Хлапето

Хах. Книгата била линейна без реални избори. Няма да коментрам повече. Наистина.

Линейни са, но има трупане на точки и предварително разпределяне на точки на качества на героя

"Енергия" в поредицата за Хлапето е най-смахнатият показател. Пада и когато Хлапето го бият, и когато го ядосат. Има два варианта за съдбата на Хлапето - или умира преждевременно от загуба на енергия, или задно с шефовете на мафията накрая. А"Пъкъл", която ми се посочва, е може би най-голямото разочарование за читателите на Запад (а и за немалко тукашни).

Това трупане на точки в "Хлапето" е пълна досада. Повечето избори са безсъдържателни и водят все по една и съща линия, гадната история не се променя. Какато вече казах, единствената наистина интерактивна ситуация в цялата поредица е тактическата битка в края на втората книга. Първата книга е толкова еднообразна като описания, че се налага няколко пъти да четеш едни и същи факти за младостта на Хлапето (обичал да чете Ницше и да пие).

Чисто литературните епилози иначе не са никак лоши. Но историята е интересна само в неинтерактивните откъси. Защо ?!

Прав си историята не се променя, променя се пътя към нейния край. Повече ли би ти харесвала историята, ако вместо да умре героя стане баш боса в града? Това ли ще едобър край за теб? Или да се предаде на полицията и да лежи в затвора? Или не, не - излиза на светло и си заживява щастливи с журналистката?
Какво нелогично виждаш в това Хлапето да губи енергия и като го бият и като го ядосат? В последната книга има и още един показател "сърце". Също толкова нелогичен е, нали? Повече ли ти харесват книги, в коити размахваш вълшебния меч, или изричаш "наи - яката мъгийа" и всички проблеми изчезват?
Колото до краткостта на първата книга - мисля, че автора дава обяснение за това, докато все още отговаряше на въпроси тук. По мое мнение Хлапето едно и две биха изглеждали по-добре обединени в едно книжно тяло.
Еднообразна като описания - сериозно?!
Трупането на точки било досада?! Може би лично за теб. Не и за мен например.
За мен историята е интересна в цялостта си, не само в неинтерактивните откъси. Интерактивни откъси. Що за термин. Прекъсваш историята. Намесваш се в нея. Раказваш я по свой вкус. Както на теб ти се иска. Това май го няма в книгите - игри. Историята е една и края е в общи линии един. Различни са пътищата до него. В книгите - игри читателя не интерактва - той избира по кой път да стигне до края. Това за което ти говориш го има до някаква степен в ролевите игри. В малко по- голяма в ММОРПГ, и в най - голяма във въображението на всеки един от нас. Това че ти не можеш да преглътнеш факта, че въпреки че си играл добре историята на героя свършва "зле" и само заради това не харесваш поредицата не я прави по - лоша.

ze BG писа: писа:

Ами, бая линейна си е, както и повечето от българските книги-игри излезли по онова време.

Ето един куп български книги-игри от онова време (1997-98), които не са така линейни:
"Роди се сянка" (свобода на движение)
"Вълшебната арфа" (никаква линейност)
"Ледените пирати" (силно разклонена)
"Вълшебната тетива" (свобода на движение)
"Компютърни войни" (свобода на движение)
"Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса" (никаква линейност)
"Крилата на проклятието" (известна свобода на движение, тактически избори в няколко ключови ситуации)
"Вампирите на Флавия" (свобода на движение)
"Тигрово око" и "Рубинено сърце" (свобода на движение)
"Водопадът на Дъгата" и продълженията му (свобода на движение)
"Лейн и Брайт: орбитални имоти" (свобода на движение)
"Часът на вампира" и "Часът на вещицата" (две преплитащи се и взаимодействащи истории)
"Тайната на Зоро" (различни пътища)
"Немезис" (доста тактически избори, известна свобода на движение, няколко финала)
"Господарят на душите" (свобода на движение)
"Сага за Ринглас" (различни пътища)

Дори и книгите на М.М. за "Хермес" и "Плеяда" не са толкова линейни. В "Тайната на орките" има различни пътища в някои случаи, а в двете за викингите има значителна тактическа свобода. "Клопка за победители" е твърде нелинейна.

А десетината различни финала в "Спасете Титаник !" може би са върхът на идеята за интерактивна история. Колин беше въвел няколко различни финала още в "Тайната на светещия мъх".

"Роди се сянка" (свобода на движение) - какво по - точно?
"Вълшебната арфа" (никаква линейност) - така и не я дочетох, сигурно много нелинейна ми дойде
"Ледените пирати" (силно разклонена) - моля??? - десетте или повече професии ли са разклоненията?
"Вълшебната тетива" (свобода на движение) - не съм я чел, не мога да коментирам.
"Компютърни войни" (свобода на движение) - не съм я чел, не мога да коментирам
"Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса" (никаква линейност) - не съм я чел, не мога да коментирам
"Крилата на проклятието" (свобода на движение)-не съм я чел, не мога да коментирам
"Вампирите на Флавия" (свобода на движение) - пак не ми е ясно - движение по картата ли имаш предвид?
"Тигрово око" и "Рубинено сърце" (свобода на движение) - не съм ги чел, не мога да коментирам
"Водопадът на Дъгата" и продълженията му (свобода на движение) - много добра идея, с недобро изпълнение и доста клишета, плаващите кодиребки на Върдж ли са свободата на движение?
"Лейн и Брайт: орбитални имоти" (свобода на движение) - карта и плаващи кодировки - свобода на движение?
"Часът на вампира" и "Часът на вещицата" (две преплитащи се и взаимодействащи истории) - няма да коментирам, поради лични причини
"Тайната на Зоро" (различни пътища) - не съм я чел, не мога да коментирам (а и не желая - свършиха се темите, че ще пишем за Зоро и Динозаври)
"Немезис" (доста тактически избори, известна свобода на движение, няколко финала) - с нищо не запомняща се книга - игра - поне за мен. Дивия Запад и индианцте на Джордж са класи над нея.
"Господарят на душите" (свобода на движение) - не съм я чел, не мога да коментирам
"Сага за Ринглас" (различни пътища) - стига бе! колко бяха два или три различни пътя?

Leidrin писа: писа:

"Вълшебната арфа" (никаква линейност) - така и не я дочетох, сигурно много нелинейна ми дойде.

Много линейна ?!

Не, не написал съм много НЕЛИНЕЙНА. Та сигурно затова не я и дочетох. То нелинейност, нелинейност ма там баш с лопати да я ринеш.

Да, прекалената нелинейност също омрзъва. За това съм съгласен.

Защо пък да омръзва!
Нали именно заради това дадена книга-игра има шанс да се препрочита много пъти, а да не се захвърля веднага след първия прочит.

Джонатън Харпър е псевдо нелинейна. Огромна свобода на движение, но ако не следваш правилната подредба на посещения на местата - гориш. Сходно е положението и с Вълшебната арфа.

Часовите книги според мен са порядъчно линейни. Труден за признаване факт, но именно най-линейните КИ се оказват и най-приятни(лично мнение)

Мда. А една обикновена книга, която си е линейна и нищо повече, се захвърля след първия прочит и не се докосва повече.

Последните незнам си колко мнения са си за тема - линейни или с повече свобода на движение книги предпочитате Ако са написани както трябва и двата вида си имат очарователни страни. Иначе като цяло линейните поне мен по-трудно ме впечатляват. Ама какво да очаквате от един луд фен на "Гората на обречените"

Чел съм само Хлапето се Развихря и Хлапето се Завръща, като втората доста отдавна. Според мен, в действителност е линейна като игра, но може би именно това е идеята, тук книгата се базира повече на литература, отколкото на игра. За феновете на повечето игра, вероятно е досадно, но не и за мен. Хлапето е книга която много добре представя емоциите на героя и има много готина история. Макар и малко, все пак има някаква игра и тъй като се кефя на историята, тази игра за мен е напълно достатъчна. Ако героят не умираше накрая, просто нямаше да я има крайната емоция и послание, които предава историята, нямаше да се почувства цялата книга истински.
Относно линейните и нелинейните книги, искам да попитам за една книга която vg е сложил в списъка си с нелинейни, става дума за Орбиталните Имоти. Кое точно и е нелинейното? Цялата работа се състои в изследването на една планета и после нейното продаване след някакви глупави търгове. Вярно има някаква кратка, странична история дето отвличат съдружника ти и трябва да го спасяваш, но това е доста кратка част от книгата и не променя основната идея, която е просто продаване на някаква планета. А цялостният сюжет и добрият край, не се променят в която и да е книга-игра. Може би, би било интересно да се направи книга-игра с няколко различни края, но не знам досега да е правено.
За Хлапето, би могло да се приеме, че да умре е добрият край, само че от собствената си ръка, а не от чужда. А, това човек да си набавя енергия от алкохол или дрога е напълно възможно, има такива хора... Хора, които без дадени вещества, дори и изключително вредни такива, те просто не могат да разсъждават трезво.