Любими цитати

Вилорп писа: писа:

Като ти гледам форматирането май е от дигитализирания вариант това, та грешката е при разпознаването. Ама потвърди все пак.

За първата част си прав, че е от дигитализирания формат, но уви така е и в книгата ( добре, че я имам под ръка ).

Жрецът се обръща къ теб и те измерва с дълбоките си черни очи,същински кладенци на мрачното познание,а после проговаря:
-Въпросът ми е следният:от кое ще се опопиш най-здраво,вино с лимон,джин с тоник или водка с бира?

Простотиите от Пустинен огън. Деветдесетарска класика.

— Пази се, Призрако! — провикваш се в мрака ти и с оголен меч се хвърляш напред. — И гледай да не ти треперят гащите!

Култова реплика на главния герой, който е и владетел в книгата Трошача

— Кой си ти? — питаш го ти и опираш върха на меча си в гърлото му. — Говори!
— Аз живея в колиба край езерото. Нощем плаша хората, а денем им прибирам парите да ги пазя — казва човекът с разтреперан глас.
— Хвърлете го във водата — заповядваш на свитата си. Тримата войни грабват човека и го носят към езерото.
— Милост! — крещи нещастникът. — Не мога да плувам.
— Научи се! — отвръщаш му ти. — Нали си Призракът на езерото?
Тялото на твоя противник пльосва във водата. Разнася звучно цапане. Бившият призрак прави първите си опити в плуването

Изродия )))) :clap:

ако имаш код "секси" или "супер секси" добави 20 точки, защото... защото така, пиши сега като ти давам.
Зомбокалипсис
...

почвата тук е доста камениста, та предвид силата, с която се прекланят, някои от тях няма да се изправят скоро.
Да намериш Дракон удивителна

xenox писа: писа:

ако имаш код "секси" или "супер секси" добави 20 точки, защото... защото така, пиши сега като ти давам.

Откъде е тва?

Поста нарушава правилата на форума!
mislq 4e ot zombokalipsisa v mola

Малко по-нагоре край потока забелязваш огромни светещи следи. Навеждаш се над тях. Това не са дирите нито на човек, нито на звяр. Кой тогава ги е оставил?
— Аз — гръмва неочаквано един силен глас, от който потреперват отвесните стени на пропастта. Оглеждаш се. Наоколо няма никой.
— Кой си ти? — питаш учудено.
— Аз съм лъжата, застоят, смъртта. Ще изпратя моето любимо дете, моя глиганомечобик да те стъпче.

Пак от Трошача...