Книгите на Любчо Николов

лапнивол писа: писа:

Странно, че мислиш така.
На мен ми харесва много, но не мисля, че моето или твоето мнение имат кой знае какво значение. Фактът, че авторът е спечелил "Еврокон" с тази книга, говори сам по себе си достатъчно, както за класата на писателя, така и за самото литературно произведение.

На мен пък ми е странно, че така низпоставяш собственото си мнение. За всеки нормален, уверен в себе си човек личното мнение (като клиент и потребител) трябва да е единственото решаващо. Ако помислиш върху това, ще ме разбереш.

Иначе аз заявих изрично, че в случая нямам никакво мнение, тъй като не съм имал възможност да прочета или науча каквото и да е за старите фантастики на Любо. Споменатата награда също не значи нищо за мен. Всичко зависи от това каква е била конкуренцията, както спомена Бранимер.

Брейй, че психолог сме си имали във форума.
Мило мое момче,
В света на българската фантастична литература има автори, чиито имена и произведения са всеизвестни сред фендъма. Любомир Николов е един от тях. Фактът, че нямаш становище за книгите му от една страна, и че смяташ личното си мнение по въпроса за решаващо, от друга, ме навежда на мисълта, че просто трябва да почетеш повечко, ако искаш да пишеш обосновано по темата. Това е и моят съвет, поне що се отнася до творчеството на Любомир Николов. Фактът, че наградата „Еврокон” не означава нищо за теб, пък ме навежда на една друга мисъл – че след като изпълниш горния съвет, трябва да разшириш читателския си кръгозор и да почетеш още доста, ако разбира се държиш да имаш що годе обективно мнение за научната фантастика.
Препоръчвам ти да започнеш с „Десетият праведник” - книга, която противно на твърдението ти, че след осемдесетте Любо Николов се е отдал само на преводи и писане на книги-игри, излиза през 1999 – та година. Освен това, по мое лично мнение(а знам, че това е важно за теб), е и най – интересният му роман.

Приемам всички съвети, лапниволе. Хубаво е, че имаме фен и на фантастиката тук.

(Дали ще се възползвам от тях, времето ще покаже. Някои хора просто не се кефят на сай-фай, особено от новославянския прогностичен тип.)

Последната книга-игра с името Колин Уолъмбъри на корицата беше "Кажданга: звезден легионер". Добра игра, страхотна история. Това вече можеше и да мине като "интерактивен роман".

Любомир Николов е едино от най добирите български фантастични писатели, брат ми е чел един от романите му от библиотеката, а на мен ми даде да чета за Реката от която никой не се завръща, което е книга игра за племе от неандерталци, които живеят в едно село и не са го напускали цял живот и играчът трябва да тръгне с една лодка по реката и да открие много неща. Но самата книга е написана мн увличащо и задържа вниманието, и това е с всичките му книги, не зависимо дали са обикновени или книги-игри.

Прекрасен писател и прекрасен човек. Трябва да го чуете как говори за Толкин - очите му светват, става същински Гандалф.

Ще споделя мнението на любониколофилската част от тайфата. Човекът е отличен автор и на фантастика, и на КИ, възхитителен преводач, приятен събеседник и симпатичен като личност.

shayhiri писа: писа:

Просто, случайно или не, досега не съм чувал никакви конкретни отзиви за тях. Но ако са били толкова добри, твърде жалко би било, че веднага след тях се е отдал завинаги и изцяло на преводи и геймбуци.) Да приемем, че говорим за предпочитания към различен стил и готово.

Според мен "Къртицата" е най-силната книга на Любомир Николов. Даже мога да я определя като шедьовър. Въпреки, че е от 1981 година, остава актуална и до наши дни. "Съдът на поколенията" също е силна и носи характерното глобално послание, което присъства във всички книги на автора.

Книгите-игри на Любомир Николов също се отличават съществено от всички останали. От първата до последната страница лъхат професионализъм, опит и умения. Книгата-игра на първо място е книга, а после е игра и вътре задължително трябва да има качествена литература и оригинални идеи. И от двете винаги е имало в достатъчни количества у книгите на Любомир Николов, което не може да се каже за другите автори в жанра.

Замъкът... това е първата книга-игра, която прочетох, дадоха ми я. После си купих второто издание или допечатка. Определено, книгата която впоследствие формира интереса ми и към фентъзито и фантастиката.
Играна милиони пъти. Евалата, г-н Николов

Сетих се че Замъкът на Таласъмите е единствената книга-игра, по която е правена телевизионна игра.
Не знам, някой дали си спомня или е гледал, но Канал 1 или както там се казваше тогава, бяха направили тв със същото име. Имаше общо 2 предавания и това беше. Бяха извикали участници, които да играят, тоест да управляват действията на актъор, който все едно беше героя от Замъка, водещата питаше накъде искаш да го пратиш, коя посока ще избереш, накрая имаше битка с Тиквеняк, която изглеждаше доста добре за средата на 90те...

Хубаво е, че си се сетил за това. Аз бях забравил за въпросната телевизионна продукция , въпреки че я гледах навремето. Губят ми се подробности, но като цяло беше добре замислена и реализирана. Спомням си, че имаше доста сериозна реклама и аз научих за телевизионния "Замък на таласъмите" поне две седмици преди излъчването. Разбира се, очаквах го с огромно нетърпение. Сега бих го гледал отново, но не вярвам да се съхранява някъде, ако изключим архива на БНТ.

Както виждам голяма част от вас са започнали първо с Замъкът на таласъмите и Огнена пустиня. Докато аз тях ги намерих много късно и много късно ги прочетох, когато книгите-игри вече западаха. Но ми харесаха много. Други негови книги-игри, които ми харесват са: Таласъмите се завръщат, Черното огледало, Последната врата, Трите камъка на съдбата ( виждам, че се говори, че Господарят на зверовете е по-добра, но аз нея не съм я чел), Прокълнатата книга, Реката от която никой не се завръща, Нокти срещу огън, Конникът на апокалипсиса, Сянката на сатаната и др.

Преди малко прочетох Трите Камъка на Съдбата. Цялостното усещане е същото, като след Черното Огледало, Каджанга (1 и 2), Гримоар. Интересна и добре разказана история, но все пак...недостатъчен елемент на игра. Чувствам се, сякаш съм бил почти пасивен читател, а не съм играл истински.

Чел съм Червея и истанах доволен.

Не бях прав в оценката си за последните КИ на Колин. Просто, историята е толкова силна, че игровия елемент няма как да не остане на заден план. Иначе, обективно погледнато, не мисля, че има причина да се съмнявам в игровите качества на изброените по-горе КИ. Е може би малко в Каджанга...

Определено съм останал с приятни впечатления от книгите на Колин. Като се замисля в личната си класация на книги-игри май няма негова на която да постава оценка по-ниска от 7 при все че има поне 3ма автори които са ми по-любими от Любо.
Списъка на Бранко от 1вия пост е есенцията в общи линии. Аз само бих прибавил Звезден легионер, която ми е любимата книга на Колин.