Re: Клопка за победители

"Клопка за победители" е една от най-изпипаните книги-игри. За мен това е върхът в творчеството на Майндкрайм. Съвършена механика, степени на трудност, никаква намеса на шанса, постепенно разкриващи се загадки, интересен свят. Достойно изпитание за всеки добър играч. Много високо качество в малък обем (колкото дълъг разказ-игра). Хваля я може би за пети път. Има и някои доста наивни неща, както в други научнофанатстични писания, но все пак като за книга-игра историята е много добра и е добре разказана.

Съгласен съм и на мен ми е една от любимите негови книги-игри, а и любими по принцип, може би, в действителност е най-добрата му, макар да имам бая други негови, които са ми по-любими, не мога да отрека, че съчетанието на страхотният сюжет и добрата механика в тази е перфектно.

Първите 2-3 изигравания ми се стори смотана. После разкрих една от загадките почти до край. Това обаче ме накара... При следващото изиграване се концентрирах първо върху загадките. Изрових ги до дупка всичките без една, за която ми липсваше нещо, но не помня какво. Е тогава вече книгата се превърна в една от високо ценените от мен. Още един плюс е че не е фентъзи с което си бяхме и още сме задръстени.
Общо взето много положително мнение имам за тази книжка.

Историята започна добре, имаше интрига, докато стигнах цикленето. Ужас, някакви важни ситуации се минават в един, два епизода и айде пак с начале. Е, по едно време ми писна и я зарязах. След един месец я дарих.

Е тя такава е идеята на книгата, малко е схематична, но е готина. То не са толкова важни ситуациите, те са за да може да достигнеш определен чин, да натрупаш точки и всичко останало, след като постигнеш всичко, тогава печелиш и разбираш каква е цялата работа. За мен тази книга е велика, но всеки с вкуса си.

[

Много добра книга игра с циклична схема,която не затормозява,като някои други.Просто си има разпределителен епизод и не се налага да минаваш много епизоди много пъти.Историята е добра/с едно но/,играта е превъзходна изобщо едно от най-добрите произведения на автора.Стигаме и до но-то идеята на Майкъл,че извънземните са манипулирали всичко благодарение на това,че всичко се прави индиректно и никой в действителност не е виждал Дорианците е меко казано наивна.Няма начин да пратиш някъде хора и те да не полюбопитстват да излязат и да видят сами за какво става въпрос било то и дисциплинирани войници ,няма начин някой да не наруши заповедите.Такава плитка измама би била разкрита веднага.

Склонен съм да се съглася в случая с Вилорп. Телевизията може да направи така, че 1000 човека да накрат цяла една страна да си мисли, че има многомилионни вълнения в столицата й. Директен пример е опита за преврат на ЦРУ срещу Уго Чавес със монтираните телевизионни кадри и манипулациите на масмедиите в страната. Все пак там има народ и той си каза думата на другия ден.

Ми в конкретната книга се казва,че не излизат защото е опасно,което не е е свързано с отровна атмосфера или нещо друго,а с страх от терористични нападения,Дорианците са хуманоиди и почти не се различават от хората не виждам как никой няма да полюбопитстав да види как е положението наживо.

В случая ставаше дума за някаква илюзия, създадена и поддържана от по-напреднали раси / цивилизации, а не от водачите на човечеството. И това не беше просто нещо излъчвнано по някакви екрани, а привидност, която човеците не могат да разкрият пряко, един вид "магия".

Манипулиране на камерите на машините не на мозъците на хората все пак.

Хайде да не спорим това не е добре разяснено,а и едва ли е толкова важно.

Малко съм изненадан от отзивите за тая книжка... Снощи я прочетох и останах разочарован. Няколко наблюдения:
- В тая книга реално игра нямаше. Каквото и да правиш минаваш през едни и същи епизоди, може би в малко объркан ред, но какво значение има това? От самото начало е очевидно, че се играе така: правиш всички мисии за повишение и после всички мисии за знание, като вмяташ разните странични "мисийки" помежду за да събереш точки за проверките и за да си изхабиш дните. Работата е, че в тая игра не може даже да умреш - т.е. изборите ти съвсем нямат значение освен за някаквите си точки, които, много ясно че като поразгърнеш малко страниците и разбереш как мисли Майкъл, рано или късно ще ги събереш.
Накратко, в тая книга-игра игра няма.

- Като няма игра, поне да има книга. Общо взето читаемата част беше разделена на две части: окупационните занимавки и разкриването на мистерията. Самата мистерия беше интересна до самия край, в който пропадна по най-ужасен начин, получи се нещо като обратна Игра на Ендър... Начинът, по който разкриваш тайната, беше банален - четеш, четеш, вадиш си време, слагаш си знание - и толкова. Без избор.
Окупационните задължения на героя бяха много скучни за четене, пак лишени от реални избори; и често откровено гнусни. Нека да ви дам измислен пример (за да не спойлваме):
Трябва да изтръгнеш информация от пленен партизанин. Как ще го сториш? 1) Ще го пържиш с електрошок. 2) Ще му направиш водна терапия. 3) И двете заедно. 4) И двете заедно, с помощта на робот.
При избор едно (примерно) печелиш 1 престиж и губиш 2 време. При избор 2 печелиш 1 престиж и губиш 3 време. Има и малко текст в който се описва как мъчиш затворника... Това е противно, няма нищо общо с игра, нито пък с "логика", а и не става за четене - не искам да чета как го мъча, нали току що реших така да го мъча. Искам да знам ако той реагира по някакъв начин и трябва да направя нещо. Не ми пука за 2 или 3 време.

Т.е. няма много и книга, а колкото има е опасно противна. Тука малко спойлер.


Помня по него време също излязоха "Черната Маска" и "Джурасик Парк" (в който за съжаление също беше използвана доста досадна и банална опаковка на историята). Нищо не помня от самите книжки, освен че бях учуден, че Майкъл пише по филми. Но за тях не мога да го виня, защото и той трябва да яде, пък си беше свършил работата професионално. Фентъзи Трилогията по се четеше. Поне там човек бореше разни чудовища, това иди дойди.