Замъкът на таласъмите

Здравейте, приятели! Макар от известно време да разглеждам форума, все не остава време да пиша и да споделя своите спомени и впечатления, които магията на книгите-игри е сътворила в едно доста отдавна отминало време. Пиша първото си мнение точно на Димитровден и в темата за първата книга-игра, която имах удоволствие да разлистя преди почти 25 години, тъй че да отдам почит едновременно на двамата най-големи в жанра - Любо и Майкъл Поклон пред таланта им и нека са живи и здрави дълги години!
Иначе за Замъкът мога да кажа.. Замъкът на Таласъмите - Българското фентъзи! Преди десетина години беше излязъл един дебел сборник с фентъзи разкази от български автори с това заглавие, но мисля, че то подхожда изцяло и за мото на таласъмската трилогия на Любо, и особено на първата и най-велика книга от нея! Страхотна атмосфера, за която безспорно роля изиграват и майсторските илюстрации, интересна завръзка със Самодивата, която после и други автори експлоатираха като че ли..(а самата Самодива без да крия, бе една от първите поп-културни икони на моето детство, в която съм се влюбвал... много преди Памела Андерсън ) Интересно и вълнуващо приключение в един сполучливо изграден и жив свят, какъвто аз поне не се сещам да съм срещал преди а и след това, особено оригинален по отношение на комбинираните елементи в него, и най-вече включването на типичните български фолклорни/митологични елементи. Лековат и забавен, същевременно с това, на мен лично ми е оставил спомен и за ясно доловима мрачност и обреченост.. Дали съм бил прекалено малък и дали заплахата от страховития Тиквеняк Първи е повлияла толкова силно на детското ми въображение, не знам... Като стана дума за Тиквеняк, няма как да остане незабелязана и пророческата визия, която е имал Любо за това, че истински Тиквеняк, 1000 пъти по-ужасен, ще управлява България четвърт век след като я е писал...

А, в заключение, искам да ви задам въпрос, който ме мъчи вече толкова много години. Някой има ли спомен(освен моят, очевидно ) за телевизионно състезание по БНТ някъде в периода, непосредствено след бума на книгите-игри '92-'93 някъде, в което имаше двама участници, които разиграваха чрез пултове за фиктивно управление(най-вече използването на предмети) пред тях и видео стена(явно със заснети предварително сцени) приключение, ТОЧНО ПО КНИГАТА Замъкът на Талъсъмите? Спомням си, че имаше поне 2 епизода, в единият от които имаше битка срещу Тиквеняк, който беше с голяма оранжева перука, голям меч и пушечни ефекти около себе си, като играчите не бяха нито 1 срещу 1, нито кооператив, но се състезаваха кой ще успее да победи първи Тиквеняка... Имаше и водеща(дали не беше и популярната тогава Лили Вучкова), която четеше адаптирания сценарий, и играчите вземаха решения кой как ще постъпи, абе точно като книга-игра, ама по телевизора, ахаха... Може би звучи налудничаво, но споменът е твърде устойчиво застоял се, за да е било просто сън

Прегледах предходните мнения и ако не бях препрочел книжката вчера и аз бих написал подобно.

„Замъкът на таласъмите“ е първата ми КИ и е тази, която ме запали по жанра. Пазя страхотни спомени за нея. Беше се разпаднала от многократното прелистване и първо я залепихме, а след това дори и зашихме, за да задържим страниците в компактно състояние. Сега решиш да я препрочета, за да видя дали е подходяща за дъщеричката ми.

До замъка стигнах в рамките на 5-6 епизода и след това вътре започнах да обикалям на сляпо. През един и същи епизод може да минеш десетки пъти и да ти се случват едни и същи неща. При повторното изиграване я минах за по-малко от 10 минути. Знам, че има много интересни места и че ако от самото начало обикаляш, а не избереш правилния път ще ти бъде по-интересно, но всъщност това си е един от най-сериозните недостатъци на играта. Ако играеш добре я превърташ за около 15 епизода.

Сигурен съм, че за дъщеричката ми не е подходяща, но честно казано не знам за кого точно е. По-малките деца ще бъдат фрустрирани от обикалянето и лутането. Тъпо е и че добрият играч бива наказан с пряк път. За големите пък си мисля, че стилът ще се стори твърде детски. „Господаря на мрака“ и „Древното зло“ според мен са много по-подходящи като следваща стъпка след книжките на Никола Райков. Както и тези изданени от „Аполо Прес“, разбира се.

Силно препоръчвам да не е я препрочитате, за да не си разваляте носталгичните спомени. Аз лично съжалявам, че го направих.

Основният плюс са хубавите илюстрации. Жалко, че Димо впоследствие рисуваше само корици.

citadelata.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B8%...D%D0%B8%D0%B3%D0%B8/