Първата ви книга-игра

Господарят на мрака и Узурпатор по време на едномесечен престой в болница. Първоначално се чудех какви са тези малоумни книги донесени на свиждането,а след това стана тя една...

запалих се по жанра с Огнена пустиня на Любомир Николов ,бях на 17 години тогава случайно я видях на една сергия закупих я и така всички знаете какво следва .
Окуражавам ви за опитите да върнете трепета на хората по този жанр.

Моята първа книга беше Тъмницата на ужаса от Роуз Естес. Беше 1993 година и майка, по незнайно каква причина, ми я беше купила. Бях само на 6 и не можех да чета, затова тя ми четеше, а аз си избирах какво да правя. Когато се научих да чета се започна купуването на книгите. Тъй като бях малък и нямах парички да си купя желаната книга, чаках дядо да вземе пенсия и да ми даде 2000 лева и отивах до книжарницата да си купя мечтаната книга. Дори се е случвало да си ги крия по някои други рафтове, само и само да не ми я купи някой ))) Любимата ми книга е Варварският бог. Определено една от най- добрите книги- игри. Когато разбрах за този форум много се зарадвах и не очаквах толкова много хора да си спомнят за тях. Моите поздравления за създателите и хората поддържащи сайта. )))

Добре дошъл на форума и да не се счита за спам това, само ще споделя мнението си, че въпросните книги на Аполо прес са подходящи за деца

Първата ми книга-игра беше "В лабиринта на времето" на Любомир Николов. Майка ми я беше домъкнала от някакъв неин приятел и ми я остави да я чета. Помня, че дневника беше попълнен, та се наложи с линийка и химикал да го прерисувам върху бял лист. Книгата много ми хареса и така се зарибих по жанра. След това започнах да си купувам всяка книга-игра, която можех да намеря... тогава все още беше периода преди големия бум на бозавите заглавия.

Бях някъде към 5 клас и си купих от сергията на Румен срещу хамбургерите Принц ,,Властелин" заради картинката на тежкия брониран кавалерист и картата на задната корица. Бойната система се оказа удивително убийствена за мен (нямаше как да оцелееш) бях супер разочарован от тая работа. Затова заебах КИ за към 3 месеца, после си купих Огнена Пустиня се родих.

Мен брат ми ме запали по книгите игри.Като по-малък винаги се влачех след него и споделях интересите му и така . Иначе за първа книга игра,май беше Легиона на отмъстителите,но не съм 100% сигурен,че беше бая отдавна !

Първата ми книга-игра беше Нинджа...може да си представите какви са ми били отзивите...но истината е, че адски много ми хареса. След това Ловец на вампири...Окото на дявола и Древното зло ми харесаха и то доста(леле на какви книги съм попаднал в началото) и....вече Номерът на Хю ме спечели за жанра, а Майкъл ми стана любим писател!

Моята първа книга-игра беше Желязната ръка. Видях я на една сергия след училище, корицата с конникът целия в железни доспехи веднага ме грабна. Два дни събирах парите от закуски и всеки ден проверявах дали някой не си я е закупил. На третия ден, след като я бях видял, си я взех. Който е чел Желязната ръка като малък знае какво е... Ох налегнаха ме спомени... Още си спомням как трябваше да правя избори още в началото на книгата, където навлизаш "по познатите улици към крайният южен квартал" и всеки път така се увличах, че не знаех дали епизода завършва с друг епизод и после пак "по познатите улици към крайният южен квартал". И отново, и отново започвах от епизода, който беше след 1, то и нямаше смисъл да чета от 1, бях го наизустил за 2 дни.Разбирате ли за един второкласник този първи допир с книгите-игри беше нещо... ,нещо... неописуемо. Първата ми книга-игра беше най-трудната. Следващите не си ги спомням точно, но не бяха толкова трудни, четях ги на един дъх, а Желязната ръка, няма да я забравя никога.

Ауу, попаднал си на много странна книга. Добре, че не си се отказал от книгите - игри след нея

Лисичков писа: писа:

Ауу, попаднал си на много странна книга. Добре, че не си се отказал от книгите - игри след нея

Глупости. Желязната ръка е една от може би най-приятните на Сим

Ако не се лъжа, първата ми книга е "Загадъчното съкровище на Тибет" или нещо такова, където всяка страница беше отделен епизод. Първоначално брат ми, който е доста по-голям от мен, се бе запалил по книгите-игри, а аз - покрай него. Дори в началото сме ги играли двамата, поне имам спомени, че така играехме Кървав меч (а лятото с дядо на село). Иначе от българските произведения, мисля че "Тайната на светещия мъх" е първата ми книга-игра.

Моята първа книга пък беше Легионът на отмъстителите на Джордж М. Джордж тази книга-игра ме запали по този вид книги. Бях я намерил из купчина стари книги и след това изскочиха Планетата на смъртта, Светилището на Хиперборея, Трошача, Юмрукът на Трошача, Краят на Трошача, Професия ченге, Черната маска и Операция Звезден гост, които бяха препрочитани около 5-6 пъти За съжаление половината книги съм ги изгубил. Но за мой късмет ги намерих в интернет заедно с около 50 заглавия, които ги пазя на лаптопа и само чакам да ми остане малко свободно време за да започна голямото четене Само ако можех да намеря и Планетата на смъртта

Вилорп писа: писа:

Планетата също ни я има в дигитализацията. А за планетата на смърта можем да измислим някакъв подърак. Пиши на Vilorp_ или z.m.m. в скайп.

Благодаря за инфото Намерих я и вече мога да се похваля, че старата "колекция" си я имам в e-book вариант