Трилогия за Реката / Нокти срещу огън / Ледения вихър

Което и обяснява защо третата част е различна (аз поне не мога да кажа по-лоша)

Може би третата не ми е харесала, защото на фона на предишните 2 ми е изглеждала кратка. Все едно са ми пробутали разказ-игра, на цената на книга-игра.

Доста по-бързичко се минаваше от другите, но като имаш три възможни пътя е нормално да се съкрати броя на епизодите, през които реално минаваш

Колкото и глупаво да звучи, основна причина да не харесам втората и третата книга бяха илюстрациите. Евгени Йорданов си беше най-добрия художник. Иванчев не беше лош, но просто човек се пренасища. Третата пък си беше направо ужасна.

Трябва да ги препрочета, разбира се. В крайна сметка, книгите на Колин винаги са ми били любими.

"Леденият вихър на смъртта" е прекрасна книга-игра.

Може би най добрата трилогия при книги-игрите в БГ .Нокти срещу огън беше уникална,макар че идва малко мъничка,а Ледения вихър не ми допадна много,но си е доста добър завършек на поредицата

vg писа: писа:

"Леденият вихър на смъртта" е прекрасна книга-игра.

Не мога да се съглася с това мнение.

Леденият вихър на смъртта не ми допадна, беше доста кратка и имах чувството, че автора ме води към края, а не че аз го търсех и решавах какво ще стане. Началото и завръзката бяха супер /първите две книги/, но после финала развали цялото впечатление.

Moore писа: писа:

vg писа: писа:

"Леденият вихър на смъртта" е прекрасна книга-игра.

Не мога да се съглася с това мнение.

Леденият вихър на смъртта не ми допадна, беше доста кратка и имах чувството, че автора ме води към края, а не че аз го търсех и решавах какво ще стане. Началото и завръзката бяха супер /първите две книги/, но после финала развали цялото впечатление.

Чудна работа, толкова добре се аргументирах

Ами на мен пък ми допадна доста повече от втората книга, а първата не съм я чел цялата, а само първата част от историята в нея ми е позната от един брой на старите МЕГА ИГРИ.

Че авторът ни води за носа от името на Провидението и ни дава само малко свобода - това е ясно, но в повечето книги-игри е така, така беше и в предишната книга от трилогията, затова не ми пречи толкова тъкмо в тази. Харесва ми обаче развоят на приключението в "Ледният вихър". Има напрежение, атмосфера, обрати.

Ледения Вихър е интересна като идея, но някак си нещо липсва. Сякаш е замислена някаква свръх-готина история и в последният момент е решено да бъде направена набързо. Това, че чудовищата идват от друг свят е готино, но можеше в този свят да има повече действие, да има някакви други същества, с които да се биете. И тоя идол на чудовищата, така и не схванах защо точно им е идол, явно защото са малоумни и са видели някаква статуя дето прилича на тях и са решили да и се кланят. Обаче изниква въпроса, защо точно в този ден? Изобщо е неразвита книгата някак си, можеше да има някаква причина това да им е идол или пък въпросният идол да е някое гигантско чудовище с което да трябва да се биеш, книгата ми се струва недоразвита и постна. Хубава идея с добър потенциал, но недоразвит, затова също я смятам за по-слаба от предишните две.

Аз очаквах да има нещо като Бос накрая или нещо много изненадващо като откритие - ама ядец , нищо не се разбра за чудовищата а цялата работа излезе една магьосническа глупост от клиширана борба за власт.

Май трябва да помоля някой да ми даде трилогията да я прочета отново, особено третата част, където абсолютно нищо не си спомням.

И аз така - първа и втора част ги знам едва ли не наизуст, а от трета съвсем бегли сюжетни спомени и голямото усещане за разочарование. Много съжалявам за тази поредица.

Може да направим фенска трета част.

Подкрепям! Жалко, че Колин не пише, винаги съм искал да чуя анализа му за тази поредица и дали той одобрява завършека й.