ЗЛАТНИЯ ОРАКУЛ

Страхотна КИ.
Въпреки многото статистики, смятам че е истинско удоволствие да изиграеш Златния оракул.
След Изпитанието, ММ просто смазва конкуренцията с ИГРА, вплетена в интересни приключения (абордажи, престрелки) и запомнящи се герои (Капитан Флинт). Тази КИ беше убедителен атестат, че ММ ше се превърне в най-популярния автор.
П.П.
Има един голям недостатък - твърде кратка ми се стори
П.П.П.
Горепосоченият недостатък може да е произлязъл от факта, че ми беше изключително интересно. За справка: Бунтът на джуджетата ми се стори ужасно дълга...още я чета

Толкова изчерпателни коментари са дадени, че почти няма какво да добавя. На мен ми хареса и сега, след повече от 10 години от последни прочит. Наистина е доста кратка за изиграване с оглед всички сметки, които се правят. ММ въведе в нея иновативен подход с разделянето на глави на историята, но на практика едно изиграване е около 1/3 от обема на книгата. В зависимост от взетите решения (дали да плаваш с Флинт или Конър), някои последващи такива (основно на базата на оценките за едно или друго качество) и това какви предмети си взел от бъдещето, играта може и съвсем да се съкрати, както вече са отбелязали по-горе Пешката и Психо. На хардкор играчите бих дал съвет да не взимат никакви предмети от бъдещето. В този случай ще им се наложи да разчитат на шанса, но пък тръпката от неизвестното не е за подценяване.

Pe6ka_S_Mnenie писа: писа:

Ако имаше възможност за два рейда (примерно Флинт + Конър), щеше да е абсолютно перфектна! :wwww

Поправка - има възможност, само че е "Първа плячка" - и след това "Изпитът при Конър". Обаче за да хванеш целия купон малко се минава през "иглено ухо" - първо трябва да ти се "падне" да обереш търговец, след това да ти се "падне" да откриеш 6000 пиастри в него. Иначе не можеш да направиш рейд на Холандската фрегата.

След фрегатата май има опция направо да гониш Испанеца, ама кой би пропуснал още един тур, пък било при Конър вместо при Флинт...

Съгласен съм с Pe6ka_S_Mnenie, че оценките са твърде много, докато реално ти трябват сравнително малко от тях. Също така предметите от бъдещето доста дебалансират играта, но не съм се сетил да играя без тях. Спомените ми за тази книга са от ученическите години и тогава много ми беше харесала, макар и да не ми беше сред най-любимите от Майкъл Майндкрайм като "Боговете на футбола" и поредицата за "Хлапето".

Една от класическите книжки на ММ!
Сюжет: Суперагентът е върнат в миналото годините на Великите географски открития, за да търси суперкомпютър/ИИ/ маскиран като златна статуя от Новия свят. Със задача да стане пиратски капитан и да намери статуята и да я върне в бъдещето. ...Има избор на екипировка, тестове за някой от уменията, обяснение за времето, в което се отива.
Книжката е разделена на глави. Съответно в първата може да се повишат оценки. Следват няколко варианта за събиране на пари за собствен кораб. И битка с испанците и връщане на оракула в бъдещето. Епично приключение, на което почти нищо не му липсва.
Силни страни: много богат дневник, разнообразни варианти за преиграване, доста игра!, тактически решения, икономически решения, много добри образи на герои(капитан Флинт), много шанс...
Слаби страни: много шанс, част от оценките се изчисляват на база други + шанс, като още в първа глава може да бъдат повишени и трябва да се преизчисляват, голяма част от оценките може да се окажат ненужни, изиграва се изключително бързо...
Друго: Книжка, която всеки фен на жанра трябва да прочете

Шанса си го поставил и като слаба и като силна страна. Интересно виждане .

stalk писа: писа:

Шанса си го поставил и като слаба и като силна страна. Интересно виждане .

Въпрос на шанс Наистина твърде многото шанс е хубаво понякога, но понякога може и да твърде кофти ...

Златният оракул, за мен е от слабите игри на ММ. Там за пръв път видях 20 минутно разпределяне на оценки, купуване на оръжия и тн, а самата игра продължи някъде към 10 минути!
Радвам се, че е била от ранния Майкъл, защото късният му период е доста по-успешен.
Жалко за зверската корица и страхотните илюстрации...

Пфу, как ме е яд, че тази книга не ми се услади след като я препрочетох 30 години по-късно. Накратко - много слаба и голямо разочарование. А тръгнах с идеята да се върна към приятните емоции и впечатления от онова време. Със Синът на Пустинята 1 това се получи, но със Златният Оракул ударих на камък. Причините:

• нацелих някакъв луд шорткът, при който минах книгата от първия път без нито една морска битка, без никаква плячка, без да използвам 80% от уменията или предметите си. Нормално е при това положение да съм кисел. Не е ок един чичак в критическата да бъде поставян в такава ситуация.
• Литературата е тотал щета. Единственото описание бе това на статуетката на Златния Оракул - останалото е някакъв сух мета информативен изказ. Код за Достъп от Агамор 4 има по-добра литература.
• Прекарах повече време в мятане на зар и пресмятане на показатели, отколкото в четене и вземане на избори.
• Говорейки за избори, някои последствия бяха доста нелогични.

Чудя се като малък кое ми е харесвало в тази книга и предполагам, че това са били сметките на показателите. А и тогава не бях нацелил този шорткът към бързия успешен край. Но сега нямам грам желание да тръгна да преигравам книгата само за да мина през морските битки. Даже е иронично, че погрешният избор, заради който ми потопиха кораба и обесиха колегите моряци (това е описано в точно две изречения) ме доведе по-бързо до щастливия край, за което благодаря.

Най-хубавото в Златният Оракул са чудесните илюстрации на Евгений Йорданов - класа!

P.S. Реших следващата книга на ММ, която да препрочета да е Пробивът, дано от нея не се разочаровам толкова.

Meriadoc писа:

в тази тема се надявам да разбера да я търся ли.

Изобщо не съжалявам, че я имам в библиотеката си, все пак ми бе доста приятна като излезе, а илюстрациите на Евгений веднага наклоняват везните към 'да, искам да я притежавам'. Но ако ще я препрочиташ...... внимавай.

Вилорп писа:

Въобще тая книга няма как да я изиграеш веднъж и да я оставиш.

Как пък да няма, само стой та гледай.

hameleona писа:

Поредната книга, която ме кара да съжалявам, че Майкъл и Колин не написаха нещо заедно.

Ех, това би било супер комбинация - литературата на Колин с игровите механики на Майкъл. Жалко, че вторият бе толкова нетърпима личност.

Да. Доста е кратка по възможност (особено ако се разприказваш на испански или португалски в един от епизодите), доста сметкаджийска и схемаджийска. По всякакви начини съм я превъртал: и с Флинт, и с Конър, и изоставен корабокрушенски, и честно и нечестно; не е и толкова трудна като цяло. По-късните му наистина са по-добри.