Гневът / Нашествието на Викингите

С голям кеф я прочетох - голямо разнообразие има и не е схематична с по два реда епизоди.
Изкарах 52 точки (82%) - чудя се къде толкова съм се издънил

Всъщност разбрах - баш на края заради кофти зар съм изпуснал 4 точки, а в средата още 4 пак заради късмет. 1 точка от амулета.

И пак ми се губят 2 точки някъде за които не мога да се сетя откъде ми се губят.

Прочетох си и двете книжки уикенда. Абе класически произведения, едни от най добрите на Майкъл Майндкрайм, наистина показва майсторство тук. Дори и толкова години по- късно не са морално остарели като гейшплей и механики.

Дойде време да (пре)прочета и най-добрата, според мен, поредица на Майкъл. Толкова ме беше запалил по викинги, че имах няколко (сега бих ги нарекъл курсови работи), а тогава бяха специални домашни и презентации по темата в ранните ми гимназиални години. Нещата са доста изпипани и доста интересни. Има клишета, но стига сега
Гневът на викингите
В първата книга тъкмо ставаш мъж, получаваш меч и убиват баща ти и брат ти...ами няма как ще трябва да се отмъщава. Ставаш могъщ викинг и дебнеш моментът. Планираш набези, отговаряш на загадки, тактически избори. Абе всичко е супер. Книгата е линейна, но възможността за различно разпределение на точките и предизвикателствата дават преиграваемост. Лично аз след толкова години постигнах резултат 92%, което го оценявам като много добре Не ми се занимаваше да разглеждам как се прави максималният резултат.
Силно препоръчвам!
Нашествието на викингите
Още от първото, но в по-голямо количество. Повече точки, повече следене, по-трудна за постигане на макс резултат. На магия постигнах макс брой точки Сила.
Та нашият викинг вече е владетел и се занимава с по-глобални неща + разбира се любовна история.

Като цяло любима поредица и се радвам, че си я припомних. Бях си я оставил сред последните такива, но не съжалявам

Изиграх Гневът на викингите или по правилно да се изразя (пре)прочетох. Доста се изкефих след има няма 20 години на играта. Вълнуващото беше, че съм забравил правилните избори и беше наистина интересно. Нещо като мъгла в която виждаш стари спомени, но и те неясни както мъглата.
Та така за книгата: Линейна игра, но доста интересна. Има и история което е плюс. Има всичко: битки, загадки, тактика, стратегия, точковата система, дава амбиция за преиграване. Аз постигнах резултат от 61 точки с 2 по-малко от максимума или 97% по точно 96.825, бих казал отлично. 1 точка знам къде я изгубих, а другата сигурно ще полудея ако я търся. Така, че я оставям и без нея ще живея
Супер класика е Гневът на викингите, който я е чел(вярвам всички ) знаят за какво говоря, който не я е чел! Губи много ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ИГРА.
Впечатлен съм много, почвам да преигравам старите книги номер едно засега. За Нашествието на викингите ще има коментар отделно утре я почвам.
Браво Мишо!

Така, снощи (пре)прочетох Нашествието на Викингите. Много повече литература което винаги е добре, по трудна игра стана. Затова пък удоволствието е по - голямо. Спомените ми от преди 20 години са, че заложих повече на слава, сила и военна мощ. Този път я изиграх различно заложих на: любовта.
Избрах да наблегна на всичките способности и обрах точките. Хареса ми също, че свалката става както едно време. Първо усмивка, след това роза, после букет, франски, обноски, танци, поезия, пощадявах противниците си( което при играта си преди много години не правех), смених си и вярата(което също не бих си позволил при друга игра), но 24 точки любов. Постигнах целта която си бях поставил. Доволен съм.
Като общи точки събрах 111 точки или 91% не е процент като в Гневът, но играх за една цел така, че при гонитбата на нещо не можеш да имаш всичко, така 91% ми идват идеално! В името на любовта играта ми се видя както, че ли играя като мъж под чехъл и малко страхливо( което не е мой идеал), НО все пак целта определя средствата.
Книгата пак си има всичко: битки, загадки, тактика, стратегия, точковата система плюс жена(което винаги е усложнение).
Завършвам както завърших и предния си пост!
Браво Мишо!

Наскоро пак си ги преиграх двете книжки и удоволствието беше същото, като преди 20 години. Тогава Майкъл ме запали по викингите и до днес са ми любима тема.
Относно играта и в двете части - наистина е трудна, загадките тогава ми бяха трудни, сега за някой на на 14-16 години ще са още по-трудни.
За историческата достоверност - преди 20 години нямаше много достъпна литература за викингите и въпреки това Майкъл докарва много неща напълно достоверно. И въпреки, че в литературните умения е след Колин и Блонд, докарва наистина интересна история. Откъм гейм механика играта се играе приятно, достатъчно разбираемо и без излишни и дълги сметки.
Горещо препоръчвам тази класика на всеки фен на книгите-игри.

Поредицата за викингите, като един от малкото исторически сетинги в книгите-игри въобще, ми беше сред любимите като дете. Парадоксално как книжните тела са се запазили относително здрави от предпочитане.. не го отдавам на високото качество книговезаване, а по-скоро на доброто съхраняване вкъщи.

"Гневът на викингите" определено е много свежо попълнение в каталога на Плеяда за онова време. Дали с четене за кеф или по друга причина, Майндкрайм се е подготвил за написването и' с богат историографски материал, който си е посочен и надлежно в увода. Нямам претенция да съм специалист по нордическата история, но определено изглежда много "живо" и достоверно описана на моменти. Примерно, мотивът за убийството на бащата на момчето с предателство, последвалото бягство в изгнание и тържественото завръщане на възмажалото вече момче е класически. Гледал съм го във "Винладска сага", а сега предстои излизането на филм с името "Викингът". Инак що се отнася до геймплей на книгата: мисля първата книга на Майндкрайм със система за изчисляване на точки в края и', пъзел моментът със загадки като в Шангри, ниско количество на късмет, карта с пътуване по която да се направи важен избор. Въобще, все добри елементи. Прилично ниво на трудност, успях да я довърша на първата игра след години, а не е като да помнех нещо особено от сюжета/играта.

"Нашествието на викингите" си е естествено продължение на първата книжка. За разликата от първата обаче, ми се стори доста по-суха, монотонна, бавна и т.н. Не че е по-лошо написана или има по-малко игрови елементи, но поне да имаше истинска битка. Примерно в първата игра имаше сухопътна битка, която макар и доста проста като замисъл, беше чудесно реализирана. А тук събираш 25 хиляди души с храна, кораби и оръжие.. и в един епизод разбиваш фризите и всичко е ок. Целият съспенс умира на едно. Дали от ограничение откъм страници или време, сигурен съм това, а не друго е причината да няма такава битка.

В крайна сметка, една от наистина най-силните поредици книги-игри въобще. Ако някога се наема да напиша нещо в жанра, то това ще е в основата - като модел и част от игровите механики.