Книгите на Любчо Николов

Позволих си да публикувам тема за цялостното творчество на Колин. Макар той да ми е вторият любим автор (след Блонд), определено книгите на Любчо са тези, които са оказали най-силно влияние върху мен по някакъв начин.

1. Огнена пустиня - първата книга-игра в България изобщо бе и първата книга-игра, които въобще видях и чух. Един съсед, живеещ на първия етаж я четеше на терасата си. Когато го попитах какво е, той отвърна - книга, в която героят си ти. Не пожела да ми я даде да я разгледам. Впоследствие кръстосах цял Свищов да я намеря и я открих на една вестникарска сергия, която по принцип не съществуваше - появи се за кратко и изчезна, имаше точно една бройка, последната, а аз в джоба си имах точно 10 лева и 77 стотинки, колкото струваше тя. Страхотна книга.
2. Замъкът на таласъмите - първата книга-игра, която си купих и прочетох и ме накара да се влюбя в жанра завинаги. Благодаря ти, Любчо!
3. Последната врата и Пъклената кула - когато бях четвърти клас си бях изградил навика всяка събота сутрин да прекосявам града и да стигна до центъра, където си купувах книга-игра от определена сергия. Макар и да не помня останалите книги, които съм си купил оттам, макар точно тези две на Любчо да не ги имам за кой знае какво, точно като ги пипна и играят ролята на машина на времето - засилват ме някъде там, назад във спомените.
4. Тайната на светещия мъх - книга, подарена ми от сестра ми. Щом я чета, веднага се сещам за нея
5. Светилището на Хиперборея - книжка, която си купих от един стар приятел. Видя ли я - и споменът за него изниква!
6. В лабиринта на времето - книга, която "бягаше" от мен. Купувал съм я три пъти - просто двама различни хора я взимаха да я четат и после не ми я връщаха, единият забягна в чужбина, другият се колебая дали е точно той и така. Сега "беглецът" е хванат и мърдане няма
7. Гората на демона - книга, която пък се "криеше". Видях я на една сергия, зачудих се дали да си я купя, после си викам хайде първо да ида на кино и ако останат пари, на връщане ще я взема. Пари на връщане останаха, ала книгата някой я бе купил. Търсих я сигурно 15 години, докато едва преди няколко дни ми попадна.
8. Нощта на върколака - единствената книга, която ме караше да изтръпна от ужас, макар и да бях десети клас. Въпреки топлите завивки буквално се вледених.
9. Гримоар - истинската наслада от хоръра, комбинирана с разказа Бонанза вътре превърна Гримоар в личният ми фаворит от творчеството на Колин.
10. Конникът на Апокалипсиса и Сянката на Сатаната - когато искам да прочета една книга-игра, която едновременно да повдигне духа ми, да ме успокои и като цяло да ме накара да се почувствам по-добре, това са книгите.

Така че - за Кръстника!

Неговите книги бяха някак си от друго измерение. Когато почнеш да ги четеш просто продължаваш без да спираш.
Потопяваш се някъде навътре в себе си и когато най-накрая стигаш до края си леко натъжен, че напускаш мястото, където си бил само за миг.
Винаги съм искал да се срещна с него. Да му кажа едно голямо Благодаря. Но не се противя дори само да го зърна. Истинска легенда в българската литература.

И до днес си ми остава любим от всички автори на книги-игри!

Имах честта да се запозная с господин Николов на едно събитие в Пловдив преди две години на което беше гост. Изключително приятен господин, беше много впечатлен като му разказах за плановете на Ян за създаване на фен-сайт, и искрено се учуди като му дадох "Трите камъка на съдбата" за автограф.

Трябваше да порастна малко, за да го оценя напълно, но реално е единствения професионален писател сред авторите на книги игри и това си личи по начина по който пише. Най-доброто повестование.

Освен това малко или много Любо имаше един особен маниер на писане, който изключваше тъпия екшън. Книгите му са някак... истински. Малко автори го могат това.

Събитието "ЕвроКон 2004" ?

Останалото как да е, ама тва

единствения професионален писател сред авторите на книги игри

кво точно трябва да означава?

Освен ако нямаш предвид, още тогава, началото на деветдесетте. Но пак не е точно.

Сори, момчета, едно е да харесвате стила му - съвсем друго такива класификации. Точно сега ми бе още по-неприемливо, след като току що му бях прочел примерна книга ("Ледени пирати") и се бях удивил на тотално безличния, скучен стил/език. И аз си спомнях по-добри негови неща, въпреки ограничаващия формат и стандарт на КИ.

От друга страна, ти говориш за повествование, а там нещата вече доста се размиват при книгите-игри, така че може и да си прав в някаква степен.

Моето мнение е, че Любо е страхотен преводач, има достъп до прекрасен епик-фентъзи стил, който веднага личи в превода на Властелина и донякъде в собствените му допълващи писания към Властелина - но никога не си е правил труда да използва пълноценно този стил в книгите-игри. Не мога и да го виня - колкото и да е получавал, със сигурност е било смешно малко, затова и ги пишеше по една на месец-два.

Но за професионален автор Боби (Блонд), например, вече се спряга не по-малко. Колкото и да не ви кефи пост-геймбук кариерата му. (А даже и Върджил има няколко занаятчийски романа, които се радват на известно количество фенове.)

Но, да не се хващам повече за думата. (Пък и Любо има четири осемдесетарски фантастики, които може и да са много добри. Просто, случайно или не, досега не съм чувал никакви конкретни отзиви за тях. Но ако са били толкова добри, твърде жалко би било, че веднага след тях се е отдал завинаги и изцяло на преводи и геймбуци. Такива бяха времената де.) Да приемем, че говорим за предпочитания към различен стил и готово.

П.П.: Ако някой е чел нещо от въпросните му фантастики, ще се радвам да чуя обективно мнение и сравнение с книгите-игри.

П.П.: Ако някой е чел нещо от въпросните му фантастики, ще се радвам да чуя обективно мнение и сравнение с книгите-игри.

Чел съм "Къртицата" и "Червей под есенен вятър". Специално първата е много добра фантастика, макар и класически стил, който може и да не грабне някой от по-младите фенове. Но дали имат нещо общо с книгите-игри - НЕ, нямат абсолютно нищо общо. Все едно да сравниш книга-игра на Ливингстън или Стийв Джаксън с роман на Азимов или Артър Кларк, дотолкова са различни. Аз специално и досега не мога да повярвам, че и романите, и книгите-игри са писани от един и същ човек. И двете неща са хубави, но по съвсем различен начин, дори мисля, че са насочени към различни аудитории.

аз съм чел и "Съдът на поколенията" (в съавторство с някой си Г. Георгиев, но не е Миндизов) - става, но...

наиистина нищо общо с книгите-игри. специално на този му роман помня само началото!

Останалото как да е, ама тва
...
кво точно трябва да означава?

Доколкото забелязах Любо Николов е единствения с издадена художествена литература преди книгите игри. След това не съм следил кариерата на никой от авторите, но по времето когато нещата започваха професионалиста беше той.
Относно Блонд нямах и идея че е прописал книги в последствие, но май е било доста след това.

Някой ще ме светне ли "Черното огледало" на Любо какво представлява? Случайно я видях в интернет.

Някой ще ме светне ли "Черното огледало" на Любо какво представлява? Случайно я видях в интернет.

Приключение с герой Дик Ченси от Тайната на Светещия Мъх и Гробището на Слоновете. Ставаше дума за някакъв археологически артефакт, действието се развиваше нейде в Южна Америка и митологията на тамошните индианци беше нелошо засегната. Като цяло добра книжка, става.

Пък и Любо има четири осемдесетарски фантастики, които може и да са добри. Просто, случайно или не, досега не съм чувал никакви конкретни отзиви за тях..

Ти шегуваш ли се Та той е получил награда "Еврокон" за "Червей под есенен вятър".

Ъ-ъ, знам. Тва не означава автоматично, че е интересна или приятна за четене за повечето читатели.

Вече ако си я чел, кажи как ти се стори. ТОВА има значение.

Странно, че мислиш така.
На мен ми харесва много, но не мисля, че моето или твоето мнение имат кой знае какво значение. Фактът, че авторът е спечелил "Еврокон" с тази книга, говори сам по себе си достатъчно, както за класата на писателя, така и за самото литературно произведение.

Държа да отбележа едно важно уточнение - Любчо е спечелил Еврокона за романа си като АВТОР, така наградата действително е престижна. Лошото е, че на въпросният Еврокон се раздават и много други награди, една от които е за дебют, която автоматично се връчва на всяка една държава участник и се дава всяка година. Понеже от журито на конвента не знаят кой действително е най-добрия дебют, представителите на всяка страна излъчват фаворитите си, които веднага печелят. Така има немалко раздадени награди за дебют Еврокон в България, които са в директен разрез с условията на конкурса и на практика са нечестни.
Адмирации за Любчо, който печели за романа си наградата, но за мен лично Къртицата е по-хубава негова книга.