"Tайната на светещия мъх"

Само да вметна, че не знам до ден днешен как ама Тайната на светещия мъх ме разби едно време. Тънка книжка така се четеше сякаш беше два пъти по дебела КИ.

Равински, моля те недей толкова зловещ оффтопик. Повечето ти постове досега са през просото по тая линия.

Като си се сетил за Мъха, виж набързо дали вече има тема за него - не са толкоз много, само 3-4 страници - и ако няма, пусни нова тема с такова заглавие. Ето това е идеалният сценарий за всички.

Та явно имам нова тема
В Светещия мъх лично за мен Любо показа ненормална комбинация между преминиване през почти всички епизоди на тънката книжка, невероятна динамика, супер класна история комбинирано с вечната борба между доброто и злото без да е много наивна, съчетана с много добър фантастичен елемент.

Дължи се на умело структурираната книга - практически линейна в голяма си част (липсват алтернативни пътища като в Огнена пустиня примерно), но една от много малкото български с реализиран в нея лабиринт (и единственият класически лабиринт в КИ, който не ме е подразнил досега) и поне две места (летящата чиния и подземната пещера с трупа на паяка), където имаш множество разклонения-избори, но само едно ти дава възможност да продължиш (подход, пак въведен у нас от Любо в "Машина на времето" - картата на изследователския лагер на експедицията). Това гарантира бая лутане на пръв прочит и доста забавление. Тук заслугата на Любо е, че е открил баланса (не е като лабиринта в "Магьосникът от Огнената планина" примерно). Ако направиш схема на книгата, ще установиш, че всъщност не е толкова дълга, колкото ти изглежда и че реално няма голям смисъл от преиграване. Което ни най-малко не й пречи да е чудесна КИ.

Историята... Преиграването е безспорно много важна, но къде по добре е когато имаш страхотно разказана и развита история.
Тъпата кака Лара е с далеч, не толкова интересен сюжет след първата част. Ако бяха взели/купили сюжета на любо, щеше далеч по интересно.

Ама на тъпата кака Лара се наслаждаваш в много игри, а Дик Ченси си го тормозиш като пич.

Тия дни прочетох трите книги за Дик една след друга. Тайната на мъха оставя впечатление за най-дълга, като и конструкцията й беше добре напипана. Историята е готина, но включването на битки със зарчета изобщо не пасва на такъв тип книга-игра. Също към края има прекалено много битки с тия разбойници - досадява.
Черното огледало изобщо няма дневник. Тук историята ми хареса повече от Мъха, имаше редица интересни ситуации, за съжаление само с по един правилен избор. Голям минус на книгата е, че й липсва кулминация. Внезапно свършва, точно когато очакваш да стане нещо интересно.
Гробището на слоновете комбинира първите две и като дневник - който вече присъства, но без глупавите зарчета и точки живот, и като история - която е средно между прекалено удължения Мъх и доста краткото Огледало. За пореден път беше много интересена, но забелязах някои логически слабости. Примерно в началото трябва да решиш ще приемеш ли заем от един бандит. Ако откажеш - нищо. Ако приемеш - 2000 лири. Взех парите и очаквах да ми излезнат през носа, но не - бандита се оказа меценат и просто ги дари без да иска нищо в замяна.
В края на книгата има много интересен разказ, който по думите на Колин трява да слага началото на четвърта книга за Ченски, но за жалост такава не е излязла. Разочароващо.

Наваксвам с непрочетени от мен книги и ... Тайната ме изненада приятно. Линейна, да, но с оригинална история :clap:

Невероятно - не съм писал в тази тема!
Навремето бях страшно впечатлен от книгата (попадна ми второ издание), стори ми се хем ала Инди, хем страшно автентично и увлекателно... Прочетох я пак наскоро, и... Пак си бях впечатлен, какво си помислихте, че ми е било тъпо?

На някои може да се стори скучна системата за битки ала ББ, ама Любо не беше прекалил с тях в никакъв случай.

Споменът ми отпреди е, че книгата не беше нещо чак толкова особено. Не ми харесваха тогава и рисунките на Н. Русков (какво да се прави, дете на шарено се радва), а сега напротив. Сега като я препрочетох я оцених доста по-високо като история и като механики. Умрях 2 пъти при изиграването и то само заради хвърляне на зар, все пак късметът в книгите-игри трябва да си го имаш.

Pe6ka_S_Mnenie писа:

На някои може да се стори скучна системата за битки ала ББ, ама Любо не беше прекалил с тях в никакъв случай.

Тъкмо тук е една от големите признания за книгата, голямата част от битките можеш да ги избегнеш с относително логични действия. Не е зарчемет нонстоп.