Книгите на Любчо Николов

Как няма да я помня?! Бях извънредно щастлив, че я снимаха в Бабини видини кули (подразбира се, че съм от Видин). Чак не вярвах на тоя "късмет". До последните дни на жанра за мен си беше "апокрифен". Почти не познавах друг негов почитател. А някой знае ли "Силмерион", кой го е превеждал?

O колко си прос' биха възкликнали Ян Бибиян. На една ръка разстояние читанката ми рече, че е той. На кой друг тробадурите в потури биха го възложили? Само дето те там са го кръстили Любен, явно на по дедо Либен

Модератор: Не поствай два пъти поред - предактирай последния си пост.

Lucious_91 писа: писа:

Любомир Николов е едино от най добирите български фантастични писатели, брат ми е чел един от романите му от библиотеката, а на мен ми даде да чета за Реката от която никой не се завръща, което е книга игра за племе от неандерталци, които живеят в едно село и не са го напускали цял живот и играчът трябва да тръгне с една лодка по реката и да открие много неща. Но самата книга е написана мн увличащо и задържа вниманието, и това е с всичките му книги, не зависимо дали са обикновени или книги-игри.

Племе неандарталци ! Реката наистина е страхотна книга, ама това с неандарталците ме "уби".
Днес прочетох Господарят на Зверовете, наистина много добра книга, Трите Камъка на Съдбата наистина е по-слаба, но също е хубава. На мен лично Последната Врата си ми е любимата негова книга, макар и да е кратичка.

И на мен Любо ми е любимия писател на КИ, колкото и да уважавам останалите четирима-петима (то всъщност беше Любо, Боби § Сашо(?), Мишо/Майкъл, Джордж/Георги и Елена-Върдж). Всъщност май Любо ще им остане един от любимите писатели въобще, защото някои неща от детските години си остават с човек завинаги. С изненада установявам, че сега 10-15 години след като книгите-игри умряха, не само все още имам мерак да препрочитам Любо (другите не толкова, макар че имат няколко доста добри книжки), но и все още намирам книгите му за интересни - въпреки, че вече не съм дете и че съм чел доста разни там литературни "класики".

Живи и здрави да са всичките пет-шест автора, които така ни забавляваха като бяхме малки - и в частност Любо, на когото искам да кажа едно искрено "благодаря"!