Любимо издателство

1. Еквус Арт:
- "Пътят на тигъра" (любима поредица, не са издали всичко, тъй като първите две са били без тираж в Англия)
- "Кървав меч"
- "Огнена пустиня"
- "Свръхразум" - обожавам смески между фентъзи и фантастика
2. Плеяда
Защото издадоха почти всичко!
3. Астрала
Заради "Господарят на зверовете", "Светилището на Хиперборея", "Трите камъка на съдбата"
4. Селекта
Заради "Битки безброй"
5. Аполо Прес
За разлика от повечето геймъри, аз си харесвах книжките по ДнД, имаха чудесни илюстрации и приказна атмосфера.

Мен Плеяда най ме кефеха. Еквус и Селекта също издадоха невероятни неща, но Плеяда си беше такова едно мило и родно

Казвал съм много пъти, че книгите ми игри стоят на централно място в не малката ми библиотека, заемаща почти цялата, най-голяма стая в жилището ми. Там на първо място е Еквус. те встъпиха първи, техния формат най-много ми харесваше (като размери на книгата, а не дебелината ѝ, при което е обратно). Но най-много бях влюбен в кориците, които тогава рисуваше съпруга на собственичката. За мен той беше уникален, няма да напомням, че беше от любимците ми в "Дъга", а наградите му край нямат, че даже марки е рисувал, което си е най-високото признание уменията за един художник.

В центъра на тази централна част от библиотеката стоят книгите на "Плеяда". Някой нагоре много рече, че са някак родни, толкова мили, а и за мен си бяха продължителите на делото на "Дъга".

Точно до тях започнах да редя книгите на ИК "Мега", приемах ги като естественото продължение на ИК "Плеяда 7" и даже ми беше горчиво, че не бяха още заедно. Към края вече купувах техните книги едва ли не с отвращение, може би в положението на наркоман, който не може да се откаже.

Някой каза, че плеядите били издали най-много, но моите спомени са, че към края мегарите бяха изравнили бройката. Не ми се брои сега, но ако на плеядците са повече наистина, не е с много.

За мен номер едно са Хермес и Плеяда, но задължително трябва да уточня че съм влязъл в жанра около 98ма год макар през годините да съм наваксал някой от по старите заглавия.
Та защо така мисля.
В ръцете ми е Убийство в Белскейд и гледам списъка с издадени книги. Оказва се че Плеяда са издали и двете ми любими книги-игри Хлапето се завръща и Небето Ви чака. Имат много други страхотни книги- Валенсианските хроники, спортните на Майндкрайм, поредицата за суперагента(мен не ме кефи но знам че е имала голям комерсиален успех), поредицата за Шангри, най-доброто от Блонд на сингъл и на двойки с Уейн и Тед Грей, няколко култови неща на Колин, единствената добра книга на Кристофър Макдоуел(а това си е абсолютно попадение :clap: ) и т.н. Всъщност като тегля чертата излиза че 90% от това което съм чел на Плеяда е на много добро ниво.
Хермес имаха 5 предимства и те се казваха Кевин Слейтър(и трите му хермески книги за мен са абсолютни десетки), Джо Дивър, Блонд и Магията на мрака, Майндкрайм и Колин.
От Мега помня само няколко добри неща-списанието беше добро хрумване, преиздаването на Огнена пустиня и Варварския бог, Господарят на мрака, Стюърт Дарк и Звезден легионер от бардския период. Мисля че всичко останало беше от булшит до посредствено.

МЕГА от "златния" им период с всички автори в екипа.

Мега...
Това че издателя е глупак е ясно, но поне се постараха да не ми лепят книгата с лепило за плакати и корицата, о чудо беше от някакъв картон. Отделно почнаха добре, ама явно на авторите им се правеше друго но не и да пишат и такива, които имаха много свободно време като Върдж и желание за 200 лв. хонорат разцепиха пейзажа.
Определено накрая ме кефиха най - много те.
ПЛеяда издаваха всичко, направо кошмар пълен. От онези смешни книжки на Р. Братфийлда, до Китайска мистерия и прочее експерименти. С най - грозните корици нямащи нищо общо с темата, дори аз бих намерил в нета някакви дето по биват - както и да е.
Определено е Мега.

Rahvin писа: писа:

Мега...
Това че издателя е глупак е ясно, но поне се постараха да не ми лепят книгата с лепило за плакати и корицата, о чудо беше от някакъв картон. Отделно почнаха добре, ама явно на авторите им се правеше друго но не и да пишат и такива, които имаха много свободно време като Върдж и желание за 200 лв. хонорат разцепиха пейзажа.
Определено накрая ме кефиха най - много те.
ПЛеяда издаваха всичко, направо кошмар пълен. От онези смешни книжки на Р. Братфийлда, до Китайска мистерия и прочее експерименти. С най - грозните корици нямащи нищо общо с темата, дори аз бих намерил в нета някакви дето по биват - както и да е.
Определено е Мега.

Много съм съгласен. Кориците на Плеяда бяха някакъв ужас.

Тъй като почти всички издателства са работили с почти същите автори, които са имали както добри, така и слаби книги, не мога да избера любимо българско издателство, но като оформление, с най-силна атмосфера за мен бяха изпълнени старите книги на Плеяда - защото са първите, защото Димо рисуваше кориците, защото залагаха на по-мрачни тонове и образи и по-малко компютърна обработка. После, разбира се, мързелът и кичът надделяха и започна краденето на корици, картинки и постепенното пропадане в дълбините на посредственост, безличност, евтина лъскавина и усещане за работа на конвейер.

Селекта имаха качествен стил като залагаха на оригинални илюстрации и корици от англоезичните издания - техните книги запазиха високо ниво на оформление от начало до край. Разбира се, цената беше болезнена еднотипност във всяко едно отношение (система, сюжет, изображения - просто различни озъбени срещу теб чудовища). Подобни думи могат да се кажат и за четирите книги-игри на "Сова", които и днес ми изглеждат мрачни, подтискащи и по един особен начин чужди.

Останалото общо взето за мен си беше манджа с грозде - ту добри, ту лоши попадения, ту бляскаво оформление и грабващи илюстрации, ту набързо скалъпена боза запълнена със случайно набелязани и свалени от нета картинки. Дори първите стратегически игри бяха много по-самобитни и визуално грабващи от последващите, където се разпознаваха различните компютърни игри, от които бяха взели едно и друго и го бяха напляскали по картата или в картичките. Съответно само се задълбочаваше внушението, че книгите-игри са излишна и тромава форма на забавление, която лесно и изцяло може да се замени от компютърните игри.

Еквус заради Тигъра, Кървавия меч и Свръхразум.
Плеяда заради многото прекрасни книги и илюстрациите (особено на любимецът ми Ивайло Иванчев).
Селекта заради култовото оформление на още по-култовите "Битки безброй".