза праволинейност; третата книга, за разлика, си беше книга-ИГРА. Повествованието беше доста по-слабо, но имаше повече игра от първите две книги, взети заедно.
Замислете се колко критики отнасят сега Асасините на Уейн, заради предначертания си път и фиктивните си избори. Същата между впрочем беше ситуацията и с Реката и Ноктите, но просто нивото, на което пише Колин, успява тотално да заличи този проблем - не съм чул някой да не хареса първите две книги, макар че всички съзнаватм, че игровата им част си беше доста слабичка. Повечето хора, с които сме ги коментирали (забелязвам, че и някои членове на форума мислят по подобен начин), дори намират извинения за слабата игра в тях от сорта на: "Това са книги, а не книги-игри".
Третата част обаче е нещо друго - според мен просто сюжетът на Колин е бил като за две книги и малко и е трябвало да бъде допълван, за да се издаде трета. Защо е трябвало книгите да са три, а не две вече не знам - може решението да е било на автора, може на издателството или смесица между двете; така или иначе съгласете се, че думата 'трилогия' си звучи епично сама по себе си и по дефиниция бие всякакви варианти от по 2 или ако искате 4 книги . Как го е допълнил Колин: развил е игровия потенциал като е написал цели три пътя, водещи до успешния край (или не толкова успешния ако се гътнеш по тях).
Големите книги-игри според мен, трябва да предлагат такова разнообразие, за да не ги оставяш след първия/втория прочит, но такива в България не са много - в повечето книги-игри героят се движи по утъпкана пътека и само от време на време кривва настрани, точно толкова колкото да се завърне след два-три епизода. Това е и една от причините поредицата Кървав меч да е на светлинни години от родното творчество (причините са доста повече от една, но не е тук мястото да ги обсъждаме) - във всяка от книгите имаше определени пасажи от пътя (и то не малко), които се минаваха по два/три, че и повече начина. Това богатство на игровите възможности не се получава еднакво добре навсякъде (лично за мен при Кървав меч се получи по-добре при 1,2 и 5 и по-слабо при 3 и 4), но фактът, че го има прави книгата-игра, наистина ИГРА.
За финал трябва да призная, че историята в Ледения вихър беше пратена по-различните ръкави за може би твърде кратко игрово пространство (визирам борй епизоди). Можел е Колин и повече да я разтегли, за да направи книгата още по-интересна.
Странно или не Ледения Вихър е книгата-игра, която съм чел най-много пъти от трилогията, макар че признавам, че книгата в нея отстъпва доста на първите две. Но пък има игра!

То май и самия Колин казваше във втората книга,че е планирал края да е в нея, но заради големия обем, който е щял да се получи (или издателски натиск с цел по-голяма печалба ) се е получила и третата част.