Гората на демона (внимане - търсят се "читателски" карти!)

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Чета "Гората на Демона" и си мисля - ей така трябваше да е написана "Прокълната Земя" и "Окото на Дявола"...

shayhiri писа: писа:

Мисля, че само в посткомунистическа дупка като тази тука може да има такова време.

В Италия в края на април и началото на май ще ме чакат цъфнали полета във всички цветове, натежали от аромат. Само да не хвана някое от наводненията на Венеция. Че не мога и да плувам.

Признавам, че от начало не бях особено впечатлен от книгата - захвърлих я доста преди средата. В такъв случай доста многозначителен трябва да ви се стори факта, че тези дни започвам книгата за трети пореден път, след като съм се провалил първите два, с искренно удоволствие, без помен от раздразнение или "спортна треска".

Любо Николов определено е сътворил нещо доста добро - и експериментално. Донякъде се е опитвал да създаде БГ вариант на Битки Безброй (същата система и героя от Замъка на таласъмите и Огнена пустиня, без книгите да са свързани като поредица), и е включил първото придвижване по карта!

Точно така - макар че картата е само рисунка на първа страница, изборите "накъде ще тръгнеш - север или северозапад?" са свързани с изследването на местността. Имам само две забележки към тази книга:

- На моменти се оказвах на съвсем различно място от това което следваше да бъде според картата. Не знам дали Ивайло Иванчев не е пообъркал илюстрацията (която иначе изглежда добре), ще помоля ако някой си е рисувал негова (по-акуратна) - да постне!

- Момента със зациклящите ситуации на повечето места по картата е решен, но на едно-две места героя дирекно бива хвърлен в момент, който вече е минал. Предполагам, просто недоглеждане.

Бойната система е леко модифицирана от познатата ни в Битки Безброй, като е даден известен превес на играча Малко неприятна е битката със Зардинакс, при тази система боя се проточва доста дълго.

Като цяло е "фън на буци" - истинско "Диабло" натъпкано в книга-игра, при това много преди да се появи "Диабло"!

Действително имаше някаква бъгавина с картата. Поне моят чертеж навремето не съвпадна, но за това си има обяснение. Нали тази карта е правена преди Зардинакс да се появи, от тогава много неща в гората са се променили и сега картата е по-скоро условна.
Мисля, че нямаше как да минеш през епизод, на който вече си бил, ако внимателно си вписвал "кодовите" предмети.
А когато за първи път играх Диабло се сетих за една древна игра за 8 битови машини - Gemstone warrior.

www.activeinfo.ca/contents/Peter ... sters2.jpg

На моменти се оказвах на съвсем различно място от това което следваше да бъде според картата. Не знам дали Ивайло Иванчев не е пообъркал илюстрацията (която иначе изглежда добре), ще помоля ако някой си е рисувал негова (по-акуратна) - да постне!

Убеден съм, че картата си е ОК. Много ми харесва такъв тип придвижване - правих си карти на всички от Битки Безброй и ако в Гората на демона имаше някакъв проблем - щеше да ми направи впечатление.

Мисля, че нямаше как да минеш през епизод, на който вече си бил, ако внимателно си вписвал "кодовите" предмети.

Така е - вместо кодови думи имаше предмети, чиято роля бе точно тази - да избегнеш зациклянето на едно и също място. Тъй като това беше единственото им предназначение и реално не се използваха, може просто да си пропуснал да запишеш някой

Мдам. Предметите вместо кодови думи малко дразнят, но иначе книгата е много добра.
Създава онова приятно, топло усещане, на границата между приказката и сериозността.
Изиграх я много лесно и се почувствах удовлетворен.
Въобще, тия дни като се връщам назад и прочитам заглавия, които навремето съм пропуснал, Любо Николов е авторът, който най- рядко ме разочарова.

Бях в болницата за изследвания на около 12 години. Бях взел със себе си около 10 книги-игри, като най-ярко си спомням, че там се скъсвах да играя "Гората на обречените" и "Гората на демона".
Специално Демона ми доставяше огромно удоволствие, имаше си карта, опростена с-ма за битки, хубава схема на игра и приятен enviroment

За Гората на Демона мога да кажа само добри отзиви.
Тя е една от най-великите книги-игри, които някога съм играл, защото това което предоставя е истинска наслада за душата. Силна история, невероятно приключение и характерно за Любомир Николов завладяваща атмосфера. Освен тези неща имаме пълната свобода да си се разхождаме по картата и когато си поискаме да свършиме с играта.
Има места, които хвърлянето на зара може да те убие, но нали сме велики и притежаваме петте пръста на възраждането, което ни дава безкрайни животи.

Гадината тука е Демонът Зардинакс, който заради многото разхождания по картата съм го убивал някъде около 9 пъти.

ПП Убивайте онзи гаден гном, защото скръндзата пуска яко кинти

Картата си е добре просто е от времето на Дъбравата на покоя и играта не те хвърля някъде си просто си избираш посока и вървиш разбира се,че ако си се движил на север и изведнъж ти скимне да свърнеш на юг естествено по някое време се озоваваш някъде откъдето вече си минал.Що се отнася до Зардинакс има си начини бързо и лесно да се справиш с него.

Нещо все попадам на книги на Любомир Николов, които съм пропуснал и след всяка следваща ме е яд, че съм ги пропускал като малък... Гората на демона (Кристалната градина) е страхотно приключение с интересна история и добра игра...яд ме за пропуснатите мигове, но се радвам, че сега ми попадна. Препоръчвам силно, много добра приключенска книжка ...и под емоциите на другите...може би най-добре усъвършенстваната книга от Замъкът, Огнена пустиня, Пъклената кула, Последната врата...като в Гората на демона има по-малко от всяка една от тези книжки.

Хубава книга-игра с приятен стил и лесна система на битките. Доволен съм, че я изиграх