Кои са най-преиграваните книги-игри за вас?

Та въпросът ми е кои книги игри най-много сте преигравали.

За мен това са - Пробив в НБА, защото всеки път може да се окаже различна игра. Да си наредиш състава по такъв начин, че да не попаднеш под ударите на забранените играчи. Да си направиш хубав състав и да видиш дали играта ти е била блестяща в края на книгата.

2. Черната маска - някой заклеймяват, като безмислен циклаж, но за мен ще си остане, като най-изпипаната книга-игра, където просто се забавляваш като трупаш важните точки в края на играта. Историята е типична за супергероите, където просто трябва да победиш гаднярите.

3. Клопка за победители - схемата на игра е същата като при Черната маска, но за разлика от нея, тук вече имаме литература, кримка, хубави опции, които правят играта не само да я преиграеш за точки, а да се насладиш на добрата атмосфера.

4. Арена - 150 епизодовата тупалка, която гарантира повече от 2 часа чиста игра, като се потопиш в дебрите на бойните изкуства. Просто гениална книга игра на Джордж, която дори сега я преигравам с пълен кеф.

5. Кървав меч - толкова съм говорил по тази тема, че едва ли ви се слушат отново, какво мисля по въпроса.

6. Чудовището от Лох Нес и Призрачният остров - малките книжки на Еквус са толко зарибяващи, особено когато ти предлагат истинско търсене на бокали или да заснемеш Неси. Просто хубав геймплей, страхотно описана атмосфера и най-важното - приключенският дух и зовът за откриване на неизвестното я има в пълна сила.

7. Гримоар - колкото и странно да звучи, това е единствената линейна книга игра, която препрочитам от удоволствие, само заради бруталната атмосфера.

8. Вълшебната тетива - забавна книжка, чисто фентъзи, с привкус към приключенските истории.

9. Четирите книги игри на Сова - няма какво да споменавам, просто са велики и винаги с интерес ги преигравам докато не ми писне.

10. Пътят на Дракона - абстрахирайки се от грешките, пренебрегвайки факта, че липсват правилата за битка, като допуснем липсата на някои оценки, ако си затворим очите за правописните грешки и грешни препратки, мога да кажа, че това е играта дала ми повече от 6 часа чисто забавление.

За сега се спирам на тези книги, които посочих. Сигурно има и други, които забравих да спомена.

А кои са вашите такива книги?

Аз като че ли в момента по-скоро преигравам книги-игри заради готина история/литература/атмосфера, отколкото заради самата игра. В този ред на мисли мога да изброя: "Черното огледало", "Гримоар", "Хлапето", "Звезден легионер", всички "Валенсиански хроники" и разбира се, "Кървав меч" 1-5.

Предполагам, че всички стратове са в друга категория, защото като преиграваемост бият всички "нормални" книги-игри. За МЕГАСВЕТ-а да не говорим.

Най-много съм преигравал: Черната маска, Кървав меч, Войната на Спондж ( на Върдж ), Космическите боклуци ( на Джордж ) и всичките спортни на Майкъл плюс викингите.

Нормално в по-литературните книги-игри след 2-3 прочита да омръзнат, защото просто знаеш цялата история и няма какви други постижения да направиш в тях.

Е другите постижения в по литературните книги-игри са да си помислиш в някоя от случките как би го направил, какви нови разклонения да сложиш

Черната маска верно много съм я преигравал. Всъщност най-много съм преигравал тези на ММ, а освен споменатите тук бих добавил и Боговете на футбола и Пробивът (музикалната), защо не и книгите за Хлапето. Кървав меч също бяха хубави (всъщност само 2 и 3 мисля, че сме играли с брат ми), а освен това и поредицата Пари и гангстери често съм се връщал към нея.

Естествено, 'Надпреварата във Ф1' също съм я играл много. В голяма част от посочените ми е харесвала тематиката и/или историята, а не толкова да мина по всички възможни начини и да видя всички разклонения.

Боговете на футбола. Скъсах я доста бързо от преиграване. Буквално.

Черната маска наистина е най-изпипаната книга, но след първото преиграване не получих такъв стимул да я играя отново, колкото футбола. Може би и тематиката си оказа влияние.

Тая тема много забутана бре.
Викингите на Майкъл, Синът на Пустинята и Гората на Демона вече са се разпаднали от преиграване при мен. Не помогна факта, че ги купих втора ръка.

Друго...
Ами, всички съм ги играл по пет-шест пъти поне. Само на Сим ги издържах еднократно и не ги препрочитах повече
Рубинено сърце я преигравах много, преди да почна малко да отбирам от системи и фехтовка - тогава вече само се кефех на концепцията и на нищо друго. Приказки от 1001 кули - също я преигравах многократно, После се докопах до Ендивал 2 и КИ почнаха да не ме занимават толкова.

На xenox футболната книга на нищо беше заприличала при мен
Демоните и Футболът - тактическа игра, също. Имаше една кунг-фу книжка: Сянка, Мрак или нещо такова - не Шангритата. КМ-тата също, естествено. Арената и нея доста я играех, но не до разпад чак.

Най-много пъти съм играл "Синът на пустинята", "Небето ви чака" и.... "Майстори на меча".

Освен тях многократно съм минавал следните:

Приказки от "Храма на чудесата"
Сонора
Гневът на викингите
Нашествието на викингите
Франция'98
Надпреварата във Ф1
В бездната сред мъртъвците
Огърлица от черепи
Войната на Понтиак
Крепост в облаците

Ей, да бе, как забравих "Небето ви чака" срам и позор...

Ми при мен преиграването има две страни.В смисъл,ако броим моментално препрочитане след първо четене значи не съм преигравал въобще/дори при тези с повече разклонения пак трябва да четеш много епизоди ,които вече си чел първия път ,което ми е безмислено и дразнещо/.Иначе съм си препрочитал всички книги многократно след време,когато ги позабравя.

И аз като Психото не съм много по преиграването. Но имам спомен, че последно преигравах няколко пъти Господарят на Зверовете. Навремето май съм преигравал Синът на Пустинята, Клопка за Победители. Играл съм много пъти книги в които няма кой знае какво преиграване като Тъмната Страна на Земята и Последната Врата и затова ги знам почти наизуст, но пък са ми едни от любимите, макар да няма много за преиграване.

Trip писа: писа:

На xenox футболната книга на нищо беше заприличала при мен
Демоните и Футболът - тактическа игра, също. Имаше една кунг-фу книжка: Сянка, Мрак или нещо такова - не Шангритата. КМ-тата също, естествено. Арената и нея доста я играех, но не до разпад чак.

Предполагам, че имаш предвид "Сенките на Мрака" на Джордж.
Аз май малко съм по-излъгал, че не съм по преиграването, май като дете преигравах, ама помня ли вече какво съм правил тогава. Имам спомен, че по-скоро играех книгата веднъж и после разлиствах да видя непрочетените епизоди и още от първият път всичко беше напълно изчетено и нямаше нужда от преиграване . Но може би съм и преигравал, тъй като доста от книгите ми са в отвратително състояние, което ме кара да мисля че съм и преигравал и да май наистина съм го правел. Е сега пак преигравам, след като вече са позабравени. Сега си преигравам Приказки от Хиляда и Една Кули и отново ми харесва страшно много .

За мен най-преиграната книга-игра е "Бойните ровове на Крарт" (КМ1).

Играл съм я сигурно 100тици пъти всеки път с десетки хора и пак съм готов да я играя!

Най-много съм преигравал Боговете на футбола и Демоните в НБА. За времето си тези КИ бяха изключително явление. Сега трудно бих тръгнал да ги играя, има далеч по-добри спортни симулатори.
Извън спортните мисля, че най-много съм преигравал Гората на демона и Гората на обречените. И двете са страхотни приключения, особено на Колин. Мисля, че след тази негова КИ, не е правел подобно приключение.