Замъкът на таласъмите

Здравейте, приятели, в новия ни форум!

Лично за мен това е най-яката книга-игра евър. Да не говорим, че това е и първата книга-игра изобщо, която прочетох. Стилът е лек и шеговит, духът на книгата е добронамерен и приятелски. Още когато видях корицата си казах - ооо, ето това е нещо, с което си заслужава да се позанимая! След това я изчетох 5 или 6 пъти, вече не помня, но помня, че надрасках отзад дневниците. Все още помня самодивата с големия меч, злия Тиквеняк Първи, коварните джуджета на скалистия проход, баба Яга и чукундурите. Да не забравяме и зловещата Кикимора с буркана от конфитюр от кисели краставички, торбата със злобно псе, както и жалната гъдулка.

И всички предмети барабар с лъжливата жаба и свещичка самопалка. Бойната система на книгата (като човек играл на Dungeons & Dragons) все още я нямирам за перфектна и дори написах две мои подобни книги-игри, в които се биеш по същия начин. И замъкът, с кулите и крепостната стена!!! Ах....

С привкус на вечна класика! Поклон пред труда и фантазията на г-н Любомир Николов!

Още когато видях корицата си казах - ооо, ето това е нещо, с което си заслужава да се позанимая!

Ама то... на корицата има Педя човек - Лакът брада. Поне той е централната фигура.

Иначе описанието на шантавите чудовища и предмети ми поприпомни атмосферата на книгата - и действително е уникална. Както и други книги на Колин, Таласъмите е прицелена точно в най-малките, но като такава работи чудесно.

"Замъкът" е първата книга-игра, която прочетох изобщо Макар да бях чувал вече за феномена книги-игри и по-специално Огнена Пустиня, точно това беше първото, което ми попадна от жанра. Страхотно е, браво на Любчо

Мисля, че и илюстрациите допринасяха много за атмосферата. По принцип никога не съм харесвал особено арта на ДимОто, особено някои корици, обаче в тази книга графичните илюстрации бяха един път, страхотна (сюр)реалистична атмосфера създаваха.

Първият замък си е абсолютна класика за мене!
Не само като история и стил, но и корицатана Димо, илюстрациите също...
Имам щастието да съм горд притежател на първото издание... с автограф от Любомир Николов

Имах шестица по рисуване след като прерисувах корицата

Все още помня самодивата с големия меч, злия Тиквеняк Първи, коварните джуджета на скалистия проход, баба Яга и чукундурите. Да не забравяме и зловещата Кикимора с буркана от конфитюр от кисели краставички, торбата със злобно псе, както и жалната гъдулка.

Яне, забравяш Лапнивол
Кой друг убива с един удар, а?
Ейй, приигра ми се бре

Замъкът и Огнена пустиня са евъргрийни просто.

"Замъкът" е от най-добрите, наистина. Само факта че ми попадна изключително късно не го нарежда сред личните ми евъргрийни.

Тия дни се сдобих с продължението - "Таласъмите се завръщат" - изключително приятна, и с много свеж хумор, но за съжаление далеч от оригинала.

Обаче бойната система беше страхотна и доста оригинална. Жалко, че някак си не продължиха с нея.

Една от двете книги на Колин, с които не бих се разделил (втората е Нощта на Върколака). Лошковците бяха много изпипани, предметите бяха супер.

Свете й продължения бяха провал, поне в моите очи. Но така и не успях да си харесам хумуристична КИ, така че проблемът може да е в мен.

Не мога да си спомня защо, но специално тази книга-игра не ми е направило кой знае какво впечатление като малък. Мисля, че Огнена пустиня и Гората на демона са по-добрите. Специално в гората има повече обикаляна, докато в Замъкът мисля, че беше ту нагоре, ту надолу..ту надясно, ту наляво, а и нямаше карта. Само илюстрация на замъка, която ми стоеше някак хумористична, както всъщност и повечето илюстрации - имах чувството, че играя детска приказка, а не фентъзи епос . В Огнена пустиня илюстрациите създаваха по сериозно впечатление, сякаш зрял мъж (жена) е тръгнал на битки.

Тази книга я намерих доста късно. Всичко ми говореха за нея колко е добра и прочие. И я търсех от този, онзи и все не успявах да я намеря. Накрая си я купих, макар че и бе минало времето, бе издадена доста отдавна от деня в който я бях купил, но някой я продаваше. Ами хареса ми, готина идея е да се вкарат Педя човек лакът брада и всякакви такива герои от приказки. Забавна е, имаше приятен хумор. Помня, че има нещо като лабиринт и ми беше много трудно да открия къде точно е Цар Тиквеняк. Да книжката е по-скоро детска, но е интересна и има свежи идеи.Обаче, продължението Таласъмите се завръщат ми харесва повече.

Каквото и да пиша за замъка ще е малко...за първи път я прочетох едно лято, като я бях заел...не исках да я връщам след това, но я върнах Страхотна книжка...всичко е на ниво, да детска е, приказна, но е написана много добре, Старата гора е като истинска.
Положителни страни: литературата, различните пътища и това, че вълшебните предмети срещу Тиквеняк, могат да се намерят по няколко начина, писали сте за бойната система, няма как да не я отлича, въпреки че книжката може да се мине само с една битка срещу Тиквеняк, разнообразието на вълшебни предмети, които ти помагат.
Отрицателни страни: сигурно има нещо, което не ми харесва, но за "Замъкът на таласъмите" ще си го спестя.
Карта на самия замък би била полезна и един спойлер на кръстопътя в гората не слушайте вълшебната книга и кълбето, че пътят е на ляво, първо обиколете малко има полезни предмети