"Числото на Звяра" (интерактивен откъс)+спойлъри?

86 - да видя дали познава танцьорката Манила.

96.

96 - искам да видя кой/какво/как го е убило. Защо - мотивите ще изясняваме после.

96.
Коленичих до главата на споминалия се и притворих с длан клепачите му, за да намери покой. Сетне положих пръсти върху очите му и застинах, вперил поглед в нищото.
След малко погледнах нагоре към двамата си спътници и без особена изненада установих, че са ме зяпнали със смесица от любопитство и ужас.
- Нека никой не ме безпокои през следващите минути – помолих ханджията. – Ако дойдат зяпачи, дръжте ги надалеч.
Той кимна отривисто, като изглеждаше твърдо решен да изпълни задачата си. За мен оставаше да изпълня моята и да използвам умението си. Щях да се опитам да погледна през очите на почившия Гюнтер, за да съзра последното, което бе видял преди смъртния си час. (106)

106.
Оставих глинената чаша по средата на една локвичка вино върху масата. Миниатюрните вълнички затихнаха в бреговете й и за миг в тъмночервената течност се мярна разкривен образ, който изчезна, щом се взрях по-внимателно.
И отново, както през цялата вечер дотогава, когато вдигнах глава, от съседната маса ме гледаше восъчното лице с черни дупки вместо очи и едва забележима, тънка като косъм усмивка. Този път не отклоних погледа си веднага и през дългите мигове, докато безуспешно се опитвах да проникна в черната празнота, усетих как светът ми се изплъзва, а по жилите ми потича студена лепкава тиня.
„Исусе Христе!" - помислих си.
И в момента, в който думите стигнаха до напуканите ми от страх устни, сърцето ми най-сетне удари и тялото ми се изпълни с гореща кръв. Отместих очи и след кратко колебание оставих чашата си недоизпита, станах и с бавни крачки излязох на улицата. Някой викна „Гюнтер!” след мен, но не се спрях.
Свежият въздух веднага ме ободри, Махнах с ръка и даже леко се усмихнах и закрачих в тъмнината. И тогава го усетих.
Страхът, незадържан от виното, суров и безпощаден, се стовари отгоре ми. Вратът ми се бе схванал, докато обръщах назад глава. Вратата на страноприемницата, която бях напуснал, се отвори тихо и сянката в черно наметало излезе навън.
След мен.
Затичах се с препъване и без посока, но с едно-единствено неописуемо гмурване съществото ми прегради пътя. Качулката на плаща се отметна от движението и призрачното лице ми се усмихна в мрака. Дупките-очи ме погълнаха, съзнанието ми потъна безследно в тях, а ръката ми така и не можа да достигне ножа, запасан на кръста ми. В ума ми се мярнаха ярки късчета от картини, които не бях подозирал, че помня: картини от младостта... и детството.
Сетне изпод плаща се протегна една бледа длан и сграбчи душата ми. (116)

Ейдриън Уейн писа: писа:

почившия Гюнтер

Човече ти сериозно ли използваш тази дума? При наличие на съвременната починалия или умрелия, или мъртвеца.

116.
Извиках отчаяно и се метнах настрани, после нещо голямо ме сграбчи, докато падах.
С ужас извърнах очи нагоре и видях, че това е ханджията. Имаше вид като че ли не е бил по-уплашен през целия си живот, но и аз сигурно не изглеждах по-добре.
За първи път ми се случваше да преживея такъв кошмар. Разбира се, умението, което ми позволяваше да гледам през очите на почившите, за да проследя последните им минути, и преди ме беше принуждавало да изживявам ужасяващи събития, все едно са се случили на мен самия.
Но не можех и да си представя, че ще изпитам как демон от Ада изтръгва душата ми.
Надигнах се под погледите на междувременно събралата се наоколо малка тълпа от ужасени хора и се поотупах, все едно нищо не е станало. Никой не знаеше какво точно се е случило с Гюнтер, ако и всички да подозираха нещо странно и нечисто, нито можеха да подозират, че заниманията ми до тялото му включваха нещо повече от заупокойна молитва. Запиши код червено и код виолетово, 7т. в Улики и 1т. в Инквизиция. (126)

уейн: е-е, вие избихте рибата направо

много успешно отиграване на ситуацията

SatanicSlayer писа: писа:

Ейдриън Уейн писа: писа:

почившия Гюнтер

Човече ти сериозно ли използваш тази дума? При наличие на съвременната починалия или умрелия, или мъртвеца.

И мен ме подразни тази остаряла форма, при положение, че си има съвременни думи, които не вредят на усещането, че действието се развива през Средновековието. Прекомерното използване на такива остарели думи и изрази вреди.

126.
Клаус, който беше застанал с гръб към нас на пост до близкия ъгъл, изведнъж се раздвижи и ни махна с ръка. Явно стражите или Инквизицията вече идваха насам.
Оставам до тялото, за да съдействам на разследването (136) или се изнасям светкавично от района (146).

Инквизиция = лошо, медиум и инквизиция = оше по-лошо. Изчезване - 146

146.
Нямаше какво повече да сторя за стария Гюнтер.
Прибрах се обратно в стаята си в хана и без особена изненада установих, че Кай вече е напълно буден, въпреки че горкият му баща още се опитваше да си доспи, безуспешно.
- Какво е станало, отче?
- Нищо особено, Кай. Събудих се рано, това е всичко.
Детето се намуси инстинктивно, сякаш го бях лишил от очаквана награда.
- Но сега възнамерявам да изляза да се разходя из града - продължих веднага. - Знам, че представлението на трупата минезингери е едва довечера по здрач, но ако се облечеш бързо, можеш да дойдеш с мен и току виж сме попаднали на нещо интересно още преди това…
Още преди да завърша изречението си Кай вече беше скокнал от леглото и намъкваше в движение връхните си дрехи с блеснал поглед. (30)

30.
Ако вече имаш поне една точка в Улики, отиваш на 3. Иначе се прехвърляш на 23.

уейн: Имате ли?

Все още не сме използвали умения

Едит : А тъкмо дойде и този миг

Хаха, в предния епизод се пита за една само точка Улики (спокойно можехте и да нямате, при друго изиграване!), а вие кеширахте цели СЕДЕМ!! само в епизода с Последния поглед. Така че определено си минавате на 3.

3.
Макар още да не знаех какво, в Гослар определено се случваше нещо. И независимо дали моето присъствие по същото време и на същото място имаше нещо общо или не, бях длъжен да се намеся и да сторя каквото ми е по силите. Все пак точно това ми беше работата поначало.
Хрумваха ми три начина да науча повече за текущите тайнствени събития, така че трябваше да избера откъде да започна: да се заровя в църковната библиотека, за да намеря подробности по конкретни теми (33) да се отдам на медитация, за да достигна покой и просветление или дори може би проникновение в кроежите на врага (43) или да потърся някой ясновидец или гадател, който да може да прогледне отвъд хоризонтите на времето и пространството (53).