Конан и играта на боговете

Една от последните книжки на Колин, като обемът е повече за разказ в списанието (само 132 епизода). Интересно хрумване е това, че Конан НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ и поради тази причина действието в книгата се развива в СЪН. По сюжетът предстои играта на боговете и трима (жена, старец и боец) пратеници се представят, че идват от името на Кром. Героят (Конан) трябва да познае кой е истинският пратеник и съответно да приеме да участва в Играта на боговете. За целта трябва да се спи в страноприемница и в съня да се отиде в алтернативна реалност, където се развива самата игра. В хана участниците са както следва - двама от страна на богинята на Любовта Либра - жена и певец, Магьосник, Разбойник, Наемник и Просяк. И до тук приключва (поне за мен интересната част) добро въведение, представяне на героите и след това ...слабо...Историята има хубав край. В книжката има и материал за Маниаци (на тема Конан).
Като цяло бих казал, че е от по-слабите произведения на Колин...и то заради малкия обем най-вече.

Според мен проблемът не е толкова обема, колкото че това... не е Конан. Конан се изразява едносрично, яде, пие, такова мацки и върти големия меч, разпръсквайки наоколо кръв и черва, не е за него да решава загадки, ребуси, смислови, поуки и т.н.

Branimer писа: писа:

Според мен проблемът не е толкова обема, колкото че това... не е Конан. Конан се изразява едносрично, яде, пие, такова мацки и върти големия меч, разпръсквайки наоколо кръв и черва, не е за него да решава загадки, ребуси, смислови, поуки и т.н.

Псува магьосници, мрази змии и нокаутира камили.

Мен навремето ме беше изкефила много. Трябва да си я припомня.

Да...съгласен съм..няма Атмосферата на Конан...
Казано съвременно Machete dont twee/text...та така и Конан

SatanicSlayer писа: писа:

Псува магьосници, мрази змии и нокаутира камили.

Monevwww писа: писа:

Да...съгласен съм..няма Атмосферата на Конан...

Точно така!

Много добър разказ - страхотна литература ,хубаво написана ,интересна история и свят с два възможни края.
Играта ,обаче по я няма след като се минава през 50% от епизодите ,а и е брутално трудна като умрях 4-5 пъти - а пък Колин има чувство за хумор и след грешния избор се въртиш в още 3-4-5 епизода до смъртта,докато забравиш къде бе преди изхода
Но общото впечатление е супер 8,5/10

Фен съм на Конан, фен съм и на Колин. Два пъти Любо забърква колаборация между двамата - и два пъти му се получава доста прилично. Доколкото въобще Конан подлежи на интерактивизация Доколкото въобще добродушно-позитивния стил на Колин си пасва със суровата и първичната безпардонност на Конан. Според мен, успява да разкаже интересна история, и там някъде вмъква и малко игра. Но на фона на малкото игра, в тази книга е може би най-великият финален избор, да не кажа един от най-гениалните избори в книга игра въобще. Да, след първия прочит, вече силата му се губи, но ако си го избрал от първия път, осланяйки се на интуитивно-закономерно познаване природата на Хауърдовия Герой, която Любо много изкусно е уловил и пресъздал, то удоволствието след това при неочакваният обрат и епичната развръзка е несравнимо.
Оценявам и много високо илюстрациите на Никифор Русков - уникален и неподражаем стил, пълни с живот и характер персонажи. Тотална почуда и непонятност предизвикват в мен многото негативни коментари относно работата му, на които попаднах в разни теми
А, понеже не видях тема за другата книга за Конан(сбор от разкази в Мега) - Колоните на вечността. Какъв ли е шанса да видим и тази история издадена като една цяла книга, така както Гримоар? Само още две-три от раздробените на части неща в Мегаигра заслужават преиздаване в цяла книга - Т.О.Р.Н.А.Д.О.-то на Майкъл и Колоните на вечността със сигурност.

Много неща се изписаха за тази игра за това и аз ще кажа едно-две неща. Робърт Хауърд - е голямо име, Колин също - що се отнася до книгите -игри, а Конан е име което остава вечно в историята на фентъзито. Но точно тази книга -игра не ме грабна. Да, Любо правилно бе уловил духа на Конан съгласен съм. но не и "езика". Което е жалко, защото Любо е майстор на перото, и го може, но пък е трудно да се имитира Р.Хауърд (Дори ако се казваш Робърт Джордан или Джон Мадокс Робъртс). Някои от по-известните произведения свързани с Конан го показват необичайно трезвомислещ, разсъдителен и с ясен поглед, например как поглежда от скалата и преценява ситуацията - че на дракона не му трябва да се отдалечава много, че около тях има голи скали и отровни растения и т.н. В сравнение с това произведението на Колин, Конан е представен с къси, насечени реплики, държи се грубовато и не е на нивото дори на Конан разбойника. Раздава го малко "селски бек" .Откъм игра произведенията също страда - всеки които познава мисленето на Конан няма да има особени проблеми да изиграе играта. В началото се подведох като трябваше да разпознавам боговете, защото Хауърд описва Митра като крал - светец, а не като войн, а Кром - като ковач, а боговете старци са източни богове (Eрлик), Лерпа пък не съществува въобще в неговите произведения а има Деркето. Та обърках Митра с Кром заради меча. Ама инак нямах други грешки, чак до края.
Конан е ясен - той има "обърната логика", обича да предизвиква богове и хора. В този смисъл разказът е чудесен интерактивен разказ, но за мен не е книга-игра - липсва игровият елемент.

Колоните на вечността ми е по-трудно да я оценя, защото бе разбита на серии, а те бяха много кратки - оценявам това като недостатък. Иначе - там по-точно е уловен езика на Конан, също и духа му, но също няма игра.

За рисунките - рисунките в Колоните на Вечността според мен доста по-точно пресъздават атмосферата на Конан произведенията, пуснати от БАРД през 90-те