Първата ви книга-игра

Първата ми книга май беше "Ловец на вампири" от Монт Диас, някое дете ми я бе подарило за рождения ден, сигурно е било в годината на издаване - 1994 или 1995 г. Явно е била достатъчно интересна, за да запали интереса ми към това чудо "книги-игри" и взех да се интересувам. Купих си "Китайска мистерия" и размених няколко книги с мои приятели, но никоя не беше кой знае колко впечатляваща. През 1995 бях на гости в едни мои каки, които ми дадоха да чета "Номерът на Хю", която вече силно ме запали по жанра. След това вече още няколко мои познати се бяха запалили, разменяхме и имах достъп до повече книги, а Майкъл Майндкрайм ми стана любимец. На един лагер или зелено училище бях поредния през чиито ръце мина едно захабено копие на "Боговете на футбола" и вече бях заклет фен. Братовчедите ми също бяха фенове и почнаха да си купуват масово и ми даваха да чета техните книги. По-късно почнаха да излизат повече трилогии и четирилогии и много често аз си купувах 1-вата част, братовчедите ми се зарибяваха и си купуваха всички останали. Аз си купувах доста рядко, вече бях "разбирач" и подбирах кое си струва и кое не, имах лична колекция от около 30 книги, последната от които си купих през 1998 г. Повечето продадох наскоро, а няколко отбрани книги на Майкъл Майндкрайм ще си ги запазя. =]

Първата закупена и изиграна от мен книга-игра беше ЗВЕЗДНИ БОЙЦИ. Един съученик я донесе в училище и много се зачудих тогава каква точно е тая хем книга, хем игра. Останах удивен от това, че самият ти може да управляваш действията на главния герой, пък и в Бойците имаше лазери, дефлектори... точно като ЕЛО от Дъгите Ох... още имам брой на Дъга взет и невърнат в градската библиотека от 89-та, заедно с книжка за Барбароните
Веднага след това, вече запален, взех ГОСПОДАРЯТ НА ЗВЕРОВЕТЕ и това се оказа книгата, която ме врече на книгите-игри. Страхотно разказана история, различни пътища за минаване, превръщаш се в различни животни за да се възползваш от техните способности и умения... МАГИЯ!!!
Третата беше КЪРВАВ МЕЧ 1 - това ме остави със смесени чувства тогава. Супер история преплетена с митология, но дали защото съм бил прекалено малък не можах да схвана напълно правилата. Спазвах си точно наличните предмети и оставащите пари, но битките... как можех да загубя изобщо?, та нали в края на епизода само пишеше "ако победиш"? Нямаше загуби, побеждавах с лекота С времето разбрах за какво точно става дума с тия зарчета , тия X+Y и трябва да кажа, че поредицата КЪРВАВ МЕЧ е за мен най-доброто нещо, което съм чел/играл.
Книги-игри събирах някъде до 97-98. По това време ми се стори, че вече съм пораснал много и някак ми бяха станали безинтересни. И през ум не ми е минавало, че проблема може да е в самите книги. Имаше претрупване и парите от закуски вече не стигаха за всичко излязло на пазара, а и вече не си заслужаваше толкова много.
Времето си минаваше и напълно бях забравил за книгите-игри, докато един познат не спомена, че видял някъде нова част от ПЪТЯТ НА ТИГЪРА (друга култова поредица), която досега не беше видяла бял свят в България. Поръчах, изиграх... и ето ме тук Радвам се, че има толкова фенове на тоя жанр

Първата ми книга игра беше „Замъкът на таласъмите”. Имам брат-близнак и я получихме като подарък за 11-тия ни рожден ден. По това време четяхме като луди приключенски романи, с които сергиите бяха заляти благодарение на легендарните „Тренев&Тренев”. Родителите ни купуваха абсолютно всички книги, които излизаха, но пак не можеха да насмогнат на темповете, с които четяхме.

Първото което ми направи силно впечатление беше корицата и илюстрациите. Обожавах списание „Дъга”, с което сме почти връстници и дори не подозирах, че Димитър Стоянов-Димо, когото боготворях покрай „ЕЛО” е техен художник. Пишеше си „Димо”, но нямаше как да направя връзка, тъй като тук стилът му беше съвсем различен. По същият начин години по-късно разбрах, че Petеr Stan е Петър Станимиров. Всъщност това, че част от художниците на "Дъга" правеха кориците и илюстрациите на книги-игри според мен беше един от факторите, които дадоха сериозен тласък на жанра.

Още преди да завърша първото прочитане на "Замъкът на таласъмите" вече знаех, че освен приключенски романи ще колекционирам и тези странни книги-игри. Събирането на предмети, възможностите за прочитане (преиграване) по различен начин, интересната история – в нея имаше всичко, което едно 11 годишно момче в началото на 90-те би търсило. Бях много учуден как този чужденец Колин Уолъмбъри е написал книга, чието съдържание наподобява българска народна приказка. Още тогава в мен се загнезди някакво усещане, че може и да не е съвсем чужденец...

С брат ми постоянно влизахме в пререкания кой да чете книгата, което неминуемо доведе до това, че на родителите ми им се наложи да ни търсят и други такива. Купиха ни „В лабиринтът на времето” и „Огнена пустиня”. Все още не бяха излезли други книги-игри. И двете ми харесаха страшно много, а за „Огнена пустиня” си помислих, че е доказателство, че и българин може да пише такива книжки при това доста интересно. Не ми хареса малкия формат обаче. По стечение на обстоятелствата следващите книги бяха точно такива – поредицата „Избери своето приключение”. Изобщо не ми допаднаха и бяха съвсем близо до това да ме откажат от „интерактивната литература”. За щастие прочетох „Барабан на смъртта” и той донякъде ми върна увереността, че дори и малките издания могат да са интересни. Разбира се след това излезе „Тайната на светещия мъх”, която освен с големия формат върна и познатото от първите книжки качество.

През 1994 г. издадоха „Бойните ровове на Крарт”, която преобърна представите ми за книгите-игри. Спомням си с какво нетърпение дочаках и последната книжка от серията, която излезе доста по-късно. Мисля, че не би било преувеличено ако кажа, че съм преигравал поредицата близо 100 пъти. Имахме едни тетрадки-речник, които бяха много подходящи за разчератване на дневници и картите на битките. Никога не пишехме в самите книжки и си ги пазехме страшно много.

В даден момент родителите ни започнаха да се дразнят от постоянното хвърляне на зарчета и респективно заявиха, че ще ни купуват само „истински” книги. За да поддържаме хобито ни се налагаше да се лишаваме от много неща и всичките пари, които успявахме да съберем ги давахме за книги-игри. Разбира се голям плюс беше това, че имайки брат-близнак средствата се събират два пъти по-лесно.

През 96-та завършихме основното си образование и влизайки в гимназията постепенно приоритетите ни се смениха, като година по-късно преустановихме купуването на книги-игри. Запазихме си съвсем малка част, а останалите подарихме на едно съседско хлапе. Съдейки от прочетеното тук, май сме се отказали съвсем навреме.

Този пост надхърли идеята за „Коя беше първата ви книга-игра?”, но ме застигнаха спомени...

Бяха ми подарили "Звездолетът скитник"
корицата не ми хареса(съгласен съм за приноса на българските художници към популяризацията на КИ).стоеше захвърлена в библиотеката...
по-късно се чудех какво да подаря на един рожденик и взехме с баба ми "Тайната на пирамидите".вечерта преди да отида на РД решихме да я прегледаме да видим що е то КИ.баба ми ми я четеше,ама я метна наред като нормална книга.нищо не разбрахме подарих я с неохота и съзнание,че подарявам нещо дето не става...
по-късно излезе "бърлогата на драконите".там вече почнах да схващам идеята.
и като се не спрях от тогава....
пестил съм пари от закуски...крил съм пари за да ми дадат още,че да събера за поредната...времената бяха гадни,а книгите-игри набираха скорост.
пътя на тигъра и кървав меч ме омагьосаха тотално,а шоу на смъртта ме е карала да треперя от напрежение...
лапешка работа,ама незабравима...
спрях да ги купувам,когато изчезнаха.всъщност ги тъсих доста време след като спряха да ги правят.
сега се радвам като дете като излезе нещо.а мога смело да кажа,че не съм прочел нищо от новоизлязлото
КИ ми донесоха психически отклонения,разход на пари и поръчка за нови секции в домашната библиотека.
Внимавайте

Моята първа книга беше Тайната на Светещият Мъх и наистина ме зариби и бе добра да открия единствения път - без мошеничество.
Конкуест - не можах да я схвана и получих фобия от радиация от нея
След това си купих Войната на Понтиак и я препрочитах доста пъти докато стигна до финала.
После пък Демоните в НБА направо я скъсах от четене и забравих уроците..та баща ми му писна и взе,че я изгори даже и ми спря парите за книги-игри.
Та се наложи да пооткрадна от един приятел после Синът на Пустинята...която също бе попадение.
Интересни времена бяха

Пътуване до Стоунхендж (1992)

Ето тази или тази не помня

Втората със сигурност е първата която си купих лично.

Моята първа беше Господарят на Зверовете на Тим Дениълс.



Брат ми я беше купил за подарък за рождения ден на негов съученик, обаче я прочел и решил да я запази за себе си След това я прочетох и аз. Това беше преди 20 години, което, като му направиш една проста сметка, идва да покаже, че съм започнала да чета книги-игри горе долу едва що съм се научила да чета (от което и до ден днешен изпитвам някаква странна гордост).

Втората също я помня - беше Светилището на Хиперборея. И така с годините събрахме над 100 книги, като лично аз съм си купила не повече от 10, защото по онова време вече почти нищо не излизаше. Та мога тотално да обвиня брат си, че ме зариби по книгите-игри (и като цяло по игрите).

Именно книгите-игри, които имахме, пробудиха у мен интереса към фентъзито, който съм склонна да вярвам, че ще остане за цял живот. Смея да твърдя, че благодарение на тях, имах едно много богато и изпълнено с приключения и вълшебства детство.

Коя ми е била първата? ПАРИ И ГАНГСТЕРИ!
Тогава (94-95) по едно и също време роднини и приятели ми подариха "Планетата на смъртта", "Звездолета-скитник" и "Пари и гангстери". Така че хронологически може някоя друга да е била де факто първата, не си спомням точно. Но тази, която ми направи най-голямо впечатление, привлече ме към книгите-игри и ми пасна като ръкавица - беше "Пари и гангстери" от Силвестър Голд. Идеята на тази книга беше невероятна! (или поне така ми се видя, нали като си малък - по-лесно се впечатляваш) Не става въпрос за трупане на кредити, с които дори не можеш да си купиш луксозни стоки или да ги пръснеш по елитни компаньонки (не че описано в книга това би било кой знае колко впечатляващо), а това, че ти сам направляваш съдбата си. В другите книги ти си герой в някакви приказни светове, а тази описваше почти реалния живот. В училище учехме за Троя на Омир. Учителката ни каза, че съдбата на гръцките герои е предопределена. Ахил и Хектор знаят, че участието им в този поход ще им струва живота, но отказвайки се - няма да се покрият със слава. И те приемат. И като малък, останах с впечатлението, че живота на човек е предварително нареден. Книгите-игри, обаче ме научиха, че това не е съвсем така. Ти сам правиш избори, а те вече влечат и някакви последствия, които са неизбежни. Ако умираш привидно невинен - това е в резултат на някакъв предишен твой избор - живота не е някаква жестока безсмислица (освен ако сам не и го направиш). Това гениално прозрение ме караше да приемам с пренебрежение лекото отношение на по-възрастните към жанра (един вид, че това не са сериозни книги, и това че ги чета с купища съвсем не ме прави редовен читател на истинска стойностна литература).
Интересното е, че увлечението ме към книгите-игри съвсем не беше любов от пръв поглед. Всичко стана постепенно с течение на времето. И ме държи още и до днес - 20 години след края на златния век на жанра. Не че компютърните игри са нещо кой знае колко по-различно (например винаги като видя NBA 2K и се сещам за спортните книги-игри на Майкъл - те са почти една и съща игра, само че по-нова версия с много повече ефекти. Ако не вярвате - гледайте някое клипче в YouTube за развитието на баскетболните симулации от 96-97 до днес. Като върнете още малко лентата - направо стигате до хартиените книги. На Запад книгите-игри не са имали този разцвет, както у нас - просто понеже игрите там бяха по-широко достъпни. След това навлязоха и у нас, книгите-игри отстъпиха и ако днес все още ни е мъчно за тях - то е поради тяхната романтика. Нещо като ретро-автомобили: нито са по-бързи, нито са по-мощни - но хората си ги ценят.
Да кажа и още нещо за "Пари и гангстери". Има един американски филм от 80-те, който от време на време все още го въртят по телевизията - "Милионите на Брустър". Един тип, пълен неудачник, получава голямо наследство, обаче условието е да изхарчи страшно много пари за съвсем кратко време. Винаги, когато го видя - и се сещам за "Пари и гангстери" - само, че там, в книгата трябваше да инвестираш изгодно някаква не много голяма сума, да живееш цяла година сам в един непознат опасен град, и ако се справиш - получаваш наследството. И това не са просто някакви пари накуп, а цяла фирма, корпорация направо, която да управляваш. Но това става във втората част на поредицата. Надявам се, момчета скоро да я качите цялата на сайта!

Отдавна мислех да публикувам, как започна всичко, но днес просто се подсетих. Това се случи преди близо 25 години в една, недалечна галактика. Като видях търга с ръкописът на ММ се сетих и за моето начало с книгите-игри. То започна със "Замъкът на таласъмите", която беше първата ми книга-игра и не я продавам нито за 3000, нито за 5000 лева. Не, че някой ще се бръкне да ги плати, но за мен тя има голяма сантиментална стойност. Не знам какво стана с моя съученик, Николай, който ми я подари, но той пръв ми отвори очите за интерактивния жанр. Заради него съм и тук днес. И като се замисля, че дълго време не и обръщах внимание - мислех си - "Аха, книга-игра, тука сигурно, нещо ще се учим да рисуваме и изрязваме..."

Помня по нещо за почти всяка книга, която съм си купил. При мен всичко започна с "Ловец на вампири", която някой съсед ми даде да прочета. Училището още от малък ме отегчаваше и това беше първото нещо, което прочетох по собствено желание. После от една сергия някъде в София си купих "Китайска мисетерия", а от Славейков "Окото на Дявола" и "Древното зло". Дълги години си пазех книгите и ги преглеждах от време на време, въпреки изчезването на жанра. И така докато не открих този форум...

Първия ми досег с книгите-игри беше със "Свръхразум" и "Властелин!" от "Пътят на тигъра". Първата успях да изиграя, но за втората ми трябваше помощ, защото на успях от първия път да й схвана правилата. След това зарибих и моя братовчед и всяко лято до 1998-1999 година на село се играеха книги-игри, стратове, мегасветове, списания и т.н. В училище също успях да пристрастя няколко човека да ги играят, включително брата на един мой съученик, който беше с детска парализа и книгите-игри бяха единственото му удоволствие. Давах му всички книги, които минаваха през мен, правехме си общи дневници и т.н.

Спомeнавал съм, но аз започнах със Звездни Бойци и Кървав Меч 2. По-интересното, обаче, е че със сина ми (той е на 5 и половина), в момента сме на книга 4 от Магьосничества! Хлапето хвърля зарчета, смята все по-уcпешно и ce забавлява искрено. От това по-хубаво - здраве. Таласъмчо го знаем наизуст. Плюм я четохме три пъти.

Der писа: писа:

...всичко започна с "Ловец на вампири" ... купих "Китайска мисетерия", ... "Окото на Дявола"

Човече, ти си имал адски тежко ки-детство!!! Ако мога да използвам тази аналогия...
Щом след тези три книги игри си се запалил по жанра... поздравления за куража! Това е като да минеш най-трудната игра на най-висока трудност от първия път!