"Отец Валенс и Числото на Звяра" (откъс)

Ейдриън Уейн писа: писа:

1.
Увисналото на заник слънце беше потънало зад поредния хълм пред нас, но лъчите му струяха между клоните на смърчовете по билото: ресни и ленти от студена светлина, които се преплитаха една с друга при повеите на вятъра. Самотни сухи снежинки, като перца от птичи пух, се въртяха нагоре и надолу наоколо ни.

Това изречение мога да го оприлича само на картечен откос срещу читателя. Пренасищаш с някакви странни детайли и сравнения, които човек доста трудно може да си представи. Какафония голяма с която давим читателя от входа. Не е нужно, постига точно обратния ефект на замисления. Някъде по средата на изречението човек тегли една майна и отива на следващото, просто не му се занимава да си представя 7 различни неща наведнъж.

Как изглежда отстрани: "Стърчащото по обед лунно затъмнение пеейки редеше панделки от невидима светлина и шум на пролетно униние, които се прескачаха една с друга при дъханията на пролетния вятър подобно на жабчета сред копията на гъстата изумрудена трева." Представихте ли си го? И аз не можах...

С две думи - озапти се малко, няма нужда от такива графомански изсулвания.

Иначе текста като изключим едно-две подобни местенца не е толкова лош, на съвсем поносимо ниво си е, макар да не се случва нещо особено и да не е особено надъхващ.

ze BG писа: писа:

Забелязвам, че в отговорите се прокрадва една много опасна теза, че понеже става въпрос за книга-игра, то е приемливо литературата да е на по-ниско ниво. Или иначе казано "понеже така сме я карали, да продължаваме така да я караме". С този начин на мислене няма да стигнем до възраждане на жанра.

Именно за това се опитвам да намекна в няколкото си поста в различни теми.

Чичето определено напредва в писането. Допускам известна помощ от ВГ (в което наистина няма нищо лошо), но със или без нея - текста е много по-добър от "Боза с Вятъра".

Имаше там едни ресни и ленти, някакво "явно" ми се изтърси на два пъти през 5 думи, но нищо друго дразнещо.


Всъщност, имам въпрос - новата поредица за Валенс как стои спрямо старата? И преди някой да изпръцка по терлици, че "Няма стара поредица за Валенс, както отдавна е болезнено ясно на всички!" бързам да обясня:

- Новата поредица иде да допълни старата?
или
- Новата поредица няма въобще да засяга старата?
или
- Новата поредица трябва да замени старата като канон?

Хехехе, за "пръцкането" просто тролкам, но въпросът ми е реален.

Трябва ли да пишеш все едно си на рпг.бг?

Опитай се да изразиш как ти се е видяло началото на книгата - с ясни и нормални думи и изрази. И ще ти отговоря веднага на всеки въпрос.

Брей, Уейн да чете конско за форумна култура! Сега съм виждал всичко в тоя живот!

По молба на същия:

Няма нищо особено за началото, използвал си "ресни" и "ленти" - реално синоними до някъде, не се е получило защото "светлината" идва на "лъчи". Които пък си използвал в предното изречение. Сигурно може да се преработи, не казвам че е толкова зле.

"Явно" си го сложил малко наблизо в 5 епизод към края, та става малко тавтология.

Текста е приятен.

Новата поредица за Валенс как стои спрямо старата?

- Новата поредица иде да допълни старата?
или
- Новата поредица няма въобще да засяга старата?
или
- Новата поредица трябва да замени старата като канон?

Да, "явно"то е очевиден пропуск. Защото съм добавил последното изречение впоследствие и не съм видял, че го има малко по-рано. Оправено.

Новата и старата поредица няма да си пречат. Ще си ги има и двете, ще си важат и двете. Няма да имат допирни точки, освен героя - и донякъде историята на първата книга във всяка. Един и същ герой, а останалото (сюжетите, сетингът и стилът) ще са във версиите на двамата автори, които са го създали. Коя ще се наложи впоследствие - ще си покаже времето.

По молба на Уейн в чата, пускам откъс от началото на първата книга за която се сетих като пример за добра литература.
Откъсът е от "Бягащияъ човек" на Стивън Кинг.

"Тя гледаше с присвити очи термометъра в бялата светлина, идваща от прозореца. Навън ръмеше, а в далечината другите блокове на Кооп сити се издигаха като сивите кули на някакъв затвор. Във вентилационната шахта под прозореца опърпаното пране се вееше върху въжетата за простиране. Плъхове и дебели улични котки шареха из боклука.
Погледна съпруга си. Той седеше до масата, втренчил безизразен поглед в екрана на Безплатната телевизия. От седмици го гледаше. А го мразеше, винаги го беше мразил. Разбира се, всеки апартамент от Масовото строителство имаше такъв екран — законът го изискваше. Но все още беше законно и да го изключваш. (За одобряването на проекта за Задължителната печалба за 2021 година с мнозинство от две трети не бяха достигнали шест гласа.) Те обикновено не гледаха предаванията. Но откакто Кати се разболя, той не отделяше очи от телевизионните състезания за големите пари и това я изпълваше с болезнен страх."

Ето текст с кратки и ясни изречения, в които няма нищо излишно. Нито дълги натруфени изречения с по няколко метафори в тях, нито нещо друго от тоя род.
Да вземем например второто изречение:

Навън ръмеше, а в далечината другите блокове на Кооп сити се издигаха като сивите кули на някакъв затвор.

Ако беше написано в духа на откъсите на Уейн, щеше сигурно да звучи така:

В сумрачната мартенска сивота навън, натежали от безнадежност самотни едри капки дъжд чукаха по прозорците и покривите на смълчаните градски постройки. В далечината изплуваха тъмните неясни силуети на жилищните блокове издигащи се като застинали в безвремие бездиханни исполини, напомнящи на подтискащо сивите кули на някой зандан.

Ето, вече имаме база за сравнение надявам се и не говорим наизуст.

Така, малко обяснения за картината със смърчовете, ако на някой не му стига опита и/или фантазията, за да я "види" - да речем. Аз съм я виждал наживо, отново, и е много красиво. Лъчите са си едно, те "влизат" в дърветата изотзад. Това, което излиза, са точно различни по ширина отрязъци светлина. Ето направо:


Само че това са борове, а смърчовете в случая са ето такива:


Та можете да си представите какви са формите на сянката хвърляна от клоните - или обратно, на отрязъците светлина между сенките: по-тесни (ресни) или по-широки (ленти). А като разлюлее вятърът висящите смърчови клончета, какво става?

Сега по-добре ли е?

Това с "шарената сянка" в илголистна гора и аз нямам идея как може да се опише. Може да си направим един уъркшоп - "Опиши ситуацията"

Абе тоя откъс го има още в Пътя на Тигъра - много кратичко е новото.

Wukong писа: писа:

Абе тоя откъс го има още в Пътя на Тигъра - много кратичко е новото.

Съгласен. Мислех да пусна по-нататък още един откъс - и то интерактивен, както и доста по-дълъг, да речем 5-6 поредни епизода, като вие избирате накъде след всеки. Може още тази вечер да го направя...

Shin писа: писа:

По молба на Уейн в чата, пускам откъс от началото на първата книга за която се сетих като пример за добра литература.
Откъсът е от "Бягащияъ човек" на Стивън Кинг.

"Тя гледаше с присвити очи термометъра в бялата светлина, идваща от прозореца. Навън ръмеше, а в далечината другите блокове на Кооп сити се издигаха като сивите кули на някакъв затвор. Във вентилационната шахта под прозореца опърпаното пране се вееше върху въжетата за простиране. Плъхове и дебели улични котки шареха из боклука.
Погледна съпруга си. Той седеше до масата, втренчил безизразен поглед в екрана на Безплатната телевизия. От седмици го гледаше. А го мразеше, винаги го беше мразил. Разбира се, всеки апартамент от Масовото строителство имаше такъв екран — законът го изискваше. Но все още беше законно и да го изключваш. (За одобряването на проекта за Задължителната печалба за 2021 година с мнозинство от две трети не бяха достигнали шест гласа.) Те обикновено не гледаха предаванията. Но откакто Кати се разболя, той не отделяше очи от телевизионните състезания за големите пари и това я изпълваше с болезнен страх."

Ето текст с кратки и ясни изречения, в които няма нищо излишно. Нито дълги натруфени изречения с по няколко метафори в тях, нито нещо друго от тоя род.

Това е текст, в който няма нищо интересно. Все едно слушам новините, четени от отегчена лелка.

Това ако не се знае от кого е и се пуснеше като разказ на някой щяха да го оплюят веднага и да му намерят кусури

vg писа: писа:

Това е текст, в който няма нищо интересно. Все едно слушам новините, четени от отегчена лелка.

vg, в какъв смисъл няма нищо интересно? Като информация която получаваме? Като нищо интересно случващо се? Като изразни средства?

Чета го и прекрасно разбира за какво говори автора. С няколко изречения ме въвежда и в атмосферата на сетинга и в случващото се и в характера на героите. какво друго мога да искам? Самотни сухи снежинки хвъркащи нагоре-надолу или преплитащи се слънчеви ленти, ресни и пискюли?

Аз не разбрах какво прави Стивън Кинг в тема за КИ? Помолих КокошкаКинг в чата да пусне някое начало на книга-игра или някой епизод от стария Валенс, за да видим какво би му се сторило БАШ хубаво и да има база за сравнение. Шин минавал оттам в това време - и толкова и разбрал.