Топ 9 любими книги (Колин Уолъмбъри)

Гората на демона е любимата ми книга-игра. Замъкът на таласъмите - култова. Огнена пустиня и Господарят на зверовете ги препрочетох преди 2, максимум 3 години.
Първата все още ми се видя много силна, а втората приятно ме изненада, не я помнех като толкова добра. Ледените пирати ми е любима история и се радвам, че и продължението й все пак беше издадено. В лабиринта на времето и Нощта на върколака - класики. Тайната на светещият мъх е първата книга-игра, която получих - за деветият ми рожден ден, но не е първата която изиграх (първата ми беше Свръх-разум). В средата на 90те ми бяха дали да прочета книга-игра, на която не помнех нито заглавието, нито автора. Само откъслечни фрагменти от историята, която се водеше на зимен пейзаж. И някъде 2004-2005 ми попада Ледено безмълвие, прочитам я - ама не, не беше това. Минаха още около 7-8 години и тогава ми попада Светилището на Хиперборея, прочитам я - и да, това беше книгата от която имах откъслечен спомен. И нея я препрочетох преди 2-3 години, приятна книжка.

Яд ме е че няма 10 място, щях да вмъкна и Светилището на Хиперборея, но както и да е. При Любо е трудно да се ограничиш до 10. Друга моя любима книга - Реката 2 - не можа да влезе. Тъпото е, че е трилогия, Реката 1 и Реката 2 започват много силно, но финалът е претупан.

Наложи се да довърша някой заглавия, но ето и моя топ 9 на Любо.

Господарят на зверовете може би е любима, след това Гримоар , но всички от класацията са заслужено там по различни причини .