„Конникът на апокалипсиса“ и „Сянката на сатаната“

Прочетох най-сетне "Сянката" след години очакване. Определено достойно продължение. Всъщност, както сте писали, втората част даже е по-добра заради повечето действие.
Имаше и неща, които ми направиха неприятно впечатление. Започнах да чета от "Коннинка", за да се потопя по-добре в атмосферата, пък и за да си прехвърля после оценките. Преходът обаче не ми хареса. Оказа се, че в края на първа книга можеш да искаш откуп за шейха бен Джубеир (при което се скарвате) или дори да го убиеш (при което той въобще не трябва да се появява повече), като и при двата варианта стигаш до победния епизод. В книга втора обаче шейхът си е жив и здрав, с него сте авери и ти дава съвети непрекъснато. Освен това можеш въобще да не търсиш съкровището, във втората част то ще си е намерено автоматично, което ти спестява възможността да те блъсне орел от гнездото. В "Сянката" така и не се разбра какво е станало с бащата на графа, както и кой организира непрекъснатите вътрешни заговори (макар че е ясно кой от бароните е, все пак трябваше да понесе наказание). А "черният прах" и английските стрелци от първата книга бяха "шум за нищо". Минах по такъв път, че въобще не ги ползвах. Играта с гатанки тип "Билбо и Ам-гъл" по средата на обсада... И, разбира се, ме подразни липсата на баланс. С рубините книгата е прекалено лесна, с кръста и меча - почти невъзможна.
Все пак препоръчвам книгите на всекиго. Интересна епоха, интересна история и култови герои! Фиделиус рулс!

Moore писа: писа:

В края на "Сянката на Сатаната" има логическа задача от Колин към Майкъл. Снимка
Как се решава?

На следващата страница има логическа задача. Какво е общото между Джон Ленън, Никола Гюзелев и Фреди Меркюри? Тук също не виждам връзка.

На другата страница има публикувана рисунка от Лисичков.

Мен пък ме заинтересува тази логическа задача. Някой решил ли я е ?
Аз имам една идея , но искам да видя дали някой друг не я е разрешил.

Според мен, това е някакъв емоционален изблик на Любо Николов, в който няма никакъв смисъл. Любо често говори безсмислици, когато се поддаде на емоциите си.

На следващата страница има логическа задача. Какво е общото между Джон Ленън, Никола Гюзелев и Фреди Меркюри? Тук също не виждам връзка.

Ами... и тримата могат да пеят повече от прилично Ама това не е логическа задача.

grigorov писа: писа:

Moore писа: писа:

В края на "Сянката на Сатаната" има логическа задача от Колин към Майкъл. Снимка
Как се решава?

На следващата страница има логическа задача. Какво е общото между Джон Ленън, Никола Гюзелев и Фреди Меркюри? Тук също не виждам връзка.

На другата страница има публикувана рисунка от Лисичков.

Мен пък ме заинтересува тази логическа задача. Някой решил ли я е ?
Аз имам една идея , но искам да видя дали някой друг не я е разрешил.

Примерно - и тримата са певци.

Задачата с цифрите според мен се решава такa :

403928272685545322-1
313029385796853443-2

Какво беше условието?

Наскоро се сетих за тези две книги-игри. Някога харесвах атмосферата за надвиснала опасност в "Конникът...", а в "Сянката..." ми допадаше динамиката. Е, имаше и някои фрапантни слабости, но като цяло мнението ми винаги е било положително за тази две КИ. Някой пробвал ли е да "превърти" книгите, без да се възползва от подаръците на Балдуин? Например, да избере меча, но да не го даде на Родриго за двубоя във втората част. Или изобщо да не се избира Родриго за двубоя, но отново да мечът да е избраният подарък от първата част. Или пък да се избере парчето от кръста, но да не се даде на отчето. Някой пробвал ли е подобни комбинации?

Има невъзможни комбинации в схемата.

Вчера пробвах "Конникът на Апокалипсиса" и "Сянката на Сатаната". Избрах меч за подарък, а "Конникът..." приключих с нулев престиж пред абата и бароните, но с капитал от 250 монети. Оказа се, че само отрицателният престиж има значение за играта. В "Сянката..." загинах заради лош късмет, след двубоя с арабина. Завърших без пари, с нулев престиж пред отеца и отрицателен пред бароните. Във втората част видях само един критичен избор, свързан с даването на пари, в подготовката преди обсадата. Изглежда, че играта може да се изиграе успешно и без да се използват привилегиите от подаръците на Балдуин. Като цяло, историята на двутомника впечатлява със своята идейност и атмосфера, но в реализацията има слабости.

първо - историята не е оргинална а е копирана легендата за Ел Сид.
второ - завършвал съм едната книга с 40 точки престиж над Църквата, а в другата ми ги "усреднява" на 15, освен това се появява графа "селяни", които не съществуваха в първата книга. Също така може въобще да не спечелиш съкровището в първата книга, а във втората ей така - да щракнеш с пръсти и да решиш че го имаш и имаш парите. Това много ми напомня на Сим. идеята да се "прехвърлят" качества е добра, но изпълнението е калпаво, а историята въобще не е оригинална. Тази книга-игра я слагам от най-слабите на Колин.

Книгата има хубава историческа атмосфера и литературен стил. На тях се наслаждавам като я чета.

Заедно с Реката, най-добрата поредица на Колин според мен.

Родриго беше култов, още се смея на шегите му.

Другото интересно нещо бе историята...едиственото, което липсваше, бе трета част, за да се разправи с братовчеда си.

Има ли тема с въпроси към Колин, за да го попитам защо не се появи трета част?

Изчетох двете книги-игри на един дъх и се върнах в младостта си.. С изненада, след като прерових форума, не намерих тема за тях и ето на - създавам я. Пък, който иска да коментира.

Хвърлям се веднага върху моето ревю на според мен на едни от най-класните книги-игри като литература, а и като игра. Диего де Алтасар е главният герой на приключението, дребен феодален лорд на измислено господарство в Испания. А тя, горката, се намира в един от най-трудните периоди от съществуването си (дори преди исторически да се роди държава с това име ) Докато четях първата книга имах усещане за препрочитане на "В името на розата" на Умберто Еко. Завързана история с разкриването на убийство, намиране на съкровище и въобще си лъхаше на средновековна западна (сиреч католическа) главоблъсканица. Парадоксално за книгите-игри на Колин Уолъмбъри, изборите в книгите-игри са много, логични са и развиват действието по разнообразен начин. Въпреки че има система от престиж, подобна на късните творения на Майкъл Майндкрайм, което пък предполага, че дори с грешен избор пак може относително лесно да се стигне успешно до края на книгите.

Първата от двете определено ми се стори по-добра като литература. И по-логична (който е започнал втората, ще види че има несъотвествие в дневника, което би вкарало играча в ступор как точно да нагласи достижението си от първата). Имаше както "съдбоносни" избори, така и по-маловажни, от които не всичко се бастисва. Докато втората книга е по.. семпла да го кажем, макар и с повече действие. Нарочно не влизам в подробности и говоря вяло за това какво са и какво не са двете томчета, защото наистина не видях някой да се е изказал по тях. А това си е престъпление.