Тайната на Орките

Според мен това е най-силната книга от фентъзи трилогията на Майнкрайм.

Отварям приказка отделно по простата причина че на трудно ниво (поне когато излезе) ми се струваше почти невъзможна за минаване. Общо взето и с ТОРНАДО 6 не съм се мъчил толкова. Първите ми няколко опита бяха поголовен провал, полека-лека схванах реда в който трябва да действам и да развивам героя си за да стигна до края. За висок резултат даже не говорим

Споделете впечатления.

Разочароваща поредица като цяло, може би само първата част беше наистина интересна. Всяка следваща книга беше по-слаба от предишната.

Конкретно в "Тайната на орките" всички избори са подчинени на събиране на точки. С каква цел ? Ами за да можеш да минеш успешно напред, когато стигнеш до много изкуствено пльоснатия епизод-цедка, за да не се налага да четеш забележките на автора за провала ти, написани с курсив в отделен епизод. А накрая - да бъдеш оценен колко добре си играл.

Историята е сладникаво-безинтересна. С разни там любовно-лирични отколнения от екшъна (то пък какъв екшън - или имаш достатъчно точки, или нямаш, вместо тактика - "математическа предвидливост"). И някакви цивилизационни драми на орките.

Накратко, Майндкрайм така и не изпълни заканата си да напише фентъзи по-добро от това на Колин и Уейн & Блонд.

За мен пък книгата и цялата поредица са страхотни и очарователни. Както и всичко (с много миниатюрни изключения) на Майкъл. Та всеки си има собствени вкусове и мнение

И аз считам опита за написване на фентъзи история за отчайващ, но "математическия" цикъл във втората част ме грабна!
Случвало ми се е и в първата част да загубя на "епизода - цедка", но ми се струва далеч по-лесна.

Днес прочетох книгата за пръв път, за съжаление почнах от втората, понеже първата я нямам. Като цяло ми хареса, но системата този път не е пипната и просто не може да се играе без лъгане. Като я завърших накрая излезе, че ми трябват допълнителни 30 точки дух за да я мина като хората. Също така огромните точки, които инвестирах в радост на кралството, правейки чудеса се оказаха без смисъл. Точките щастие, които слеват от това, просто не се използват. Разочарован съм и от липсата на оценка за играта ти, понеже миналия ден прочетох Тъмната страна на земята и много ме изкефи системата за оценяване там. Чудя се да чета ли Краят на злото - някой ако може да даде съвет.

Като я завърших накрая излезе, че ми трябват допълнителни 30 точки дух за да я мина като хората.

Вярваш, или не - възможни са. На десетото преиграване ми се получи. Много трудо се "бие" тая игра.
"Края на злото" според мен е доста вяла - напомна "Острова на динозаврите" като система.

Е, сигурно е възможно да се мине, но правилно ли е да има само един строг и конкретен начин за това? Така се обезсмисля иначе готината система. До средата на книгата, това инвестиране от един показател в друг ми харесваше много. В един момент обаче са ми останали 3 точки дух и се появява епизод "за да направиш това 15 точки дух, за да направиш онова 20 точки дух", казах си няма да спирам и си писах дух с отрицателна стойност, след което идва нов епизод и вместо да получа точки, играта отново ми иска някакви колосални количества. Не е тествана като хората системата, иначе е интересна. Краят на злото ще го пропусна значи.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

"Края на злото" според мен е доста вяла - напомна "Острова на динозаврите" като система.

Да, голямо разочарование е "Краят на злото", а първата книга от поредицата беше добро, многобещаващо начало. "Краят на злото" е нещо като сборник с логически задачи, свързани от някакво не много вълнуващо повествование. Там читателят може да се преструва, че играе срещу друг човек. Уж е предвидена като игра за двама, но взаимодействието между двамата е нулево. А и за един човек играта е безинтересна, целта е само да завършиш с висока оценка.

Хм. Аз пък имам много добри спомени от тази трилогия, но явно сме с различни вкусове. Повече от добри бих казал. Просто в името на приятелския спор - кое точно от Уейн и Блонд или Уолъмбъри намирате за по - добро? Не претендирам да съм чел всичко, но нещо не мога де се сетя за такова.

За мен въпросната втора част е най-добрата от трилогията. Има по малко от всички златни фентъзи елементи - могъщи магии, храбри орки, романтика. А елементът с танцуващите дракони е уникален. Истинско удоволствие е да играеш с такъв герой, който се превръща в зверове (вкл. дракон), лекува, спасява жътвата, "строи" храмове, впечатлява любимата си с красиви илюзии.

Лошо впечатление ми направи това, че главният герой толкова се заглежда по кагарката...Там не ми става съвсем ясно какво се случва в главата му.

Чел съм тази и първата, може би защото не бяха мои, а ги прочетох при размяна, освен че героя се казваше Елмар и това че ми допаднаха, друго не помня. Но си спомням, че сюжета ме бе грабнал.

Една от най-слабите книги-игри, които съм чел от ММ. Толкова безинтересна история, изкуствени ситуации, схематични избори и някакво безумно за мен смятане - молива не трябва да се пуска. В много от епизодите указанията са по-дълги от литературния текст.
Имам и Края на злото, но не смея да го почна

Краят на злото е пълна досада, само събираш Престиж. Обаче има игра с двама герои и уж ставала за игра от двама души. Само, че играта се състои от логически задачи и някакви управленски решения, които са един вид замаскирани логически задачи. Предизвикателството е нулево, играе се за висок резултат и толкоз. Двамата герои не си взаимодействат, само накрая си сравнявате престижа. Като игра е на нивото на Островът на динозаврите. Доста по-зле е от първите две от поредицата за Елмар.

На мен ми харесваха и като сюжет, и като начин на игра/ събирането на точки, логическите задачи и избори/.

Изчетох цялата поредица и съм с добро мнение за нея. На мен, Краят на Злото изобщо не ми беше досадна, дори мога да кажа, че ми хареса най-много от цялата поредица, не разбрах кое точно и е слабото, явно моят вкус е по-различен.
Не смятам, че ако се говори за класическо фентъзи, Уейн и Блонд или Колин имат по-добри неща, не смятам, че са и по-лоши, просто различен стил и въпрос на вкус. Но ако приемем, че най-доброто фентъзи на Уейн и Блонд е Варварският Бог или пък Принцът на Алкирия - там основното е битки със зарчета. А може би едни от най-добрите неща на Колин са Господарят на Зверовете и Трилогията за реката, и в двете твърде голяма роля играе шанса. Докато в Трилогията за Елмар, той не присъства изобщо, за мен това си е плюс.
Тайната на Орките наистина основното е трупане на точки, но това си е в типичен стил за Майкъл, книгата би могла да бъде доста интересна ако решиш да я преиграваш и да трупаш точки. Сюжетът изобщо не е лош, а книгата е много трудна - математическият цикъл е много добре изпипан. Съкровището на Дракона има подобна система, но книгата е лесна за изиграване. В Краят на Злото е наблегнато на логическите избори и единственото което се трупа е престиж, но сюжета е интересен и изборите са си логични, а идеята да може да бъде и игра за двама си е напълно осъществена. Сюжетът и в трите ми е интересен и увлекателен, най-вече в първата и третата, втората е наблегнато повече на сметките и схематичността.