Първата ви книга-игра

Дам, хич не му върви на човека, явно...

Добромир писа: писа:

Der писа: писа:

...всичко започна с "Ловец на вампири" ... купих "Китайска мисетерия", ... "Окото на Дявола"

Човече, ти си имал адски тежко ки-детство!!! Ако мога да използвам тази аналогия...
Щом след тези три книги игри си се запалил по жанра... поздравления за куража! Това е като да минеш най-трудната игра на най-висока трудност от първия път!

На възраст, на която не си запален по литературата, всичко ти се струва интересно. Особено ако е свързано с вампири, във времена, в които нямаше компютри

Като не броим книжките на "Избери своето приключение", които също започнаха да излизат през 1992г. (помня, например, че "Тайната на пирамидите" си я купих на "Боровец"), втората ми истинска книга-игра беше "Огнена пустиня" на Любомир Николов. Последва "Лабиринтът на времето". Някъде тогава, излезе и "Узурпатор", която ме впечатли с мрачния си свят и ярки персонажи, както и с трудното достигане на крайната цел. Започна се обаче едно бълване от издателствата, което ми налагаше да селектирам и се ограничавам, както по автори, така и по поредици. Ранните произведения на Джордж например не ми харесаха, същото важи за "Изпитанието", а какво да говорим за Сим Николов...
Виждам, че всеки е започнал с различни заглавия и по-различно време, което е нормално. Браво на Светльо, че е увлякъл и сина си по "Магьосничества", това се казва постижение!

Добромир писа: писа:

Der писа: писа:

...всичко започна с "Ловец на вампири" ... купих "Китайска мисетерия", ... "Окото на Дявола"

Човече, ти си имал адски тежко ки-детство!!! Ако мога да използвам тази аналогия...
Щом след тези три книги игри си се запалил по жанра... поздравления за куража! Това е като да минеш най-трудната игра на най-висока трудност от първия път!

И аз започнах така само че от Нинджа (то имаше някъде подобна тема във форума - примерно Първата ви книга-игра или не
о подобно) - после Ловец на вампири, Китайска мистерия, Окото на Дявола...

първите ми три книги игри бяха Нинджа, Последният убиец на Дракони и Шоу на Смъртта. (съседското момче купи Прокълната земя), а в квартала се разиграваха Кървав Меч и пътят на Тигъра, (Узурпатор) но не останах очарован от тях. Много тежка система за водене на битки, много сметки.
После вече излязоха Варварският Бог* и Принцът на Алкирия и аз бях завинаги пленен от света на книгите -игри.
*жалко само че има толкова много грешни препратки, но хуморът, системата, сюжета, картата, мащаба на произведението, илюстрациите - цялостно много ми хареса и продължава да ми е любима

Колко време мислех да пиша по тази тема! Ето, че моментът настъпи.
Първите си три книги които прочетох ги помня: Първата ми книга беше Свръхразум, втората беше Ярост във Виетнам, третата Островът на бродещите мъртви( даваше ми ги един съученик).
Първата която си купих бе Боговете на Футбола и от там лудоста започна.
Боговете съм я играл поне 20 пъти като дете, сега съм я забравил, но съм сигурен , че ако я започна сега ще ми излязат много спомени и много от решенията ще ги знам.
Едва се удържам да я почна за пореден път. Сигурен съм скоро ще е!

Първата книга-игра, която някога четох, беше "Сенките на мрака" на Боб Куин - един приятел я имаше и ми я беше заел. Не тя ме направи фен на жанра обаче, защото тогава бях само на 9 години и ми се видя сложна, а и не разбирах защото трябва толкова да се прескача от един епизод до друг После ми купиха "Го-оо-л! Българи-юнаци", и оттам вече се запалих и взех да играя и други заглавия.

Първата ми (или по-скоро ни) книга беше "Узурпатор", спечелена от някаква томбола. Тогава бях още невръстен и брат ми четеше от нея и правехме заедно избори, после станах първолак и мерака за четенето и' ми беше мотивацията да се науча да чета. Гледам и на други съфорумци това е била първата книга-игра. Явно е имала добра рекламна кампания или просто е издавана по-масово, но помня че разнасяйки я и четейки я навън от вкъщи намерих поне няколко съмишленици в книгите-игри в детските години. В резултат книгата се опърпа доста, понадраскана е и е подлепена с няколко слоя лепило, хартия и тиксо, но си я пазя от сантименталност.

Инак първата книга, която лично си купих беше от една сергийка близо до училище - "Тайната на пирамидите", и оттам традицията парите за закуска да се инвестират в книги. Помня и нежелана среща с родителското тяло до една по-далечна от училище книжарница, при която трябваше да дам обяснение защо съм толкова далеч и в междучасие, а аз невинно размахах "Конникът на апокалипсиса" на Уолъмбъри и обясних, че си купувам книга за същото това училище. Детство и невинност.

На мен първата ми книга игра е Масторът на Таекуондо, която я четох без въобще да разбера за какво става дума и яко ме изнерви. Е все пак съм бил на 12 години. След това ми попадна една Ярост във Виетнам, която също не ме впечатли и накрая ми подариха Огнена пустиня, която вече напълно ме зариби към книгите-игри. Чуждестранните книги-игри се отличаваха с много по-детайлно изработен свят и герои, но със доста нелогични избори и смърт на всяка крачка. В отношение на гейм-механика смея да твърдя че ММ вдигна нивото поне 2 пъти над чуждестранните. Любомир Николов създаваше невероятни истории и приключения, но при него дневниците бяха доста постни. Джордж М. Джардж и дуета Уейн и Блонд стояха някъде по средата между хубавите истории и добрата гейм-механика.
Смея да твърдя, че новата вълна страшно много е надградила над първата особено в изпипването на гейм-механиката.

Мисля, че първата ми книга-игра си остава "Варварския Бог" на Блонд/Уейн. Тогава не знаех какви грешки има и я четох като литература, а и защото много харесвам Светът, в който се развиват приключенията. Следващата книга-игра, която е една от първите ми в този дух е "Вълшебната арфа" солово на Блонд. Мисля, че е в същия Свят, където се развиват "Валенсианските хроники" или много подобен. Последната, която си струва да кажа... всъщност са 2 и са на Любомир Николов: "Замъкът на Таласъмите" и "Огнената пустиня". Наистина след това се запознах с поредицата за Суперагента на Майкъл Майндкрайм (Димитър Славейков) и макар че са ми любими: не са от първите. С това приключвам.
Чаво

Май беше 'Пъкъл' около 94та