Гневът / Нашествието на Викингите

Ами наскоро се сдобих с Нашествието. Не бях го чел. Гневът ми беше любима книжка. Прочетох ги и двете и мога да кажа, че Нашествието по скоро ме разочарова. Имах чувството, че чета две еднакви книги, с еднакви схеми, и кажи речи с еднакво съдържание. Особено това повторно минаване през земите на бондовете и през Пещерата на боговете, финалната битка с мастър гадта и т.н си беше повече от deja vu. И докато в първата се създаваше донякъде атмосфера, можеше да почувстваш малко атмосферата на епохата, то във втората част тотално се изгуби това усещане. Превръща се в едно бясно трупане на точки и показатели... кратки прости изречения - главно само с подлог и сказуемо.. по едно време се почувствах все едно чета настолна книжка с правила. Малко съм краен, но ММ ми е от любимите автори и затова разочарованието ми беше толкова голямо.

Значи вече не съм толкова ентусиазиран да намеря и нея . Това да се минава през същите места като в Гневът, наистина ми се вижда доста тъпо.

да, но е реализирано в 10 епизода. Не смятам това за добра критика. Мен лично ми беше адски интерсн ода свалям принцесата

Ами ако сложиш и логическите задачи не мисля че са само 10 епизода, но за да не говоря наизуст ще погледна довечера. Е да, логическите задачи са различни ама пак медальон, пак имена с руни да разчетеш, пак логическа задача с неизвестно Х, Х+2 + не знам си кво равно на 20. Почти нямаше епизод, в който да не намаляваш или качваш някой показател.. седиш с химикалка в ръка, зяпаш книгата и драскаш в преписания дневник. То още малко щеше да е 50 на 50 зяпане на дневника и зяпане в книгата.

Свалката с принцесата беше свежо допълнение, така си е. Ама и там всичко беше яко предсказуемо и логично. Понякога логичността в изборите на Майкъл "писва". Искаше ми се например ако избера да не се бия с лъскавото леке пред нея, тя да ми каже.. "Ей бъзлю не се оправдавай с мен, ами се бий с него като мъж веднага" и да имам наказателни точки

Е, признавам, че щеше да е доста по-достоверно от историческа гледна точка, ако беше казала така.

В Нашествието на викингите изкарвам 101 точки

Имам чувството, че ако автора е заложил максимален брой точки в една книга-игра на последната трудност 50, ти ще изкараш отгоре

SatanicSlayer писа: писа:

В Нашествието на викингите изкарвам 101 точки

Супер. Дай само дневника да видим.

Branimer писа: писа:

Имам чувството, че ако автора е заложил максимален брой точки в една книга-игра на последната трудност 50, ти ще изкараш отгоре

А в Асасините колко изкара, Танер, ако си стигнал до нея изобщо?

Асасините ли човече?
Макса на Асасините. Както ти казах и на София диша изкарах 52 точки, смятах ги на ум докато четях.
Там леко се изгаврих с тебе и казах че са 62 за да ти видя реакцията. Още не съм готов с рецензията, защото се пробвам да не е злобна заради странните термини в книгата, които си сложил.

ПП Асасините беше като тренировка преди футболен мач т.е. - чалготека, мацки, водка и тренировка на денсинга.

Занимавах се с "Гневът на викингите" и с успях да достигна 63 от 63 точки. Няма да правя нова тема за тази книга, след като я има тази. "Нашествието на викингите" го нямам наоколо за да го изиграя пак и него, така че засега оставям викингите настрана.

Лична оценка и за двете книги-игри: 8 от 10.

Скоро играх на "Гневът..." и нещо не ме грабна. Прекалено схематична ми се стори, само трупаш точки на няколко показателя и решаваш елементарни логически задачи. Героите бяха супер плоски и стереотипни. Някак си не можех да се отърва от усещането, че чета книга написана набързо за да си вземе автора хонорара.

Да всичките книги на Майндкрайм са схематични, освен Тъмната Страна на Земята и Бягството в Мегаигрите ( първата част де, за нататъка не знам), поне само за тези се сещам. Играл съм много от неговите и във всичките други които съм чел има схеми с трупане на точки. Всъщност, според мен схемата във Викингите е направена много по-добре от другите му книги.

Изчетох и Нашествието, на мен пък доста ми хареса. Ако Гневът не ми беше първата, може би Нашествието би ми харесало повече. Доста е увлекателна. Не ми хареса, че на моменти Ерик се държеше като мухльо, а не като мъж. Имах чувството, че когато Рангнар Лодборг каза, че е покорно псе, казва истината и Ерик няма основание за бой. Това с християнската вяра ме издразни, аз ако наистина бях на мястото на Ерик, нито щях да приемам християнска вяра, нито щях да строя църкви.

Хубави книжки втората доста по добра от пъвта.В нашествието се случват доста повече неща,доста е трудна и определено мие фаворит.Що се отнася до приемането на християнството то си е чиста политика и Борис едва лие умирал от кеф,когато го е наложил в България,но щом се налага няма как.